Решение № 3234 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 50/2009 г.

Решение № 3234 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 50/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 14.11.2008 г. по адм. д. № 143 от 2008 г. Разградският административен съд е отхвърлил жалбата на "МБАЛ Св. Иван Рилски", ЕООД - Разград против заповед № РД-09-542 от 2.09.2008 г. на директора на РЗОК - Разград, с която на болничното заведение са наложени финансови неустойки по чл. 238, ал. 4, т. 2, б. "б" от НРД 2006 в размер на 1620 лв. (180 по 9 ИЗ) за констатирано неизпълнение на медицинска дейност (неизвършено изследване на електролити) от алгоритъма на клинична пътека № 74 "Консервативно лечение на продължителна бъбречна колика" съгласно констатациите в медицински протокол № РД-13-195 от 25.06.2008 г. Против това решение на административния съд "МБАЛ Св. Иван Рилски", ЕООД е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Първото оплакване в смисъл, че обжалваната заповед не била мотивирана, е неоснователно, защото не се оправдава фактически от гледище на закона. Противно на това, което се подържа в касационната жалба, директорът на РЗОК е посочил нарушенията, за които са наложени финансови неустойки. Касаторът не посочва, че тези мотиви на директора са незаконосъобразни и не излага в какво се състои незаконосъобразността им, за да може твърдението му да се провери по съдебен ред. От друга страна, от заповедта на директора се вижда, че той е имал предвид данните, които се съдържат в медицинския протокол, съставен от лекари-контрольори, които са извършили проверка на касатора. Не е допуснато нарушение и на административно производствените правила, тъй като налагането на финансовите неустойки е направено въз основа на предварително съставен медицински протокол, който съдържа фактическите основания за налагане на санкциите и изпълнява функциите на мотиви за издаване на заповедта. Доколкото между страните съществува медицински спор кога е налице пълно изследване на кръв, което е включено в алгоритъма на КП № 74, е фактически въпрос и той следва да се изяснява за всеки конкретен случай с допустимите от закона доказателства. Най-подходящо доказателство е заключението на медицинска експертиза. В случая обаче страната не е искала назначаването на такава експертиза, поради което не може да се твърди, че делото е решено при непълнота на доказателствата. При това положение правилно е преценено, че констатациите в медицински протокол, който е подготвителен акт, не са опровергани, нито пък е доказано, че съдържа неверни факти и обстоятелства. Второто оплакването в смисъл, че решението на административния съд е постановено при неправилно прилагане на разпоредбите Приложение № 17 към Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД 2006 г.), с което жалбата е отхвърлена за наложената санкция с обжалваната заповед, е също неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. Административният съд правилно е приел, че обжалваната заповедта е издадена при спазване на административнопроцесуалните правила и при наличие на фактическите предпоставки за прилагане на санкции. Приложение № 17 включва в алгоритъма на КП № 74 "Консервативно лечение на продължителна бъбречна колика" задължителното изследване на електролити. Неизвършването на това изследване правилно е квалифицирано като допуснато несъответствие между договорената по вид и обем и оказаната медицинска помощ, състоящо се в неизвършване на задължителни дейности от алгоритъма на клиничната пътека. С оглед разпоредбата на чл. 176, ал. 2 от НРД 2006 г., според която договорите за оказване на БП по клинични пътеки се сключват за всички дейности, установени в диагностично-лечебния алгоритъм на всяка клинична пътека съгласно приложение № 17, административният съд правилно е преценил, че изследване на електролити е задължително по КП № 74. Клиничната пътека представлява система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при диагностични и лечебни процедури на пациенти с определени заболявания, изискващи хоспитализация в лечебни заведения със стационар. Диагностично-лечебните алгоритми, посочени в Приложение № 17, са задължителни за изпълнение и определят пакета от болнични здравни дейности, които се заплащат по съответната клинична пътека. Неизвършването от изпълнителя на болнична помощ на медицинска дейност, включена в алгоритъма на клиничната пътека, съставлява фактическо основание за налагане на предвидените по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД, 2006 г. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,