Решение № 6139 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15079/2010 г.

Решение № 6139 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15079/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "УИ" при Дирекция обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) гр. Варна при ЦУ на НАП, надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на НАП да упражнява правомощията на Директор на Дирекцията, срещу решение № 2038/14.10.2010 г., постановено по адм. д. № 2070/10 г., по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отменен Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1010493/5.05.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 427/17.06.2010 г. на Директора на Дирекция ОУИ - гр. Варна при ЦУ на НАП и е върната преписката на компетентния орган по приходите за произнасяне по искането съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторът незаконосъобразно съдът не е отчел обстоятелството, че процесната сума е преведена по сметка на "Пътстрой" ЕООД - гр. Варна на 1.04.2010 г., поради което банката наредител не може да носи отговорност за забавения превод от банката на получателя на плащането. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът - "Пътстрой" ЕООД - гр. Варна не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на разглеждане пред АС е бил АПВ № 1010493/5.05.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 427/17.06.2010 г. на Директора на Дирекция ОУИ гр. Варна при ЦУ на НАП, с който е отказано заплащането на лихви върху невъзстановен в срок ДДС в размер на 41 458,78 лева, за периода от 1.04.2010 до 06.04.2010 г. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че производството е започнало въз основа на подадено от "Пътстрой" ЕООД искане за прихващане и възстановяване от 9.04.2010 г., за заплащане на лихви в размер на 140,68 лева за несвоевременно възстановени суми в размер на 41 458,78 лева. В хода на проверката по издаване на обжалвания АПВ е установено, че с предходен АПВ № 1006191/26.03.2010 г. е разпоредено възстановяване на ДДС и лихва в общ размер 41 458,78 лева. Сумата е преведена с нареждане за масово плащане, получено в ТБ "Инвестбанк" АД на 1.04.2010 г. В обжалвания АПВ е прието, че лихва се дължи до датата на нареждането за превод на сумата и е определил дължима лихва за периода 27.03.2010 до 1.04.2010 г. в размер на 70,33 лева. При тази фактическа обстановка и при липса на допуснати нарушения на процедурата по издаване на АПВ, съдът е приел, че основен спорен въпрос от правна страна е при безспорното наличие на подлежащ за възстановяване резултат за ДДС вследствие отмяна на ревизионен акт, до кой момент са дължими лихвите върху тази сума, съобразно чл. 129, ал. 6 от ДОПК - до датата на нареждането на сумата от страна на платеца, или до датата на заверяване на сметката на получателя със сумата. В приложимата в случая обща разпоредба на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, съдът е приел, че не се съдържа изрично посочване на датата, до която се дължат лихвите при възстановяване на недължимо събрани или внесени въз основа на акт на орган по приходите суми, поради което е обсъдил разпоредбата на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС, съгласно която данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане. При анализа на последната разпоредба съдът е приел, че задължението на администрацията по приходите за лихви върху недължимо събрани или внесени суми, обхваща периода до датата, на която сумите са действително на разположение на лицето, тоест при плащане по банков път - до датата на заверяване на сметката на получателя със сумата. Допълнително в тази насока съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 305 от Търговския закон по отношение на изпълнението на задължения между търговци и чл. 14, ал. 6 от Наредба № 3 от 29.09.2005 г. за паричните преводи и платежните системи - отменена ДВ, бр. 62 от 4.08.2009 г. От приетата по делото разписка за приемане на нареждане за масово плащане за установено съдът е приел, че същото е депозирано на 1.04.2010 г. и е прието на същата дата, като от текста на справката не може безспорно да се установи дали 1.04.2010 г. е датата на получаване на платежните нареждания, или вальора на плащанията. При тези данни съдът е приел, че на получателите какъвто е жалбоподателя, не са известни договореностите между ТД на НАП и доставчика