Решение № 13041 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2766/2019 г.

Решение № 13041 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2766/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на С. Стоянова срещу решение № 2477 от 19.12.2018 г. постановено по административно дело № 2127/2018 г. по описа на Административен съд /АС/ - Варна. В касационната жалба касаторът сочи, че оспорваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в Национална агенция за приходите /НАП/ няма съкращаване на щата и изводите на съда, че е извършено такова, са неправилни. Щатните бройки, както и функциите и задачите, които се изпълняват от служителите, назначени в тях, се пренасочват от териториалните дирекции на НАП, към Централното управление /ЦУ/ на НАП с изнесени работни места в териториалните дирекции. Сочи, че дейността на закрития Отдел "Оперативни проверки" /ОП/ продължава да се извършва от други два отдела - "Проверки" към Дирекция "Контрол" в Териториална дирекция /ТД/ на НАП – Варна и Отдел "Оперативни дейности" към Главна дирекция /ГД/ "Фискален контрол", на които е увеличен числения състав. Излага съображения, че чрез вътрешната реорганизация на НАП се възлага на некомпетентни по Данъчно – осигурителния кодекс /ДОПК/ органи да изпълняват функциите, задачите и задълженията на служителите от съкратения отдел "Оперативни проверки". Твърди, че предвид обявените конкурси в хода на процедурата по съкращаване, съвпадението на длъжността "главен инспектор по приходите" в Отдел "Оперативни дейности" в ГД "ФК" и длъжността заемана от Стоянова като система от функции, задължения и изисквания следва да намерят приложение чл. 87а и чл. 81а от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Излага съображения, че съдът не е съобразил, че при извършеното съкращаване е нарушен принципа на съразмерността, както и че заповедта не съответства на целта на закона. Счита за неправилни изводите на съда, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 87а ЗДСл. Сочи се, че Стоянова е трудоустроена с експертно решение на ТЕЛК № 2037 от 7.09.2017 г., като установеният процент на трайна неработоспособност е 58%. Оспорва изводите на съда, че по отношение на нея не е приложима специалната закрила на чл. 333, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/, поради това, че заболяването й не е включено в чл. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда /Наредба № 5/1987 г. / и че не е назначена на място за трудоустроени. Твърди се, че с оглед определения процент нетрудоспособност Стоянова следва да се счита за трудоустроен служител и попада в хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Сочи, че макар ЗДСл да не предвижда закрилата предвидена в КТ, то в практиката на Върховния административен съд /ВАС/ разпоредбата на чл. 333 КТ се прилага по аналогия. Счита, че е приложима Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Иска обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което обжалваната заповед на изпълнителния директор на НАП да се отмени. Претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции по представен списък на разноските. Ответникът по касация – Изпълнителният директор на НАП оспорва жалбата по съображения изложени в писмено становище. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на С. Стоянова срещу Заповед № 3-1476/1.06.2018 г. издадена от изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "главен инспектор по приходите" в ТД на НАП – Варна, Дирекция "Контрол", Отдел "Оперативни проверки", считано от 5.06.2018 г. и е осъдил Стоянова да заплати деловодни разноски. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическа страна, че С. Стоянова е изпълнявала длъжността "Главен инспектор по приходите" в ТД на НАП – Варна, Дирекция "Контрол", Отдел "Оперативни дейности", за която длъжност на 7.11.2012 г. и е връчена длъжностна характеристика, утвърдена със Заповед № 3 ЦУ-25804.01.2010 г. на главния секретар на НАП. Видно от длъжностното разписание за ТД на НАП - Варна към 1.07.2017 г. в Дирекция "Контрол" числеността на персонала е 520 бр. разпределени в следните отдели: "Разследване на особени случаи" – 14 бр., "Селекция" – 38 бр., "Ревизии" – 187 бр., "Проверки" – 236 бр., "Оперативни проверки" – 43 бр. и длъжностите директор на дирекция и заместник директор на дирекция. Със Заповед № 3 ЦУ – 560/23.04.