Решение № 2954 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6927/2014 г.

Решение № 2954 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6927/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Сл. Микински като процесуален представител на "Ди Вен" ЕООД, гр. Лом, против решение № 42/28.02.2014 г. по адм. д. № 908/2013 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 121300696/06.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 395/30.08.2013 г. на изпълняващия длъжността директор на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 20 157,02 лв., в резултат на което са определени допълнителни задължения за внасяне на ДДС в същия размер и са начислени лихви за забава в размер на 11 715,56 лева за данъчни периоди 01.11.2007 г. - 31.12.2007 г., м. 02, м. 05 и м. 10.2008 г., по фактури, издадени от ЕТ "Кар Инвест - Костадин Попов" и "Дикокар Ярослав" ЕООД. С решението е осъденото дружеството да заплати юрисконсултско възнаграждение за Дирекция "ОДОП" - В. Търново в размер на 1 087, 45 лв. Изложени са твърдения, че решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Позовава се на нарушение принципа на неутралност и принципа на пропорционалност, цитира практика на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 2006/112/ЕС. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила по изложени съображения за законосъобразността му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 1 087, 45 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължение, поради отказан данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Кар Инвест - Костадин Попов" и "Дикокар Ярослав" ЕООД за данъчни периоди 01.11.2007 г. - 31.12.2007 г., м. 02, м. 05 и м. 10.2008 г. Основанието за отказ на право на приспадане на данъчен кредит е по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и 25 от ЗДДС, с изводи за недоказана реалност на фактурираните от двете дружества доставки на стоки. В хода на ревизията, при насрещни проверки не са открити представители на доставчиците на данъчните им адреси. Искане за представяне на доказателства е било връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Връчването е извършено по особения ред, тъй като след извършени посещения на адреса за кореспонденция на доставчиците, не е бил открит представляващият или други упълномощени да представляват доставчика лица. В определения срок, доставчиците не са представили исканите от органите по приходите доказателства. Установено е след справка в информационната система на НАП, че "Дикокар Ярослав" ЕООД е било прехвърлено на друг собственик, последователно с два последващи договори - от м. 04 и от м. 05.2010 г. В отговор на отправеното до новия собственик искане изх. № 3679-1/12.03.2013 г., в ТД на НАП са постъпили копия от спорните фактури, от приемо-предавателни протоколи, банкови извлечения, извлечения от главна книга и оборотни ведомости за процесните периоди, счетоводни регистри, копие от Договор за наем на склад в гр. Златна Панега от 01.09.2006 г., справки и фактури от предходни доставчици. От ревизираното лице са представени документи, за които се твърди, че са изходящи от доставчика "Дикокар Ярослав" ЕООД. Така представените доказателства не са ценени от органите по приходите с мотиви, че не е доказано те да са част от счетоводството на "Дикокар Ярослав" ЕООД, както и че не отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, тъй като не съдържат данни за съставител и дата на съставяне. В хода на съдебното дирене от жалбоподателя не са ангажирани доказателства извън тези, съдържащи се в административната преписка. Процесуалният представител на ответната дирекция, в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК е оспорил автентичността и верността на съдържанието на изрично изброени документи. Във връзка с оспорване от страна на органа по приходите на представените в административното производство частни документи, в заседанието на 05.11.2013 г. е открито производство по реда на чл. 193 ГПК и е указано на оспорващия, че е негова доказателствената тежест. Във връзка с откритото производство по оспорване на представените в хода на ревизията частни документи, дружеството-жалбоподател не е ангажирало каквито и да е допълнителни доказателства. Била е допусната по искане на жалбоподателя, съдебно-счетоводна експертиза с определение от първото проведено по делото заседание на 05.11.2013 г. От процесуалния представител на дружеството-жалбоподател адв. Микински в заседанието на 28.01.2014 г. е заявено, че няма да бъде внесен депозит за вещо лице, че не поддържа искането за експертиза и че няма други доказателствени искания. При така направеното изрично заявление от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че не поддържа искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, съдът е заличил допуснатата съдебно счетоводна експертиза. При изричното заявление на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател адв. Микински, че няма доказателствени искания, съдът е приключил събиране на доказателства и в същото заседание на 28.01.2014 г., е дал ход на делото по същество. Съдебното решение е мотивирано изцяло с данните, съдържащи се в документите, приети в хода на административното ревизионно производство, приложени по преписката и приети от съда, като не са ценени като ползващи се с доказателствена тежест частните документи, които са били оспорени и във връзка с това оспорване, е откритото производство по оспорване на представените частни документи. Съобразено е от съда, че тежестта за доказване на автентичността и верността на съдържанието им е била за оспорващия, който не е осъществил каквито и да е процесуални действия в тази насока. Нещо повече, допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е била заличена, поради невнасяне на депозит и изрично заявление от страна на процесуалния представител, че се отказва от искането за назначаване на експертиза и изричното му заявление, че няма други доказателствени искания. При липса на безспорни доказателства за реално изпълнение на фактурираните доставки, практиката на СЕС, на която се позовава процесуалния представител на касационния жалбоподател в подадена касационна жалба, е неотносима. Решението в изводът на съда за законосъобразност на РА, поради недоказани реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и липса на предпоставките по чл. 68 и 69 ЗДДС за признаване на право на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от ЕТ "Кар Инвест - Костадин Попов" и "Дикокар Ярослав" ЕООД, е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация ДД "ОДОП" - В. Търново при ЦУ на НАП се дължат разноски, но при присъдено от първоинстанционния съд юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 161, ал. 1 ДОПК същото е за цялото съдебно производство, до приключване на делото в двете съдебни инстанции и второ такова не се дължи за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение