Решение № 12642 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6000/2018 г.

Решение № 12642 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6000/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на П. Т. от гр. [населено място], срещу решение № 461/ 28.02.2018 г. по адм. дело № 3036/2017 г. на Административен съд–Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност, се иска неговата отмяна. Ответникът– кметът на община Кричим, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-02-376/12.10.2017 г. (РД-02-09-376) на кмета на община Кричим, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - "Дървена барака с котел към сградна инсталация за топлинна енергия", находящ се в УПИ XXVIII- 1364, кв. 81 по плана на гр. Кричим, одобрен със заповед № 902/09.02.1982 г. на зам. председателя на ИК на ОНС, гр. Пловдив, попадащ в ПИ 39921.501.670 по КККР на гр. Кричим, одобрени със заповед № РД-18-13/19.02.2009 на ИД на АГКК. Прието е, че се касае за строеж от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, изграден без строителни книжа, в несъответствие с предходните и сега действащия план, който не попада в приложното поле на § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Изложени са подробни мотиви за приложимите строителни правила и норми по отменения ЗТСУ, с оглед липсата на основание за квалифициране на строежа като търпим. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено е при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 8 от 08.09.2017 г., не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, който не е деклариран, изграден в несъответствие с отменения и сега действащия подробен устройствен план от 1982 г. Въпреки, че посоченият от касатора период за построяване на строежа 1983 г. - 1984 г. противоречи на целия събран доказателствен материал по делото (процесната барака не е отразена нито в предходна, нито в действаща КК), първоинстанционният съд подробно е изследвал евентуалната търпимост на обекта, съобразно твърдения период. Обосновани са и изводите за неприложимост на изключителната хипотеза на "търпимост" на незаконния строеж, поради несъответствие с приложимите строителни правила и норми, както по ЗТСУ (отм.); и ППЗТСУ, така и по действащия ЗУТ. В допълнение с посоченото, в касационната жалба не се оспорва обстоятелството, че дървената барака е разположена както в собствения имот на Т.- с жилищно предназначение, така и в ПИ с идентификатор 39921.4.610 по КК- горска територия, частна държавна собственост, с предназначение "друг вид дървопроизводителна гора". Както правилно е посочил административният съд, съобразно твърдения период на изграждане, строежът е построен и в противоречие с чл. 26, ал. 1 от Закона за горите (ДВ, бр. 89/1958). Следователно, процесният незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост по § 16, ал. 1, респ. ал. 2 от ПР на ЗУТ. С оглед на това, изводът на административния съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,