Решение № 3908 от 11.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Оазис-Строй ЕООД, гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител адв. Шилев, срещу Решение 887 от 17.05.2022 г. постановено по адм. дело 3425 от 2019г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16001616002726-091-001/06.08.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 609 от 21.10.2019г. на Директор Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. Пловдив, относно допълнително установени задължения за данък добавена стойност /ДДС/ за внасяне в размер общо на 3 771 524,53 лева и начислени лихви за забава в размер общо на 1 312 584,61 лева и за корпоративен данък за внасяне за 2015 г. в размер на 33,01 лева и лихви за забава в размер на 11,21 лева. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като от изложеното в касационната жалба се налага извод за поддържани касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Обобщени оплакванията се свеждат до следното: 1. Липсата на конкретни доводи и съждения , мотиви, по направените възражения срещу законосъобразността на РА; 2. Обсъждане на негоден доказателствен материал; 3. Необоснованост на извода, че органите по приходите са се справили с възложената им доказателствена тежест и са установили наличието на основанието по чл. 122 ал. 1 т. 2 от ДОПК за преминаване към реда за облагане, дефиниран в чл. 122 ал. 2 от ДОПК; 4. Необоснованост на изводите на съда, относно вида на доставките, начина на формиране на данъчните основи и определяне датата на настъпване на данъчното събитие за нуждите за облагане по ЗДДС, респ. за изискуемостта и размера на дължимия косвен данък по всяка една от тях. Подробни аргументи са изложени в касационната жалба. Липсват аргументи относно частта от съдебния акт, с която е потвърден РА в частта му по ЗКПО. Иска отмяната на решението, отмяна на РА като незаконосъобразен и присъждане на сторените в процеса разноски. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП гр. Пловдив чрез юрк. Дамянова, в депозираната по делото писмена защита и в пледоарията по съществото на спора, изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите и определя данъчни задължения за периоди, за които е възложена ревизията, поради което не страда от пороци влечащи неговата нищожност. Прието е след подробно обсъждане на данните от административната преписка, че РА е издаден и при липсата на съществени нарушения на административно производствените правила, дефиниращи провеждането на ревизионните производства. След това съдът е пристъпил към разрешаване спора по същество относно допълнително вменените на Оазис-Строй ЕООД задължения по ЗДДС и по ЗКПО. Посочени са подробно предприетите в хода на ревизията процесуални действия по събиране и представяне на доказателствата и обяснения от представляващия Оазис-Строй ЕООД и от трети лица, респ. възприетата въз основа на същите фактическа обстановка и изградени правни изводи от органите на приходната администрация; обобщени са събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства; посочено е, че по искане на Оазис-Строй ЕООД е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК по оспорване истинността конкретно посочени частни документи, събрани в хода на ревизията, по който повод съобразно възложената му доказателствена тежест оспорващият е ангажирал единствено съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ и съдебно-техническа и оценъчна експертиза /СТОЕ/; възпроизведени са изводите на вещите лица и отговорите на същите при разпита им съдебно заседание; след което е пристъпено към извеждане на собствените изводи от фактическа и правна страна на съда, въз основа на така събрания по делото доказателствен материал, съобразно и становищата на страните. В частта по ЗДДС. По първия спорен въпрос, дефиниран от съда (съобразно и възраженията на жалбоподателя) като липса на доказателства, от които може да се извлекат данни за облагане, т.е. несправяне с доказателствената тежест за администрацията да установи обстоятелството по чл. 122 ал. 1 т. 2 от ДОПК. Съдът е приел че данни по смисъла на правната норма са тези, съдържащи се в приобщените в рамките на ревизията писмени доказателства представените от 133 броя лица предварителни договори и документи за извършени разплащания за закупените от тях обособени обекти - по банковите сметки и в брой на Оазис-Строй ЕООД и по банковите сметки на трети лица П. Шахънска и Д. Дякова. Приел е, че Оазис-Строй ЕООД не се е справил с доказателствената тежест и не е провел успешно откритото производство по оспорване истинността им по реда на чл. 193 от ГПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК, вкл. и съобразно приетите по делото заключения на ССчЕ и СТОЕ. Изложил е съображения, че няма икономическа логика, извън по причина за укриване на приходи от извършваната икономическа дейност, парични средства от продажби на определени права да бъдат превеждани по сметки на трети /за сделката/ лица. При съвкупен анализ на нотариалните актове, предварителните договори за предоставяне на строителна услуга към клиентите на дружеството и данните от квитанциите към ПКО и извлеченията от банковите сметки на Оазис-Строй ЕООД и посочените две физически лица е посочено, че се установява търсеното различие между продажните цени по нотариалните актове и извършените плащания за конкретни имоти, т.е. наличието на укрити приходи от дейността на дружеството. Посочено е, че записаното в нотариалния акт относно извършено и получено плащане не сочи на освобождаване купувача от задължението да заплати на продавача уговорената с предварителния договор цена, като в тази връзка не са представени допълнителни споразумения, или анекси за промяна на цената по предварителния договор. Прието е, че жалбоподателят не е успял да обори констатациите в РД и РА относно установения в хода на ревизията факт, че са създадени различни документи (предварителни договори, от една страна, и нотариални актове и фактури, от друга) за едни и същи продажби, с цел укриване на фактическата цена на продадените имоти, т.е. приходите от продажбите. Изложени са съображения и че ответникът, като взема предвид направените от страните изявления в сключените предварителни договори за стойността на цената, подкрепени и с останалите писмени доказателства, правилно приема, че действителната воля на страните е била сключване на договор за покупко-продажба на конкретен недвижим имот на стойност, посочена именно в предварителния договор, а сключването на окончателния договор на по-ниска цена е било извършено с цел заобикаляне на закона, както и с цел начисляване на по-малък размер ДДС и отчитане на по-ниски приходи. В обобщение е прието, че в случая са на лице данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122 ал. 1 т. 2 от ДОПК, което е достатъчно основание за органите по приходите да преминат към особения режим на облагане, формулиран в новелата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, с цел определяне данъчната основа, респ. и дължимият ДДС. На следващо място съдът по втория спорен въпрос е приел, че на основание чл.122 ал.2 ДОПК е направен анализ на всички относими към субекта обстоятелства, като накрая правилно са определени основата за облагане и настъпването на данъчното събитие за целите на ДДС, довело до възникване на задължения към фиска за съответните данъчни периоди и по посочените по вид и размер данъчни задължения /главници и лихви по ЗДДС/. Съдът се е аргументирал, че същността на особения ред за извършване на ревизионно производство е да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към конкретния ревизиран данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението, като това е сторено в хода на ревизията. Прието е, че доколкото съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК фактическите констатации в производството по обжалване на ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанието по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства (а това е факт), то жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест да обори същите. Подходът на ревизиращите органи за изчислена средна пазарна цена от 712,84 лв./кв.м. е приет за максимално обективен и съобразен с всички събрани по делото доказателства, включително публично оповестената информация от самия жалбоподател за продажни цени (704,10 лв./кв.м.), който извод не се оборва вкл. и посредством приетите по делото заключения по ССчЕ и СТОЕ. Т.е. за правилен е възприет подходът за основа на бъдат използвани данните в документите, представени от 133 броя лица за извършени от тях покупки на право на строеж, апартаменти, изби, магазини, паркоместа и прилежащи площи и прилагане на тази информация по аналогия при извършените покупки от останалите 589 броя лица, които или не са представили изисканите им документи и писмени обяснения или са представили само част от изисканите им документи. Изготвените ССчЕ и СТОЕ не са възприети като меродавни за определяне данъчните основани, респ. дължимия размер на ДДС, по съображения, които могат да се обобщят така. В заключението на вещото лице по СТОЕ е прието, че липсват изчисления на средна пазарна цена на обособен обект на етап на строителство разрешение за ползване, като същата е диференцирана по различни критерии, но за всеки един от обектите на продажба се констатира изчислена по-висока пазарна цена от тази в заключението на ССчЕ, а и тази, която би се получила при анализ на стойностите в издадените от дружеството фактури. Прието е, че вещото лице Кирова не посочва средна пазарна цена на 1 кв.м. на обектите, предмет на продажба, а извършва изчисления по метода по § 1, т. 10, б. а от ДР на ДОПК при използване за аналог на извършени разпоредителни сделки с недвижими имоти в район Южен на гр. Пловдив, коригирани с различни коефициенти, без да бъде съобразена информация за заплатените от клиентите суми за закупени право на строеж, право на собственост върху идеални части от ПИ, право на собственост и СМР. Определената от това вещо лице пазарна стойност на правото на строеж от приблизително 27,06 лв./кв.м., която е приложена при определяне на оценката на правото на строеж на обособени обекти, предмет на продажба през 2014 г., 2015 г. и 2016 г., и е изчислена обща стойност с ДДС (закръглено в лева) спрямо площта на обекта и посочения етап на изграждане (таблици на листи 12316, 12317-12324, 12325-12328), се различава значително от изчислената от вещото лице Спиртова по назначената ССчЕ средна пазарна стойност от закръглено 327,00 лв./кв.м. При определяне от вещото лице Кирова на пазарна цена на обособените обекти прилага по аналог пазарни цени за подобни обособени обекти с близка локация, като използва корекционни коефициенти по чл.11 от Наредба Н-9, като водещ критерий при изчислението на пазарните цени е етапът на строителство на съответния обект- с акт обр.14, без установени довършителни работи; акт обр.15, без въвеждане в експлоатация; както и с издадено разрешение за ползване. За всеки един от обектите е изчислена самостоятелна пазарна цена, която в повечето случаи е близка (дори и по-висока) величина до средната пазарна цена, изчислена от ревизиращия екип (приложение 2.3, листи 12336-12427), но и тези пазарни цени отново се различават от изчислената от вещото лице Спиртова по назначената ССчЕ средна пазарна цена на кв.м. площ от приблизително 430,00 лв./кв.м. И двете вещи лица е посочено, че изчисляват приблизително еднаква цена за кв.м. паркомясто - от приблизително 155,00 лв./кв.м., но по отношение на паркоместата продажбите са извършвани от самия жалбоподател за брой паркомясто на цена от 1 900,00 евро или стойността им е включена в общата стойност на закупувания самостоятелен обект. В обобщение при така констатираните изключително различни стойности на пазарните цени за 1 кв.м. в заключенията на вещите лица по СТОЕ и ССчЕ съдът е приел, че те не могат да се използват за база за определяне на средна пазарна цена за кв.м. на продадените обособени обекти в ЖК Оазис 4 и ЖК Оазис 6 при различна степен на завършеност на строителството. Аргументирал се е и че и двете вещи лица игнорират стойностите на заплатени от купувачите суми в брой и по банкови сметки на ОАЗИС-СТРОЙ ЕООД и на третите лица (Шахънска и Дякова) и различието им с продажните цени, посочени в издадените от жалбоподателя фактури, като за пример е посочено, че вещото лице по ССчЕ при използвания от него подход при изпълнение на поставените задачи от общата стойност на постъпилите плащания по банковите сметки на третите лица П. Шахънска и Д. Дякова е изключило суми на стойност, надвишаваща 4 000 000 лева, с обяснението за неяснота относно стопанската операция и невъзможността да бъде обвързана с конкретен документ за извършена покупка на обособен обект от лицето, извършило превода. Най-сетне първостепенният съд е приел и че правилно е определена и датата на данъчното събитие, съответно изискуемостта на данъка за всеки един от данъчните периоди по начина, което е обосновано и със заключението на вещото лице по ССчЕ, което е кредитирано в тази му част. Като краен резултат е възприета законосъобразността на РА в тази му част. По ЗКПО. Съдът е посочил, че по отношение допълнително определеният при ревизията корпоративен данък за 2015г., ведно с прилежащите лихви, в жалбата не се съдържат конкретни възражения, нито пък хода на съдебното производство се ангажират доказателства за опровергаване на тази констатация. Установил е, че облагането е извършено по реда на материалния закон ЗКПО, чрез преобразуване на декларирания от жалбоподателя СФР в увеличение, на основание разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО, като се касае за приходи, отразени счетоводно по сметки 721 и 724, но не намерили отражение в декларирания ФР в отчета за приходите и разходите (ОПР) за 2015 г., който факт не е отречен от жалбоподателя и не е ангажирал доказателства за математическа неточност на направените при ревизията изчисления. С тези аргументи е възприета материалната законосъобразност на РА и в тази му част. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК. Задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 АПК е да провери дали са налице само твърдените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила и наведените доводи за необоснованост. В тази връзка не се споделят възраженията в касационната жалба. В съответствие с изискванията на чл. 172а ал. 2 от АПК в съдебния акт подробно е описана фактическата обстановка по случая, възприета като установена от съда, и изводите му са мотивирани със собствени мотиви след обсъждане на събраните по делото писмени доказателства, както и приетите експертизи, последните обсъдени при спазване правилото на чл. 202 от ГПК. Обсъдено е всяко едно от възраженията на жалбоподателя, т. е. всеки един от спорните по делото въпроси от фактическа и правна страна. Приетите от съда за установени факти и описани в мотивите на решението, са тези, които са релевантни за установяване на спорните по делото обстоятелства, а тяхната обоснованост (към което всъщност са насочени основните аргументи в касационната жалба) ще бъде разгледана по-долу в това изложение. Или иначе казано съдебния акт отговарят на изискванията на чл. 172а ал. 2 от АПК, а и на тези на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и не се констатираха така твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила в дейността на съда. По материалната законосъобразност и обоснованост на съдебния акт, оплакваният в касационната жалба по които следва да бъдат разгледани общо. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилност на извода на първоинстанциония съд, че предвид установената разлика между уговорената и реално заплатената цена, на която обектите са доставени на физическите лица, респ. е извършена и строителната услуга, е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, което е основание основата за облагане да бъде определена по реда на ал. 2 на правната норма. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, такова обстоятелство е налице, когато се констатира наличие на укрити приходи или доходи. Не е допуснато процесуално нарушение, като тези изводи са изгради на база редовно събрани в хода на ревизионното производство писмени доказателства. По оплакванията в касационната жалба следва да се посочи, че в случая ревизионното производство не се е развило извън сроковете по чл. 114 от ДОПК. Въз основа на подробно анализираните ЗВР, ЗИЗВР, Заповед за спиране на ревизионното производство, Заповед за възобновяване на ревизионното производство, издадени от органа, възложил ревизията, респ. от Изпълнителния директор на НАП, съдът правилно е приел, че в случая в пълнота са спазени сроковете по чл. 114 ал. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 4 от ДОПК. Необосновано се поддържа в касационната жалба и оплакването, че изводите на съда за изградени въз основана и на негоден доказателствен материал, а именно представени в препис документи, които не носят заверка вярно с оригинала ; изхождащи от трети лица, а не от тези до които са оправени ИПДСПОТЛ; неясно как приобщени към административната преписка и от кого точно, заверени вярно с оригинала ; а всички те събрани в нарушение изискването на чл. 57 ал. 5 от ДОПК и при липсата на съставен протокол по чл. 50 от ДОПК, по следните допълнителни мотиви. Противно на твърденията на касатора документите носят заверка вярно с оригинала , В.О. и подпис на депозиралото ги лице; част от тях са заверени за вярно с оригинала от самите органи по приходите; ясно е посочено лицето, което ги е представило (вкл. част от тях са постъпили по пощата, а всички те с наличен входящ номер на ТД на НАП - Пловдив); в случаите, в които депозиралото ги лице е различно от лицето, до което е отправено ИПДСПОТЛ, ясно е посочено в какво качество са депозирани същите пълномощник, син, майка, съпруг и прочие. Дори и да се приеме, че за една изключително малка част от посочените писмени доказателства липса търсената заверка вярно с оригинала , то следва да се посочи, че в по-голямата си част това са нотариални актове, банкови документи и прочие писмени доказателства, които отговарят на доказателствата предоставени от Агенция по вписванията, данните от предоставените банкови извлечения (а те са депозирани в надлежен вид от съответната банка), респ. част от тях са предоставени в надлежно заверен вид вкл. и от самия ревизиран субект (като доказателствата за плащането му по собствената банкова сметка, издадените от него фактури, Разрешения за ползване и прочие), поради което и всъщност не могат да бъдат възприети като негоден доказателствен материал. Изключването на останалата част от преписите, неносещи търсената заверка (а те за изключително малко противно на изложеното в касационната жалба), не би променило сторените от първостепенният съд изводи от фактическа и правна страна. По повдигнатото възражение относно неспазване изискването на чл. 57 ал. 5 от ДОПК за подписване на дадените обяснения от третите лица и от орган по приходите, следва да се посочи, че част от документите са постъпили по пощата, което