на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи за сроковете за изпълнение на платежната услуга и по-специално за наличието на споразумение по смисъла на § 3 от ДР на Закона за платежните услуги и платежните системи, поради което "изтеклият период" по смисъла на чл. 129, ал. 6 от ДОПК следва да обхваща и дните от получаване на нареждането за плащане до заверяване на сметката на получателя. Предвид разпоредбата на чл. 66 от ЗПУПС, съдът е приел, че в тежест на платеца не следва да се определят лихви при наличие на други договорености между получателя на плащането и неговия доставчик на платежни услуги за дата на заверяване на сметката на получателя, различна от нормативно определената. При така приетото съдът е приел от правна страна, че за несвоевременно възстановения ДДС по АПВ № 1006191/26.03.2010 г., законната лихва се дължи от 27.03.2010 г. до датата на заверяването на сметката, посочена в искането, със сумата по предходния АПВ, поради което за събиране на доказателства за датата на заверяване на сметката на сметката на доставчика на платежни услуги на дружеството и съответно - сметката на получателя във връзка с разпоредбата на чл. 66 от ЗПУПС, съдът е отменил обжалвания АПВ и е върнал преписката на органа по приходите за събиране на доказателства и за определяне на подлежащите за плащане лихви. Решението е неправилно. Безспорно установено е, че с АПВ № 1006191/26.03.2010 г. е разпоредено на "Пътстрой" ЕООД да бъде възстановен ДДС и лихва в общ размер 41 458,78 лева. Сумата е преведена с нареждане за масово плащане, получено в ТБ "Инвестбанк" АД на 01.04.2010 г. и заверено от банката на същата дата. Не се оспорва от страните, въпреки, липсата на представени доказателства в тази насока, че процесната сума е постъпила по сметката на "Пътстрой" ЕООД на 6.04.2010 г. С обжалвания пред първоинстанционния съд АПВ е разпоредено възстановяване на дружеството на законна лихва за периода от 27.03.2010 г. до 1.04.2010 г. Спорният момент е дължат ли се лихви за забава за периода от 1.04.2010 г., датата на нареждане на превода до датата на постъпване на сумата по сметка на получателя - 6.04.2020 г. Съгласно чл. 129, ал. 6 от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Съгласно чл. 92, ал. 10 от ЗДДС данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство. При тези приложими разпоредби обсъдени и в мотивите на обжалваното решение, се налага извода, че липсва конкретизация за крайния момент на окончателното изплащане на данъка подлежащ на възстановяване или невъзстановен в срок, респективно началния момент на изчисляване на законната лихва. Термина на законодателя, употребен в чл. 92, ал. 10 е "до окончателното изплащане на данъка", поради което неправилно съдът е приел, че това е датата на получаване на сумата по сметка на получателя. В конкретния случай от касатора са представени доказателства за нареждане за плащане на процесната сума, а именно нареждане за масово плащане по сметка, както и справка от обслужващата го банка на осъщественото в резултат на нареждането масово плащане по сметка и двете от дата 1.04.2010 г. Представения от банката отчетен документ е във връзка със задължението й визирано в т. 4.5 от раздел на договор от 5.06.2009 г., сключен между НАП и ТБ "Инвестбанк" АД. С оглед на изложеното и като е приел, че датата на изплащане на данъка за възстановяване е датата на постъпване на сумата по сметка на получателя, съдът е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон. Ако законодателят е имал предвид тази хипотеза, то тя би била изрично посочена, така както е предвидено в чл. 89, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 1 - компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. В случая с оглед представените от касатора доказателства, в тежест на "Пътстрой" ЕООД е било да докаже, че сумата е постъпила по сметката му на 6.04.2010 г. по вина на банката на наредителя- касатор, а не във връзка с поведението и договореностите му със собствената му банка. Предвид на изложеното и като е достигнал до други правни изводи, АС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния АПВ. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на процесуалния представител на касатора, "Пътстрой" ЕООД - гр. Варна следва да заплати сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за една инстанция на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,