Решение № 15679 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3472/2012 г.

Решение № 15679 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3472/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния представител Димитър Спартаков Попов, против решение № 11/27.01.2012 г. по АД № 578/2011 г. по описа на Административен съд - Хасково. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради неправилно приложение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че в административния акт не са индивидуализирани недопустимите за подпомагане площи и не е установено неправомерно поведение на земеделския производител, поради което липсва елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/23297 от 13.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Тодорка Ламбова Костадинова, от с. Костур, общ. Свиленград, обл. Хасково, е установена недължимо платена сума в размер на 471,79 лв. за кампания 2009 г. по подадено от нея заявление за единно плащане на площ с УИН 26/070709/46393, дължаща се на намаление на годната за подпомагане площ спрямо първоначално заявената. Съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на мотиви. Посочил е, че липсата на конкретни фактически основания за издаването на акта е нарушило правото на защита на адресата на акта. Съдът е изложил съображения за неспазване разпоредбите на чл. 26, чл. 28 и чл. 35 от АПК, поради което адресатът на акта не е бил уведомен за започване на административното производство и не е имал възможност да участва в него. Констатирал е и други съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта - неспазване на изискванията на чл. 24, § 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 на Комисията, които са задължителни в случаи на констатирани нередности при извършени кръстосани проверки. Изложил е съображения и за липсата на неправомерно поведение на адресата на акта, който не е въвел в заблуждение административния орган, за да бъдат осъществени плащанията на парични средства да подпомагане. Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" мотиви не са изложени. Административният орган е посочил, че след извършени допълнителни анализи и проверки на коректността на данните от страна на МЗХ е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Такива фактически основания не се съдържат и в други документи, изготвени във връзка с издаване на административния акт, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и чрез събиране на доказателства. Поради това съдът правилно не е допуснал назначаването на съдебно-техническа експертиза и е приел, че актът е постановен при липсата на мотиви - абсолютна процесуална предпоставка за неговата законосъобразност. Правилни са изводите на съда за неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 26 и чл. 34 от АПК, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, не му е дал възможност да присъства на извършените проверки, да прави възражения и представя доказателства. С това е ограничил и нарушил правото му на защита. Верен е изводът на съда, че са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 35 и чл. 36 от АПК, изискващи служебното събиране на доказателства от административния орган с цел изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Разпоредбата на чл. 24 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 изрично въвежда изискването при извършване на кръстосани проверки и констатиране на нередности, да последват други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Поради това при констатирани различия вследствие извършени кръстосани проверки, Разплащателната агенция е била длъжна да извърши допълнителни административни процедури, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с констатираните различия в площите. След като не е извършила такива проверки, Разплащателна агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия и причините, довели до тях. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурата, което е довело до непълнота на доказателствата. Касационната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на АУПДВ, поради противоречието му с материалния закон. Представените по делото писмени доказателства установяват, че разликите в допустимите за подпомагане площи се извеждат от нова информация, постъпила от МЗХ, а не се дължат на недобросъвестно поведение на земеделския производител. Правилно съдът е посочил, че в акта няма твърдения, а и издателят на акта не ангажира доказателства, за да установи, че земеделският производител е очертал и декларирал площи, които са необработваеми и негодни за подпомагане. При липсата на данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от земеделския производител, следва да се приложи разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, съгласно която недължимо платени суми не подлежат на възстановяване, ако грешката е извършена от компетентен орган и не можело да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Съгласно чл. 86, § 1 от ЗР на Регламент /ЕО/ 1122/2009 г., макар и отменен от 01.01.2010 г., Регламент /ЕО/ 0796/2004 продължава да се прилага по отношение на заявления за помощи относно пазарни години и премийни периоди, с начало преди тази дата. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,