изключва възможността за спазване посоченото, а липсата на подпис на орган по приходите върху останалите документи, не разколебава тяхната доказателствена стойност. Отделно въпреки откритото производство по чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, жалбоподателят не е ангажирал каквито и да било доказателства, относно установяване неавтентичността на посочените писмени доказателства, поради което и същите се ползват с придадената формална доказателствена сила на частните документи (виж ч. 180 от ГПК). Същественото в случая, че представените предварителни договори, квитанции към ПКО, вкл. и декларации от лица представляващи самия Оазис-Строй ЕООД, формално носещи подпис на представляващ дружеството, респ. гл. счетоводител, респ. касиер на същото, и безспорно подпечатани с печата на същия търговец, удостоверяват, че материализираното в тях изявление е сторено именно от името на Оазис-Строй ЕООД. Поради това от една страна доказателствената тежест за установяване неавтентичността им носи именно тази страна (чл. 193 ал. 3 изр. първо от ГПК). Същите документи съдържат и неизгодни за издателя им факти уговаряне и плащане на цена, различна от посочената в нотариалните актове и декларираната такава в счетоводството му, поради което и се ползват с доказателствена сила срещу своя издател. Касаторът не е проявил каквато и да било активност примерно посредством изготвяне на СГрЕ да проведе успешно откритото производство по оспорване авторството на коментираните документи, а заключенията на вещите лица по ССчЕ и СТОЕ, по никакъв начин не установяват именно този факт. Що се касае до твърденията, че квитанциите към ПКО не удостоверяват плащане в брой, това възражение се възприема за изцяло необосновано същите имат качеството на разписка за получена сума, като фактът че не съставляват фискален бон от ЕКАФП (а това очевидно е така) няма никакво отношение към казуса. Ако ревизираното дружество бе надлежно документирало получените плащания в брой, то не би се стигнало нито до провеждането на ревизионното производство по правилата на чл. 122 и сл. от ДОПК, нито до установяване на процесните задължения. Или макар очевидно правилен да е експертният извод на вещото лице по ССчЕ, че надлежното документиране на получено плащане в брой, предполага отразяването му чрез издаване на фискална касова бележка от съответния вид фискално устройство по правилата на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, това не оборва доказателствената стойност на приложените Квитанции към ПКО. Що се касае до истинността на представените от третите лица нотариални актове, удостоверения за въвеждане в експлоатация и вносни бележки за плащане по банковите сметки на Оазис-Строй ЕООД повече от очевидно е, че самият касатор не оспорва същата, аналогични доказателства са депозирани в хода на ревизията и от самия него. Относно възраженията във връзка с преценката на съда на данните от банковите сметки на П. Шахънска и Д. Дакова, очевидно е че те кореспондират напълно с дадените обяснения от част от купувачите (посочените 133 броя физически лица), с данните от представените предварителни договори, вкл. и с данните от приложените квитанции към ПКО-ри и не на последно място с налични по делото нарочни Декларации от представляващия Оазис Строй ЕООД. Или при конкретиката на казуса няма пречка да се приеме, че плащането по сметка на физическите лица всъщност изпълва хипотезата на чл. 75, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. В подкрепа на това е и анализът на движението по банковите сметки на П. Шахънска и Д. Дякова и данните по делото за лицата, които са имали пълномощно да се разпореждат със същите (а и очевидно са оперирани със средствата). Така например пълномощно на л. 2129 от делото, с което Д. Дякова е упълномощила вкл. и П. Томов (представляващ и едноличен собственик на капитала на Оазис-Строй ЕООД) да оперира вкл. и с банковите й сметки /нотариално заверено/, както такова пълномощно е предоставено на П. Томов и от страна на П. Шахънска. Същият този анализ (на движението по банковите сметки на П. Шахънска, Д. Дякова и Оазис-Строй ЕООД) обосновава и извода, че средствата постъпили по банковите сметки на физическите лица в крайна сметка са прехвърлени по банковите сметки на Оазис-Строй ЕООД и са използвани за нуждите на икономическата му дейност. Този извод се налага и от съвкупната преценка на постъпилите плащания по банковите сметки на П. Шахънска и Д. Дякова с приложените квитанции към ПКО (последните посочи се по-горе преценяни през призмата на неуспешното проведено производство по чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК относно оспорване тяхната автентичност). Така например при извършено плащане от П. Делийски на 07.04.2015 г. по банковата сметка на П. Шахънска на сумата от 27 300 лева за покупка на апартамент 46 секция Г, на същата дата е съставена и Квитанция към ПКО за същата сума за покупката на апартамент 46, сек. Г, Оазис 4 /л.34-3409/; при извършено плащане по същата банкова сметка от С. Андреева на сумата от 47 287 лева за покупка на апартамент в Оазис 4 секция Ж на 07.12.2015 г. е съставена и квитанция към ПКО от същата дата за същата сума (л.3427); при извършено плащане по банковата сметка на П.Шахънска от Е. Бекярова на сумата от 50 260 евро за покупка на апартамент на дата 16.12.2015 г. на същата дата е съставена и квитанция към ПКО за получаване на 25 713 евро (52 300 лева по банка, както изрично е уточнено в същия документ) съставляваща последна вноска за ап. 80 (л.3480-3481), и прочие доказателства. Или неоснователно е възражението на "Оазис-Строй" ЕООД, че след като сумите са постъпили по сметка на трето лице, то те нямат връзка с дейността му по процесните продажби. Най-сетне данните за укри приходи по смисъла на чл. 122 ал. 1 т. 2 от ДОПК категорично се установяват и от наличните по делото Декларации, изхождащи вкл. и от П. Томов, в който изрично се съдържа признание че цената, заплатена от купувачите е тази, дефинирана именно в представените предварителни договори /така например доказателство на л. 2949 от делото/. Следва да се уточни, че данните за постъпили плащания по банковите сметки на Шахънска и Дякова и то в различен от посочения в нотариалните актове размер се съдържат и по отношение на лицата, които или не са представили изисканите им документи в хода на ревизията, или са ангажирали частично такива, поради което и необосновано се поддържа в касационната жалба, че изводите на съда, а и на органите по приходите, за укрити приходи са сторени единствено и само на база отговорите от коментираните 133 броя физически лица. Това ясно личи и от заключението по ССчЕ, като от друга страна това вещо лице макар и да посочва, че условно приема част от плащанията да са във връзка именно с продажбите в Оазис 4, респ. Секция А и Б в Оазис 6, при непълното описание на основанието за плащане /например посочен само номер на апартамент, или и номер на Секция/, то касаторът не ангажира доказателства тези именно физически лица да са закупили някакви други обекти, извън тези за които са налични данни по приложените Нот. актове. Или от така събраните по делото писмени доказателства /подробно анализирани от състава на първоинстанационния съд в оспореното решение, като същото е обосновано и не се констатираха нарушения при формиране волята на съда при преценка на доказателствения материал, при съобразяване на допълнително изложените мотиви то настоящата инстанция/ правилно е прието от административния съд, че е на лице реално договорена и заплатена цена по повод покупко-продажбата на недвижимите имоти, респ. по повод извършването на строителната услуга, от/в полза на коментираните физически лица /купувачи по предварителните договори и нот. актове/, която се различава от данните от счетоводството на оспорващия, въз основа на които са начислени и разчетени и дължимите преки и косвени данъци във връзка със същите доставки, което е достатъчно да се приеме, че наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е подкрепено от събраните по делото доказателства. Необосновани са възраженията в касационната жалба, насочени към изводите на съда относно формирането на данъчните основи и датите на данъчните събития. На първо място следва да се посочи, че правилно са идентифицирани вида на облагаемите доставки ,за които е възприето, че приходът е укрит такива на строителна услуга (не са сторени корекции относно доставките на права на строеж) и на прехвърляне правото на собственост по отношение на готов самостоятелен обект в сграда (с уточнението че при наличието на сделки на фаза груб строеж, също не са коригирани данъчните основи и начисленият данък, а отново се е стигнало до определяне на данъчна основа за съпътстващата доставка на строителна услуга). В този смисъл относимата разпоредба на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС свързва настъпването на данъчното събитие и изискуемостта на данъка в общата хипотеза с момента в който правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя, респ. с извършването на услугата, а не с окончателното плащането на данъчната основа и дължимия данък по облагаемата доставка. Безспорно в случаите на авансово плащане (а такива са констатирани от органите по приходите) чл. 25 ал. 7 от ЗДДС свързва изискуемостта на данъка именно с датата на същото. Именно това е потвърдило и вещото лице по ССчЕ. Това е и подходът при определяне данъчните събития по доставките, респ. настъпване изискуемността на данъка от органите по приходите, споделен изцяло и от първостепенния съд. Нищо от