Решение № 5972 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1073/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. Д. Я., чрез пълномощника адв. Ж. Бойков, против Решение 9264/18.11.2024 г.,постановено по адм. дело 1206/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 1040-02-95/28.06.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Бургас, потвърждаващо Задължителни предписания с изх. ЗД-1-02-01604442 от 10.06.2024 г. на контролен орган при ТП на НОИ Бургас. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ Бургас, чрез гл. юрисконсулт С. Панайотова, в писмен отговор, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт, подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. След извършването на проверка, на основание чл. 218 АПК, въз основа на фактите, установени от Административен съд Бургас, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е Решение 1040-02-95/28.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което са потвърдени Задължителни предписания с изх. ЗД-1-02-01604442 от 10.06.2024 г. на контролен орган при ТП на НОИ Бургас, с които на Н. Я. е наредено да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода 03.11.2023 г. - 30.04.2024 г., с вид осигурен 13, декларация, обр. 1 поради установена липса на основание за осигуряване, тъй като са представени документи, доказващи регистрация с площи, които не се засяват и от които не се реализират продажби. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е образувано по повод Заповед ЗР-5-02-01595615/21.05.2024 г., с която, на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкция 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, ръководителят на ТП на НОИ Бургас е разпоредил да се извърши проверка на разходите на държавното обществено осигуряване на Н. Д. Я., ЕИК по БУЛСТАТ [номер]. В хода на проверката е установено, че Я. е вписана като земеделски производител на дата 03.11.2023 г., като същата е декларирала данни в ТД на НАП чрез декларация ОКД 5, с начало на осигуряване от 03.11.2023 г., като осигурено лице за фонд Пенсии и ОЗМ . Представени са два договора от 01.11.2023 г. между Я. и И. Г. К. за наем на ниви в с. Гранитец, община Средец 40.323 декара, и в с. Синьо Камене, община Средец 5.019 декара. Проверяващите органи, след проверка в регистъра на трудовите договори, не са установили регистрирани наети лица за упражняване на стопанска дейност, но от регистъра ИСЕОДД са налични данни за болнични листи за временна неработоспособност за общо заболяване с начало на периода 04.12.2023 г., както и болнични листи със същата причина за последващ период до 16.05.2024 г. вкл. От представените при извършване на проверката документи за упражняваната дейност в качеството на земеделски стопанин, в т.ч. анкетна карта за стопанската 2023 2024 г., е установено, че в ОД Земеделие Бургас е заявен имот УГАР с площ 4.5513 ха. Горните констатации са описани в съставения при проверката Констативен протокол КП-5-02-01604430/10.06.2024 г. Формиран е извод, че Я. не е осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от КСО, тъй като не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на §1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. Въз основа на констатациите при проверката са издадени Задължителни предписания с изх. ЗД-1-02-01604442 от 10.06.2024 г., с които е предписано Я. да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 03.11.2023 г. до 30.04.2024 г. с вид на осигурен 13, декларация обр. 1, поради липса на основание за осигуряване. Формиран е решаващ извод, че представените документи доказват регистрация на площи, от които не се реализира продукция, респ. продажби. Задължителните предписания са оспорени пред директора на ТП на НОИ Бургас и съответно потвърдени с Решение 1040-02-95 от 28.06.2024 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. При постановяване на решението си, съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт. Твърденията и оплакванията на касационния жалбоподател за наличие на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Първоинстанционният съд вярно е установил и подробно е описал фактическата обстановка по казуса, като релевантните факти в проверяваното първоинстанционно решение не са спорни между страните, поради което не следва да бъдат преповтаряни и в настоящото изложение. Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с обстоятелството дали жалбоподателката има качеството осигурено лице , по смисъла на § 1, ал. 1 т. 3 от ДР на КСО, във връзка с § 1, ал. 1 т. 5 от ДР на КСО. С § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието осигурено лице , съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираната дефиниция следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Наличието на регистрация на Н. Д. Я. като регистриран земеделски стопанин по смисъла и реда на Наредба 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистъра на земеделски стопани не е единственото условие за възникване на осигурителни права и основание, въз основа на което да се приеме, че е осигурено лице по смисъла на закона. Правилен и обоснован е изводът на съда, че жалбоподателката, макар и формално да осъществява дейност като земеделски производител, следва да произвежда продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация. Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски са правни действия, но не изпълват фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. В конкретния случай, макар жалбоподателката, пред първоинстанционния съд да е представила приемо предавателен протокол за предаване на 50 броя бали сено и фактура, правилно не е бил приет от съда за факт, доказващ, че осъществява трудова дейност, поради обстоятелството, че заявените от Я. поземлени имоти представляват угари изорани и чисти от плевели, незасяти през процесния период, поради което е правилен изводът, че в конкретния случай не е изпълнено условието на чл. 10, ал. 1 от КСО за упражняване на трудова дейност като земеделски стопанин, респ. не е възникнало основание за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Угар е площ, която е част от обработваемите земеделски площи, която е изорана и оставена незасята през целия вегетационен период. Съгл. т.10 Поземлени имоти- ниви от Класификатора за начините на трайно ползване на поземлените имоти в Приложение 3 към чл. 14, ал. 4 от НАРЕДБА РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, неизползваната нива се нарича още угар, орница. Съгл.чл.56 от Регламент 1782/2003 г., оставената като угар земя не се използва за селскостопански цели. Предвид гореизложеното, жалбоподателката и настояща касаторка не доказа при условията на пълно и главно доказване, че е произвела продукция от площта, представляваща угар, която е предназначена за продажба. Представеният приемо- предавателен протокол и фактура не са доказателствени средства, които са доказали по неоспорим и категоричен начин, че е извършвано производство на селскостопанска продукция, предназначено за продажба не само поради липсата на данни за темпорален отрязък, в който евентуално е извършвана тази дейност и че е извършвана от Н. Я., но и поради естеството на частния документ, чиято достоверна дата, както правилно е преценил съдът, е тази от съдебно заседание и не би могла да бъде доказателство за правнозначимия факт. В този смисъл са и дадените от лицето писмени обяснения. Обосновани са правните изводи на първоинстанционния административен съд, който правилно е тълкувал смисъла, вложен в § 1, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДР на КСО, че като регистриран земеделски стопанин Н. Д. Я. е следвало да докаже, че е извършвала трудова дейност, изразяваща се в производство на земеделска продукция предназначена за продажба. В конкретния случай, независимо, че касаторката е била надлежно регистрирана като земеделски стопанин, същата не е доказала естеството и обема на произвежданата от нея продукция, нито че е била обект на продажба. По така изтъкнатите съображения, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 209, т. 3 АПК, който като правилен следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение