Решение № 11035 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9084/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на В. Е. В. от [населено място], община Балчик, за отмяна на решение 2462/23.12.2024г., постановено по административно дело 347/2024г. на Административен съд- Добрич, оставено в сила с решение 4314/25.04.2025г., постановено по административно дело 2006/2025г. по описа на Върховния административен съд. В искането се сочи основанието по чл. 239, т. 5 АПК, като се твърди, че В. не е бил надлежно представляван и пред двете съдебни инстанции, тъй като адвокат Колев не разполагал с валидно учредена представителна власт. Искателят твърди, че бил водил разговори с посочения адвокат да го представлява във връзка с обжалването на ревизионен акт Р-03000823007569-091-001/02.04.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, но така и не се стигнало до упълномощаването му. По изложените съображения се иска отмяна на решението на Административен съд- Добрич и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира разноски. В проведеното открито съдебно заседание по делото, молителят не се явява и не се представлява. Ответната страна- директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика-Варна при ЦУ на НАП, оспорва искането в представени писмено становище и писмена защита. По подробно изложени в тях съображения моли искането да бъде отхвърлено. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съобразно чл.161, ал.1 от ДОПК. Върховният административен съд, след като взе предвид изложеното в искането във връзка с доказателствата по делата на Административен съд- Добрич и ВАС, констатира следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 3 АПК и от страна по делото, за която съдебният акт, чиято отмяна се иска, е неблагоприятен. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочените в закона основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретния случай се твърди наличието на втората от трите отделни хипотези, регламентирани в чл.239, т.5 от АПК, при наличието на които влезлият в сила съдебен акт се отменя. Настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за отмяна на съдебния акт, тъй като молителят е бил надлежно представляван по делото в хода и на двете съдебни инстанции. Производството по административно дело 347/2024г. по описа на Административен съд-Добрич, е образувано по жалба на В. Е. В. от [населено място] против ревизионен акт Р-03000823007569-091-001/02.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 99/27.06.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП. Жалбата е депозирана чрез процесуален представител- адвокат В. Колев от Добричката адвокатска колегия. В жалбата е посочено, че към нея е приложен и договор за правна помощ. При преглед на делото на АС-Добрич се установява, че в него не е налично писмено пълномощно на адв. Колев. В посоченото дело липсва един лист, а именно лист 10. От направената справка в действащата деловодно-информационна система на съда и разпечатка от електронната папка на дело 347/2024г. на АдмС-Добрич, се установява, че в електронната папка на делото постъпилата жалба и приложенията към нея са сканирани и заверени на 18.07.2024г. В сканирания документ се съдържа и договор за правна защита и съдействие от кочан, сер. 0046700, сключен между В. В. и адв. В. Колев с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и подаване на жалба срещу посочения ревизионен акт до Административен съд-Добрич и водене на делото до неговото свършване. Налично е и писмено пълномощно от 12.07.2024г., с което В. В. упълномощава адв. Колев да го представлява по делото на Административен съд-Добрич. Представеното пълномощно е подписано от В. В.. По делото са проведени две съдебни заседания- на 28.10.2024г. и на 25.11.2024г. В тези съдебни заседания В. е представляван от явилия се лично адв. Колев, който е бил приет от съда като процесуален представител с оглед редовното му упълномощаване. Последната констатация е изрично отразена и в двата протокола. С решение 2462/23.12.2024г. Административен съд-Добрич отхвърля жалбата на В. В. против съставения срещу него ревизионен акт. По подадена срещу това решение касационна жалба е образувано производството по административно дело 2006/2025г. по описа на Върховния административен съд. Жалбата срещу решението на Административен съд-Добрич е подадена от В. В. отново чрез пълномощник- адв. В. Колев, а като приложение към нея е посочено адвокатско пълномощно за касационната инстанция. При преглед на делото на Върховния административен съд се установява, че един от листите на делото липсва, а именно лист 10. От направената справка в действащата деловодно-информационна система на съда и разпечатка от електронната папка на дело 2006/2025г. на ВАС се установява, че касационната жалба и приложенията към нея са сканирани. В сканирания документ се съдържа писмено пълномощно, с което В. В. упълномощава адв. В. Колев да изготви и да подаде касационна жалба до ВАС срещу решението на Административен съд-Добрич, да го представлява, защитава и да води делото до окончателното му свършване, както и да извършва всички действия, представляващи разпореждане с предмета на делото. Представеното пълномощно е подписано от В. В.. В протокола от съдебното заседание, проведено на 16.04.2025г. (л.38) е посочено, че адв. Колев се явява лично. Съдът е докладвал касационната жалба, както пълномощното за адв. Колев. Така установените факти опровергават твърденията на молителя В. В., че не е упълномощавал адв. Колев да го представлява в производствата пред Административен съд-Добрич и Върховния административен съд. В електронните папки на делата са налични сканирани документи, заверени с КЕП от съответния служител на съда, представляващи писмени пълномощни, подписани от В.. Съгласно чл.360ж от Закона за съдебната власт, изявленията и актовете, подавани до органите на съдебната власт на хартиен носител, както и всички документи и информация на хартиен носител, се въвеждат в информационната система на органите на съдебната власт чрез снемане на електронен образ във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането им. Според ал.2 на цитираната норма, пълното и точно съответствие на снетия електронен образ със снемания оригинал, както и на въведената електронна информация, се удостоверяват от служители, определени от административния ръководител на органа на съдебната власт. Удостоверяването се извършва чрез полагане на подпис на служителя върху хартиения носител, а на въведените електронни образи чрез подписването им с електронен подпис на служителя. Доказателствената сила на тези електронни документи и информация е установена от чл.360ж, ал.4 от ЗСВ, съгласно който до доказване на противното се смята, че електронните документи и информацията, създадени по посочения в ал. 1 начин, са идентични с представените, съответно въведените електронни документи и информация по ал. 2. В настоящата хипотеза изискванията на посочените норми са изпълнени и съответствието на снетите електронни образи е удостоверено чрез подписването им с електронен подпис на съответния служител. Поради това следва да се приложи нормата на чл.360ж, ал.4 от ЗСВ и да се приеме, че и по двете дела са налични писмени пълномощни за процесуално представителство, подписани от В.. Именно въз основа на тези пълномощни адвокат В.Колев е осъществявал процесуално представителство на В. пред Административен съд- Добрич и пред Върховния административен съд. Отделно от това следва да се отбележи, че редовността на упълномощаването на адв.Колев е констатирана от съдебните състави, разглеждащи делото и това е отразено в протоколите, съставени за разглеждане на делата и в двете съдебни инстанции. При тези обстоятелства следва да се приеме, че твърденията за ненадлежно представителство са необосновани и не е налице хипотезата на ненадлежно представителство, при която лишаването от защита се свързва с нарушаване от съда на нормите, регламентиращи процесуалното представителство. Искателят не сочи наличието на факти и обстоятелства, които да водят до приложението и на някое от другите основания, посочени в чл. 239 АПК, поради което искането за отмяна като неоснователно следва да се отхвърли. При този изход на спора, в полза на Националната агенция по приходите, в чийто състав е ответният орган- директорът на дирекция ОДОП, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Същото обаче не следва да се изчислява съобразно Наредба 1 от 09 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а по чл. 143 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, тъй като настоящото производство е по реда АПК, а не по реда на ДОПК. Ето защо, настоящият състав, като съобрази вида и количеството на извършената дейност на процесуалния представител на ответника, а именно представено писмено становище по подаденото искане за отмяна, без участие в открито съдебно заседание, а с представяне на писмена защита, приема, че в полза на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,