Решение № 1665 от 16.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9297/2014 г.

Решение № 1665 от 16.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9297/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Касаторът - Кънчо Петков Бонев обжалва решение № 3542/26.05.2014 г., постановено по адм. дело № 9350/2013 г. от Административен съд - София град /АССГ/. Твърди незаконосъобразност на съдебния акт, иска отмяната му. Ответникът - Заместник главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, чрез процесуален представител юрк. Маринова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество, прецени следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Кънчо Петков Бонев от гр. Варна против решение № 5242/2013 от 20.09.2013 г. на заместник на главния прокурор при ВКП, произнесено по заявление на Кънчо Петков Бонев, като физическо лице и в качеството му на секретар на "Отворения обществен съвет на протестиращите от град Варна" - с вх. № 5242/13/05.09.2103 г. по описа на Върховна касационна прокуратура за достъп до обществена информация. Със заявлението е поискан от Главния прокурор на Република България достъп от до следната информация: 1. Запознати ли сте лично с нашите искания от протестите във Варна, на които излязоха 100 000 души само в един ден; 2. Какви мерки са предприети в подчинените ви ресори и с какви документи и 3. кои длъжностни лица са били задължени да осигурят изпълнението им и какво е изпълнението до момента. Посочен е предпочитания начин за предоставяне на поисканата информация - копия от относимите документи върху хартиен носител и писмо-справка. С оспореното пред първоинстанционния съд решение, на основание чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 3 във вр. с чл. 13, ал. 2 Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ - е отказан достъп на заявителя до относими към искането му документи, доколкото съдържащата се в тях информация е служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ и има организационен характер. За да отхвърли жалбата на Кънчо Петков Бонев срещу административния акт, АССГ приема, че е налице изрично произнасяне от страна на оправомощеното лице, като търсената информация, съдържаща се в разпореждане от 26.02.2013 г. на Главния прокурор на РБ; обобщен доклад и резолюция - има организационен характер, без самостоятелно значение. Административният съд мотивира обжалвания правен резултат с изводи за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, при спазена административна процедура и материалноправни норми. Този извод е базиран на правилно възприета фактическа обстановка, а именно: Въз основа на подаденото заявление за достъп до обществена информация, сочено по горе, с решение № ЗДОИ-6 от 5.09.2013 г. на прокурор при ОП - Варна е постановено на Бонев да се осигури достъп до исканата от него информация - писмена справка, с която заявителят е уведомен за следното: 1. С разпореждане от 26.02.2013 г. на Главния прокурор на РБ е разпоредено създаване на екипи от прокурори и служители на Национална агенция по приходите /НАП/ - за извършване на проверка относно наличие на данни за извършени нарушения или престъпления в дейността на електроразпределителните дружества в страната; 2. Проверка на търговските дружества от групата на "Енерго-про" ЕАД - е възложена на екип в състав прокурори от ОП - Варна и служители на НАП; 3. В изпълнение на горецитираното разпореждане на главния прокурор е изготвен обобщен доклад и резолюция, своевременно изпратени на ВКП. С писмо от 5.09.2013 г. на прокурор при ОП - Варна - заявлението на Кънчев е препратено на главния прокурор на РБ в частта му относно предоставяне на копия от документи. Именно, с оспореното решение, на соченото основание, достъпът до информацията в тези документи - е отказан. Решението на АССГ е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и се споделят от настоящия касационен състав. Както правилно приема решаващия съд, в съответствие с чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ - достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение. Обоснован на база събрания доказателствен материал е изводът на съда, че информацията, съдържаща се в разпореждането на Главния прокурор на РБ от 26.02.2013 г. има организационен характер - за сформиране на екипи от прокурори и служители на НАП. Такъв характер има и информацията, съдържаща се в обобщения доклад и резолюция. Правилен е изводът на съда, че Бонев, извън общите си твърдения за масовост на протести, не доказва, че търсената информация, макар и служебна не следва да бъде ограничавана, поради наличие на "надделяващ обществен интерес". Съгласно легалното определение на това понятие /§ 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ/ - същото е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите, задължени да предоставят обществена информация. Твърдения в тази насока, касаторът не въвежда. По изложените съображения и при липсата на твърдените касационни основания обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника - Кънчо Бонев следва да заплати на Прокуратурата на Република България, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с § 1 от ДР; чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- сумата 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение