Решение № 11299 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 409/2013 г.

Решение № 11299 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 409/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Ташко Станев Ташков от с. Джинот, община Стралджа, срещу решение № 155/09.11.2012 г. по административно дело № 163/2012 г. на Административния съд - Ямбол. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния, процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и иска обявяване на нищожност на административния акт. Ответникът по касационната жалба - кметът на Община Стралджа, обл. Ямбол, оспорва жалбата с писмен отговор. Заинтересованата страна - Петя Ташкова Вълкова от също оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора за обявяване нищожността на заповед № 76/08.06.1998 г. на кмета на Община Стралджа. С процесната заповед на основание чл. 93 ППЗТСУ (отм.) е било одобрено исканото настоящия касатор с молба от 21.05.1998 г. изменение на дворищно регулационния план между парцелите по представената с молбата скица. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че атакуваната заповед е издадена от инж. К. Стефанов - ръководител геодезично звено в ОбТС при община Стралджа, в качеството му на упълномощено от кмета на община Стралджа длъжностно лице. Посочил е, че процесната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице, надлежно упълномощено от лицето на което законът възлага правомощия да издава съответния административен акт, както и му предоставя правомощия да упълномощава за това друго длъжностно лице. Извел е извод, че възражението за нищожност на оспорената заповед е неоснователно. Съдът е счел, че доводите относно допуснати нарушения на административно-производствените правила по чл. 93, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) са относими към законосъобразността на акта, изключващи съмнение за валидността му, поради което не ги е обсъдил в своето решение, доколкото същото има за предмет на доказване единствено действителността на акта. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е преценил всички относими доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Правилно съдът е обсъдил единствено доводите на жалбоподателя за нищожност на акта, доколкото жалбата е просрочена. Съгласно доктрината и константната съдебна практика нищожният административен акт не поражда целените от автора му правни последици. Нищожният акт не може да бъде годна правна основа на друг акт. Тъй като нищожният административен акт не поражда правни последици, няма нужда да се отменя; достатъчно е само да се обяви, прогласи неговата нищожност и това решение има декларативно, а не конститутивно действие. В тази връзка нищожен административен акт може да бъде акт, издаден от некомпетентен орган или акт, издаден при материална незаконосъобразност, до степен да е лишен изцяло от законова опора - не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, или е издаден при толкова сериозно противоречие с материалноправни норми, че правните последици от акта са нетърпими от правовия ред. В административното право е общоприето, че нищожни са тези административни актове, които поради основни и тежки недостатъци се дисквалифицират като несъществуващи административни и юридически актове. Всеки отделен случай изисква самостоятелна преценка на действителността на административния акт, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат. Основанията за обявяване нищожност на административния акт са: нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. според спецификата на случая. Настоящият състав на Върховния административен съд не намира твърдените в жалбата основания за прогласяване нищожността на атакувания административен акт. Видно от приложената по делото заповед № 30/28.02.1996 г., с която кметът на Община Стралджа - Ив. Георгиев - упълномощава инж. Курти Стефанов - ръководител геодезично звено при ОбТС да одобрява със заповед вместо кмета попълването на кадастралните планове при непълноти и грешки по чл. 90, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) и да одобрява измененията на регулацията по чл. 93 ППЗТСУ (отм.), оспореният административен акт е издаден от компетентен по материя, степен и място административен орган. Следователно, правилен е изводът на съда, че административният акт е действителен. Настоящата инстанция споделя и становището на съда, че доводите на жалбоподателя относно допуснати нарушения на административно-производствените правила по чл. 93, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) са относими и имат значение единствено за законосъобразността на акта, но не и за неговата действителност. Дори да са налице твърдяните от касатора нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, подробно описани в жалбата, то същите не биха могли да опорочат обжалвания акт до степен на нищожност, а биха били единствено основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. Предвид изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно - постановено в съответствие с материалния закон, при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и обосновано и като такова следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на Петя Ташкова Вълкова от с. Чарда, общ. Стралджа, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 200,00 лева адвокатско възнаграждение съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие (стр. 16). Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,