доказателствата по делото не води до твърденията в касационната жалба, че тези изисквания на закона не са спазени, вкл. и относно определяне датата на изискуемост на данъка по отношение на изграждащите се обекти в Секция А и Б на Оазис 6 и Секции Е, Ж и З от Оазис 4, в хипотезата на чл. 25 ал. 7 от ЗДДС. Изложените съображения в тази връзка от състава на Административен съд Пловдив се споделят изцяло и настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221 ал. 2 изр. последно от АПК. Правилно е формирана и данъчната основа на строителната услуга (това именно е сторено посредством анализа в Приложение 45-част 1, доколкото с предварителните договори е уговаряно именно цена на строителната услугата, при предаване на обекта в степен на завършеност акт обр. 15), поради което и правилно съдът не е кредитирал заключението по допусната СТОЕ, което не дава пазарна цена именно на СМР по изграждането на процесните обекти, респ. не е кредитирано заключението по ССчЕ, което също не дава така пазарна цена. Що се касае до възприетата от органите по приходите пазарна цена данъчна основа в случаите в които са прехвърляни права на собственост по отношение на готов обект (сделките след въвеждането в експлоатация на съответната Секция от Оазис 4), то макар и вещото лице по СТОЕ да дава именно така и то изготвена по нормативно регламентираните методи за това, правилно съдът е приел, че при използването на същото би се стигнало до установяване на задължение в по-висок размер (този експерт дава по-висока пазарна стойност от възприетата от органите по приходите). В обобщение законосъобразно с разликата между договорената и реално заплатена цена по коментираните предварителни договори от една страна, респ. с разликата между определената пазарна цена на строителната услуга, респ. на готов самостоятелен обект (стойността на прехвърлените идеални части от дворното място не е коригирана и това ясно личи от начина на изчисленията, дадени в таблиците на л.10630 и сл.) и стойността на издадените от "Оазис-Строй ЕООД фактури към купувачите, е увеличена данъчната основа за нуждите на облагане с косвен данък по реда на чл. 122, ал. 2, т. 8 и т. 16 от ДОПК, за тези доставки. Неминуемо, така определената данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, което в случая, не е осчетоводило коректно и не е отразило правилно в отчетните регистри данъчните основи на съответните доставки на услуги, респ. продажби на готов обект, а оттам не е отразило приход от реализацията им в пълните им размери, и не е начислило съответния косвен данък. Въпреки че касаторът е разполагал с процесуална възможност, в хода на производството пред първоинстанционния съд да опровергае установените фактически констатации в ревизионния акт, които съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК се считат за верни до доказване на противното, и да ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав, той не се е справил с тази доказателствена тежест, изрично указана му от състава на съда, като това не е сторено и посредством ангажираните СТОЕ и ССчЕ, които както се посочи по-горе правилно не са кредитирани. По ЗКПО. Каквито и да било съображения против неправилността на съдебния акт в тази му част не са изложени в касационната жалба, но предвид цялостното му обжалване и задължението по чл. 218 ал. 2 от АПК касационната инстанция установи следното. Правилно е посочено, че облагането е извършено по реда на материалния закон ЗКПО, чрез преобразуване на декларирания от жалбоподателя СФР в увеличение, на основание разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО, със приходи, отразени счетоводно по сметки 721 и 724, но не намерили отражение в декларирания ФР в отчета за приходите и разходите (ОПР) за 2015 г., който факт не е отречен от жалбоподателя, а и се установява от приложените по делото доказателства. В обобщение първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция с приложение на правилото на чл. 221 ал.2 изр. последно от АПК. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано и постановено в производство, проведено при липсата на допусната съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде потвърдено. Предвид горното и по изложените от съдебния състав подробни съображения, съдебното решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на същото. При този изход на спора и своевременно сторено искане от ответника по касация за присъждане на дължимото юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.161 от ДОПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на НАП /по аргумент от § 1 т. 6 от ДР на АПК/ сумата от 100 911 лева, изчислена на основание чл. 8 ал. 1 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 7 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение