Решение № 386 от 2.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 905/2012 г.

Решение № 386 от 2.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 905/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК Образувано е по молба на В. Ц. С. за отмяна на влязло в сила решение № 274 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 369/2010 г. на Ловешки окръжен съд и потвърденото с него решение № 201 -II от 14.07.2010 г. по гр. д № 47/2010 г. на Троянски районен съд. Атакуваните влезли в сила решения са произнесени по искове на молителката, които са отхвърлени. Твърдението по молбата за отмяна е, че в приключилия процес един от ответниците - Х. Ц. Кметски, не е призоваван лично, не е участвал лично, не е бил и легитимирано представляван от явилия се адвокат, тъй като пълномощното на последния не е подписано лично от ответника, а от сестра му Й. Ц. П., която не е от кръга лице по чл. 32 ГПК и не е имала право да упълномощава адвокат за него, въпреки това съдът е приел представителството . По силата на генерално пълномощно от 7.11.2005 г., дадено от Х. Ц. Кметски на Й. Ц. П., е бил упълномощен адвокат В. А.. Поради това процесуалните действия пред всички инстанции са нередовни и недопустими, което води до нищожност, поради неучастие на страна. Обстоятелството е станало известно на молителката при участието на същите страни в друго дело -гр. д № 176/2011 на ЛОС, по което с протокол от 17.04.2012 г. съдът е констатирал липсата на надлежно представителство за адвоката, упълномощен за Х. Ц. Кметски при същите обстоятелства, предвид цитираното генерално пълномощно включително. Като доказателство в подкрепа на основанието за отмяна се прилага препис от протокол за проведено открито съдебно заседание на 17.04.2012 г. по гр. д № 176/2011 на ЛОС, в което е указано Х. Ц. Кметски да бъде лично призован на адреса си в Испания, за да упълномощи или потвърди действията на явилия се по това дело адвокат. Съображения са развити в молбата за отмяна, както в писмена защита от адв. С. И. Ответниците по молбата В. Иванова Д. Ц. Н. Д. и Е. Н. Х. са заявили писмено възражение в срок, с което оспорват молбата като неоснователна Ответникът по молбата Ц. М. Д. заявява становище по същество, че същата е неоснователна Ответницата по молбата Й. Ц. П. я оспорва по същество чрез адв. В. А., който като пълномощник и на Х. Ц. Кметски заявява за потвърдени от последния действия на упълномощаване и се позовава на писмени доказателства - нот. заверена декларация от 25.09.2012 г. Молбата е по същество е неоснователна. Обстоятелствата, изтъквани от молителката като основание за отмяна на влязло в сила решение, нямат отношение към основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК при положение, че касаят представителството на друг участник в процеса - Х. Ц. Кметски, ответник по отхвърления с влязлото в сила решение иск на молителката. Писмени доказателства за обстоятелства, които са от значение за проверката и преценката надлежно ли е бил представляван същия ответник от адвокат, упълномощен от лице извън кръга посочени в чл. 32 ГПК, по силата на дадено от същия ответник общо (генерално) пълномощно - с оглед на процесуалните правила за съдебно представителство, по същество могат да имат отношение единствено към основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и то в случай, че бъдат наведени по реда на отмяната от тази страна, която не е била надлежно представлявана, а не от противната страна, както в случая. Наред с това, протоколирани процесуални действия на съда по друго дело, изразяващи правна преценка относно приложимостта на чл. 33 вр. чл. 32 ГПК, както е в случая с приложения протокол от о. с. з на 17.04.2012 по гр. д. 176/2011 г. на Ловешки окръжен съд, не могат да имат значението, с което чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК свързва основанието за отмяна - те не обективират обстоятелства от значение за приключилия с влязло в сила решение спор, нито представляват писмено доказателство за подлежащ на доказване факт в процеса - предвид заявените с иска обстоятелства, на които е било основано твърдението за нищожност на договор за делба. В писмена защита молителката изтъква съображения, свързани със значението на опороченото упълномощаване по отношение на коя да е страна, участваща в делба. Те също нямат отношение към материалните предпоставки за отмяна на влязло в сила решение, а в конкретния случай и към делото, тъй като не са свързани със заявените с иска факти, на които същият е бил основан, следователно нямат отношение към предмета на разрешения спор, в неговите обективни предели на пресъдено нещо. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.