Решение № 9246 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1332/2011 г.

Решение № 9246 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1332/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 124 от 17.12.2010 г., постановено по адм. д. № 175/2010 г. Административен съд гр. Търговище е отхвърлил оспорването на Борислав Христов Брайнов от с. Медовина, община Попово срещу Заповед № РД01/0123/17.09.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" при община Попово, потвърдена с решение № РД05/0102/03.11.2010 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Търговище като неоснователна. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Борислав Христов Брайнов с оплакване, че е неправилно, не приема твърдението на съда за недобросъвестно получени суми. Моли обжалваното решение да бъда отменено и вместо това постановено друго, с което бъдат отменени оспорените административни актове. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба частично основателна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество счита следното: Първоинстанционният съд е установил фактите по делото и изложил мотиви по неоснователността на жалбата на Борислав Брайнов срещу атакуваните административни актове. Касаторът не оспорва, че с нот. акт № 100 от 22.IV. 2004 г. е извършил дарение на Христо Брайков на 1/2 ид. ч. от собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот от 1376 кв. м. заедно с построените в него къща, стопанска постройка, подобрения и трайни насаждения. Този документ е приет като доказателство по делото. Видно от приложената към административната преписка молби-декларации вх. № 1595/27.06.2006 г.; вх. № 1333/25.06.2007 г.; вх. № 554/11.07.2008 г. и вх. № 425/13.07.2009 г. на Борислав Христов Брайнов за отпускане на целева помощ за отопление за процесните отоплителни сезони, а в графа Х - Прехвърляне чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години - с "Х" е отразено "не". Въз основа на тези данни по делото Административен съд гр. Търговище е приел, че е налице недобросъвестност от страна на касационния жалбоподател, който е укрил извършеното от него през 2004 г. дарение на недвижим имот в с. Медовина, обл. Търговище. Изводът на съда е за законосъобразност на оспорената заповед на директора на ДСП Търговище, с която жалбоподателят е задължен да възстанови сумата 1292, 82 лв., представляваща получени социални помощи ведно с лихвата по цитираните по-горе молби-декларации, както и лишаване от право на целева помощ за отопление за срок не по-дълъг от 2 години. Съгласно чл. 10, т. 6а от ППЗСП, императивно условие за получаване на социална помощ е - лицата да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години. Настоящата инстанция счита за основателен касационният довод на страната, че установеният от закона 5 годишен срок е изтекъл до м. април 2009 г. Първоинстанционният съд не е преценил точно текста на чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП относно 5-годишния срок на правна значимост на извършеното прехвърляне. В случая срокът е изтекъл на 23.04.2009 г. Следователно, налице е недобросъвестност само по отношение на получената целева помощ за отопление за първите 3 отоплителни сезона, включващи периода от 01.11.2006 г. до 31.03.2009 г. По отношение на помощта за последния отоплителен сезон, за който молба-декларацията е с вх. № 425/13.07.2009 г., т. е. след изтичане на ограничението и обхващаща периода 01.11.2009 г. - 31.03.2010 г. за Брайнов е налице основанието на чл. 14а, ал. 3 от ЗСП и условията по чл. 9 и чл. 10 от ППЗСП, поради което помощта е получено правомерно. В останалите случаи жалбоподателят не е изпълнил едно от кумулативните изисквания, при наличие на които се отпуска месечна социална помощ, съгласно чл. 10, ал. 1 от ППЗСП, а именно това по т. 6а - недеклариране на посоченото обстоятелство за дарение на свой недвижим имот в рамките на 5-годишния срок. Въз основа на извършена социална анкета, установяваща наличие на условията за отпускане на месечна социална помощ, жалбоподателят е получил такава до м. август 2010 г. Обосновано по отношение на останалите молби-декларации е прието от съда, че социалната помощ е получена от жалбоподателя недобросъвестно предвид недекларираното от него дарение на свой недвижим имот. Без правно значение за спора са подробно изложените в касационната жалба лични мотиви на Брайнов за осъществяване на сделката. По изложените съображения Върховният административен съд счита, че в частта относно отпускане на социална помощ по молба-декларация с вх. № 425/13.07.2009 г. за отоплителен сезон 01.11.2009 -31.03.2010 г. са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Вместо него следва да бъде постановено от настоящата инстанция друго, с което оспорените административни актове в тази част бъдат отменени. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,