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 8 от ЗНАП, са утвърдени длъжностни разписания на ТД на НАП – Бургас, Варна, Велико Търново, Пловдив и София, считано от 1.05.2018 година. Видно от длъжностното разписание за ТД на НАП – Варна към 1.05.2018 г., в Дирекция "Контрол" числеността на персонала е 489 бр., разпределени в следните отдели: "Разследване на особени случаи" – 14 бр., "Селекция" – 38 бр., "Ревизии" – 185 бр., "Проверки" – 250 бр. и длъжностите директор на дирекция и заместник директор на дирекция. При съпоставка на длъжностните разписания за ТД на НАП Варна към 1.07.2017 г. и към 1.05.2018 г. съдът е установил, че общата численост на ТД на НАП Варна е намалена с ЗЗ бройки, а числеността на Дирекция "Контрол" е намалена с 31 бр. Установил е, че при сравнение на утвърдените бройки на длъжностите в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна към 1.07.2017 г. и към. 1.05.2018 г. е видно, че считано от 1.05.2018 г. в отдели "Разследване на особени случаи" и "Селекция" няма промяна. Изцяло са премахнати длъжностите в отдел "Оперативни проверки" – 43 бр., намалени са бройките в отдел "Ревизии" – с 2 бр., и са увеличени бройките в отдел "Проверки" – с 14 бр. Установил е, че съгласно длъжностно разписание на ЦУ на НАП считано от 1.02.2018 г. в Главна дирекция "Фискален контрол" има 654 бр., разпределени в Дирекция "Анализ и последващ контрол" – 18 бр., Дирекция "Оперативни дейности" – 635 бр., и една длъжност "главен директор на главна дирекция". Със Заповед № 3 ЦУ-481/10.04.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 8 от ЗНАП, са утвърдени нови длъжностни разписания на ЦУ на НАП и ТД на НАП – София, считано от 10.04.2018 година. Съгласно длъжностното разписание на ЦУ на НАП към 10.04.2018 г. числеността на ГД "Фискален контрол" е 824 бр. (със 170 повече), разпределени както следва: Дирекция "Анализ и последващ контрол" (21 бр.), Дирекция "Оперативни дейности" (802 бр.) и една длъжност "главен директор на главна дирекция". Установено е, че със Заповед № № I-832/22.07.2013 г. на главния секретар на НАП е утвърдена длъжностна характеристика за длъжността "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "главен инспектор по приходите" в ТД на НАП, Дирекция "Контрол", отдел "Проверки", сектор "Проверки". Със Заповед № 3 ЦУ – 599/2.05.2018 г. главният секретар на НАП е утвърдил длъжностна характеристика за длъжността "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "главен инспектор по приходите" в Главна дирекция "Фискален контрол", дирекция "Оперативни дейности", отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Варна, Велико Търново, Пловдив и София, сектор "Мобилни групи" – Бургас, Варна, Велико Търново, Пловдив и София. Със Заповед № 3 ЦУ-1327/28.09.2018 г. на главния секретар на НАП е утвърдена длъжностна характеристика за длъжността "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "главен инспектор по приходите" в ТД на НАП, Дирекция "Контрол", отдел "Проверки", сектор "Проверки". От представеното Експертно решение /ЕР/ № 2037 от 7.09.2017 г., издадено от ТЕЛК за общи заболявания гр. Варна – I състав, съдът е установил, че С. Стоянова Стоянова има 58 % трайно намалена работоспособност, като водещата диагноза е "Отлепване и разкъсване на ретината". От правна страна съдът е посочил, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 108 ЗДСл. Издадена е без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на заповедта на самостоятелно основание. Посочил е, че премахването на всички длъжности от Отдел "Оперативни проверки" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП, което като резултат води до неговото закриване, обосновава извод за наличие на основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Изложил е съображения, че тъй като в заповедта за назначаване на Стоянова е посочено мястото на работа – ТД на НАП – Варна, а конкретното работно място е определено в Дирекция "Контрол", Отдел "Оперативни проверки" и мястото на изпълнение на длъжността е станало задължителен елемент от нея, закриването на структурното звено, заедно с всички длъжности, съществували в него представлява съкращаване на щата по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Изложил е съображения, че в ЗДСл няма отделна хипотеза за прекратяване на служебното правоотношение при закриване на част от администрацията. Затова при закриване на структурно звено на администрацията на агенцията е налице основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Изложил е съображения, че с оглед на основанието за прекратяване на служебното правоотношение не намират приложение разпоредбите на чл. 87а и 82, ал. 1 ЗДСл. Посочил е, че тезата на жалбоподателката (настоящ касатор), че съкращаване на длъжности реално не е имало, защото едновременно са разширени функциите и са увеличени бройките на отдели "Фискален контрол" и "Проверки" не кореспондира със събраните по делото доказателства. Закриването на всички отдели "Оперативни проверки" към дирекция "Контрол" в съответните ТД на НАП, в т. ч. и на ТД на НАП Варна, означава, че тези отдели престават да съществуват, а оттам и длъжността, заемана от Стоянова. Обстоятелството, че изпълняваната по тази длъжност служебна дейност е преминала към друго звено на администрацията на НАП, която я изпълнява наред с друга служебна дейност, не променя факта, че длъжността е реално съкратена. Посочил е, че при сравнение между преките задължения на органите по приходите в другите оперативни отдели: "Селекция", "Проверки", "Ревизии", "Услуги за клиенти" към дирекции в ТД на НАП, и по-конкретно на органите по приходите от отдел "Проверки" към дирекция "Контрол" при ТД на НАП, и "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с тези на служителите от съкратените длъжности в отдел "Оперативни проверки" към Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна, се установява, че те не са идентични. Приел е, че по отношение на Стоянова не е приложима закрилата по чл. 333, ал. 1 и 2 КТ, тъй като поставената с решението на ТЕЛК водеща диагноза е за заболяване, което не е включено в чл. 1 от Наредба № 5/1987 г. По делото липсват данни и твърдения назначаването на Стоянова на държавна служба да е извършено във връзка с нейното заболяване, т. е. служителката не е трудоустроена. Приел е, че не е нарушен чл. 6 АПК, тъй като не се надхвърля допустимото засягане на правата и законните интереси на съкратения държавен служител. Съкращението е следствие от премахването на всички длъжности в отдели "Оперативни проверки" в дирекция "Контрол" във всички ТД на НАП и е насочено към повишаване ефективността, поради което не е в противоречие с целта на закона – да се оптимизира работата на органа, като дейността се организира по начин, който да позволи ефективно изпълнение на функциите му. За ирелевантно към законосъобразността на обжалваната заповед е прието обстоятелството, че преди съкращението е обявен конкурс за заемане на длъжности в други отдели на ТД на НАП Варна, тъй като към момента на издаване на заповедта, реално са премахнати всички длъжности от отдел "Оперативни проверки" към Дирекция "Контрол" при ТД на НАП. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правилни са изводите на съда, че не са налице основания за отмяна на оспорваната заповед и, че същата не страда от пороци, водещи до нейната нищожност или унищожаемост и представлява валиден и законосъобразен индивидуален административен акт. Изводът на съда, че е налице действително съкращаване на щата е правилен. Изложените в касационната жалба съображения за липсата на такова съкращаване са неоснователни. Правилно е твърдението в касационната жалба, че съгласно трайно приетото в съдебната практика, за да е налице съкращаване на длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки – тази длъжност вече да не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени в длъжностна характеристика. Тези предпоставки се извеждат от чл. 2, ал. 1 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая и двете кумулативни предпоставки са налице. Установено е от доказателствата по делото, че С. Стоянова е заемала длъжността "главен инспектор по приходите" в ТД на НАП – Варна, дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки". С утвърденото със Заповед № 3 ЦУ - 560 от 23.04.2018 г. на изпълнителния директор на НАП длъжностно разписание на териториалните дирекции, считано от 1.05.2018 г. в ТД на НАП - Варна, в структурата на дирекция "Контрол" общата численост на персонала е намалена от 520 щатни бройки на 489 щатни бройки, като отдел "Оперативни проверки" с обща численост 43 не съществува. Всички длъжности в този отдел, вкл. длъжността "главен инспектор по приходите" са премахнати. Увеличаването на щатната численост на отдел "Проверки", сектор "Проверки" не се отразява на извода за наличие на реално съкращаване на длъжността на Стоянова. При съпоставка на целите на длъжностите, областите на дейност, преките задължения и планирането на работата и вземане на решения определени с длъжностните характеристики за длъжността "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите", "главен инспектор по приходите" в ТД на НАП, дирекция "Контрол", отдел "Проверки", сектор "Проверки" и в закрития отдел "Оперативни проверки" се установяват разлики, като изводите на първоинстанционния съд в тази връзка са правилни. При съпоставка на преките задължения по длъжностните характеристики се установява, че няма съвпадение във функциите, задълженията и изискванията за двете длъжности, поради което не може да се приеме, че е налице съвпадение или припокриване в достатъчно голяма степен, за да се приеме, че длъжността изпълнявана от Стоянова, е запазена. Преките задължения на главните инспектори по приходите в отдел "Проверки" са в по – голям обем и обхват, което е свързано с изпълняваните от този отдел функции. Преките задължения на главните инспектори по приходите в отдел "Оперативни проверки" с оглед функциите на този отдел са в по-ограничен обхват и са свързани с обхвата на оперативните проверки посочен в функционалната характеристика на дирекция "Контрол". Сходните функции са присъщи на всички инспектори по приходите и общо на инспекторите по приходите и са следствие от осъществявания различен контрол и предмет на дейност от всеки отдел в дирекцията. Неоснователно е твърдението, че дейността извършавана от закрития отдел "Оперативни проверки", Дирекция "Контрол" ТД на НАП – Варна продължава да се извършва от други два отдела – отдел "Проверки", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна и Отдел "Оперативни дейности" към ГД "Фискален контрол". Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че обстоятелството, че изпълняваната по длъжността на Стоянова служебна дейност е преминала към друго звено на администрацията на НАП, която я изпълнява наред с друга служебна дейност, не променя факта, че длъжността й е реално съкратена. Правилно съдът е приел, че при сравнение между преките задължения на органите по приходите от отдел "Проверки" към дирекция "Контрол" при ТД на НАП и "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с тези на служителите от съкратените длъжности в отдел "Оперативни проверки" към Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна, се установява, че те не са идентични. При съпоставка на основните цели, преки задължения определени с длъжностната характеристика за длъжността заемана от Стоянова и длъжностната характеристика за длъжността "главен инспектор по приходите" в отдел "Оперативни дейности" в сектор "Мобилни групи" – Варна към ЦУ на НАП се установяват съществени разлики, които са обусловени от различния предмет на проверките и начина на осъществяването им. В длъжностните характеристики на главните инспектори по приходите в ГД "Фискален контрол" функциите по фискален контрол на стоки с висок фискален риск са съществували и са осъществявани още от 2014 г. И тук сходните функции са присъщи на всички инспектори по приходите и общо на инспекторите по приходите. Налице са разлики и във функционалните характеристики на дирекция "Контрол" в ТД на НАП и функционалната характеристика на дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. Последната е утвърдена през 2014 г., като не се е променила и след прерастването на дирекцията на ГД "Фискален контрол". Неоснователно в касационната жалба се твърди, че няма съкращаване на щата, тъй като дейността не може да бъде съкратена. Законът за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ в чл. 7 посочва органите по приходите, като в чл. 7, ал. 1, т. 4 е посочено, че органи по приходите са служителите, заемащи длъжност "държавен експерт по приходите", "държавен инспектор по приходите", "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите". Правомощията им са подчинени на функциите и правомощията на Агенцията, посочени в чл. 3 ЗНАП. Поради това длъжността "главен инспектор по приходите в Националната агенция за приходите" не може да бъде премахната като нормативно определена позиция. В този смисъл решение № 10947/15.07.2019 г. по адм. д. № 15478/2018 г. по описа на ВАС. Длъжността е посочена като длъжност в администрацията в т. 157 а от Класификатора на длъжностите в администрацията. Като нормативно определена позиция длъжността е запазена. Независимо, че длъжността съществува, това не променя факта, че в конкретния случай е налице съкращаване на щата. Това е така, защото спорния по делото въпрос е дали длъжността заемана от С. Стоянова "главен инспектор по приходите" е продължила да съществува като система от функции, задължения и изисквания утвърдени с длъжностната характеристика, независимо, че като наименование съществува в ТД на НАП – Варна и дали съществува като позиция в длъжностното разписание на ТД на НАП - Варна. На органите по приходите в НАП са вменени различни задължения, поради което независимо от общото наименование на длъжността, главните инспектори по приходите в различните дирекции, отдели, сектори имат различни функции и задължения, които се определят с длъжностните характеристики с оглед функционалните характеристики за съответните дирекции. Ирелевантно към спора е дали някой от длъжностите в Дирекция "Контрол", отдел "Проверки" в ТД на НАП – Варна и Отдел "Оперативни дейности" към ГД "Фискален контрол" са вакантни, дали са назначавани/преназначавани служители, дали са обявени конкурси за заемането им. Конкурсите за заемането на длъжностите са обявени преди съкращаването – заповедите са от 10.04.2018 г., като фактът, че на служителите от предвидения за закриване отдел "Оперативни проверки" е дадена възможност да участват в конкурсите, не променя основния извод, че длъжността заемана от Стоянова е престанала да съществува. Органът по назначаването няма задължение да преназначава служители, поради което не е налице нарушение на чл. 82 ЗДСл. Неснователно в касационната жалба се сочи, че след като администрацията на НАП е увеличена с 200 броя, то не е налице действително съкращаване. Този извод не държи сметка за факта, че увеличението с 200 щатни бройки е направено считано от 1.01.2018 г. с Постановление № 309/20.12.2017 г. на Министерски съвет, както и че тези 200 щатни бройки са за длъжности в ЦУ на НАП. В рамките на правомощията на изпълнителния директор на НАП е да определя числеността на централното управление и териториалните дирекции. Увеличението на общата щатна численост не ограничава правото на органа по назначаването в рамките на оперативната си самостоятелност да прецени за кои длъжности от администрацията да предвиди откриването на нови щатни бройки, с оглед нуждите му и увеличението на щата не може безусловно да се приема като забрана за съкращаване на щатни бройки и реорганизиране на дейност. По делото липсват доказателства, че съкратените щатни бройки "главен инспектор по приходите" в дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки" от ТД на НАП – Варна са прехвърлени в ЦУ на НАП и, че системата от функции, задължения и изисквания за длъжността "главен инспектор по приходите" заемана от касатора до прекратяване на служебното й правоотношение, е запазена като е прехвърлена в ЦУ. В случая е неприложима нормата на чл. 81а, ал. 1 ЗДСл, който предвижда че държавен служител, който работи в една администрация и едногодишният срок за изпитване е изтекъл, може да бъде назначен в друга администрация без провеждане на конкурс за длъжността, ако отговаря на условията за нейното заемане. Разпоредбата касае преминаването на държавна служба от една администрация като самостоятелно юридическо лице в друга такава, а не в различните отдели, дирекции, т. е. структури на една и съща администрация, по аргумент от разпоредбата на чл. 81а, ал. 4 ЗДСл. Неприложима е и разпоредбата на чл. 87а ЗДСл, като изложените в тази връзка от първоинстанционния съд съображения са правилни. Под "администрация" следва да се разбира администрацията на цялата НАП, съответно ТД на НАП, а не на нейно структурно звено. Отдел "Оперативни проверки", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП не е самостоятелно юридическо лице по смисъла на чл. 38, ал. 2, т. 3 Закона за администрацията /ЗА/, поради което не може да се приеме, че е отделна администрация и следователно при закриването и да е приложим чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗДСл за уреждане на правоотношенията със служителите й, както счита касатора. Структурата на НАП е законово определена, като съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗНАП, Агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции, като съгласно ал. 5 в централното управление на агенцията могат да се създават дирекции, в това число главни дирекции, отдели и сектори, а съгласно ал. 7 в териториалните дирекции могат да се създават дирекции, отдели и сектори. Забраната на чл. 87а от ЗДСл да не се прекратява служебно правоотношение при преобразуване на администрацията, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, има отношение към чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, но не и към т. 2, какъвто е настоящия случай. Има за цел запазване нормалното функциониране на администрацията по смисъла на чл. 36 от ЗА при промяна на организационната й форма. Не са нарушени принципа на съразмерност, прокламиран в чл. 6 АПК и целта на закона, като съображенията на първоинстанционния съд в тази връзка са правилни. Съкращението е следствие от премахването на всички длъжности в закритите отдели "Оперативни проверки" във всички ТД на НАП, което е насочено към повишаване ефективността на администрацията. Служебното правоотношение не е прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел оптимизиране на дейността на НАП. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Въз основа на предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. По делото са налице доказателства, че организационно – управленските промени в структурата на НАП са направени след решения на УС на НАП. Новото длъжностно разписание е съобразено с решенията на УС на НАП и утвърждаването му е в рамките на правомощията на изпълнителния директор на НАП по чл. 10, т. 8 ЗНАП. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилност на доводите на съда, че е неприложима защитата по чл. 333 КТ спрямо Стоянова. Безспорно е установено, че заболяването на Стоянова не попада сред заболяванията посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/1987 г. Това обстоятелство не се отрича от касатора, поради което основанието за закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е неприложимо. Правилно първоинстанционният съд е приел, че на това основание е неприложима специалната закрила по чл. 333, ал. 1 и 2 КТ. Основанията по чл. 333, ал. 1, т. 1, 4, 5, 5а, 6 също не са налице. Касаторът счита, че следва да ползва защитата предвидена в чл. 333 КТ, поради наличието на основанието по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ – като трудоустроен работник или служител. От представеното ЕР на ТЕЛК се установява, че Стоянова е лице с увреждане по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за хората с увреждания (ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). В ЕР на ТЕЛК липсва предписание за трудоустрояване, не са представени и доказателства, че Стоянова е трудоустроена, доколкото трудоустрояването изисква заемането на длъжност определена за трудоустроени лица при спазване на съответната процедура – чл. 317-320 КТ и Наредба за трудоустрояване. Липсват доказателства, а и касаторът не твърди, че е проведена процедурата за трудоустрояването й и длъжността заемана от нея е такава за трудоустроено лице. Съгласно чл. 314 КТ работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. В заповед № 575/5.11.2012 г. не е посочено, че лицето се преназначава на друга длъжност поради заболяването си. Такова отбелязване липсва и в другите представени заповеди за преназначаването и. При съобразяване с насоките, дадени в решение на СЕС - Решение от 9 март 2017 г. по дело С-406/15, Милкова, ECLI:EU:C:2017:198, постановено по преюдициално запитване, отправено по адм. дело № 12369/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, настоящият съдебен състав намира, че механизми за защита на лицата с увреждания следва да функционират спрямо всички тези лица по еднакъв начин, а наличието на разлика в третирането следва да се обосновава от обективни причини или допустима от закона цел. Видът на правоотношението, по което лицата с увреждания полагат труд срещу възнаграждение, не би могъл да се възприеме като такава обективна причина или законно преследвана цел. В случая дори и Стоянова да бе заемала длъжност по трудово правоотношение същата не би могла да ползва защитата по чл. 333 КТ, тъй като не е налице основанието по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ за това. Поради това са неотносими доводите в касационната жалба свързани с приложените в този случай на Директива 2000/78/ЕО на съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите и осъществена дискриминация по признака увреждане и възраст. При служебно извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че оспорваното решение е валидно и допустимо. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди С. Стоянова да заплати на НАП – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение