Решение № 13435 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5981/2010 г.

Решение № 13435 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5981/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 376 от 15.03.2010 г., постановено по адм. дело № 1571 по описа за 2009 г. на Административен съд Пловдив, с което са били обявени за нищожни РА № 160900156 от 26.06.2009 г. и РА за поправка на очевидна фактическа грешка № П-160900156 от 17.07.2009 г. на ТД на НАП Пловдив, издадени на данъчнозадължено лице Весела Петкова Бончева за задължения по ЗДДС за данъчни периоди на 15.01.2004 г. - 30.4.2008 г. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, което касационно основание за отмяна по чл. 209т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба като сочи, че неправилно съда е преценил компетентността на издадения ревизионен акт. Според представената по преписката заповед за определяне на компетентен орган № К 900156 от 27.05.2009 г. за такъв по издаване на процесните ревизионни актове е бил определен Спас Иванов Шишков и именно той е подписал актовете. Твърди, че вписаното като име в титулната част на акта Ваня Стоянова Кирякова било техническа грешка и затова била проведена процедурата по издаване на ревизионния акт за поправка, където било изрично вписано, че РА се издава от Спас Иванов Шишков. Иска решението да бъде отменено и да се върне делото за ново разглеждане на съда. Претендира заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба - Весела Петкова Бончева от гр. Пловдив, чрез процесуалния представител не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция са били РА № 160900156 от 26.06.2009 г. и РА за поправка на очевидна фактическа грешка № П-160900156 от 17.07.2009 г. на ТД на НАП Пловдив, издадени на данъчнозадължено лице Весела Петкова Бончева за задължения по ЗДДС за данъчни периоди на 15.01.2004 г. - 30.04.2008 г. За да ги обяви за нищожни съда е приел, че не е налице компетентност за издаване на двата акта, тъй като първия е издаден от длъжностно лице извън посочените в заповедта за възлагане на данъчна ревизия, а другия акт бил нищожен, тъй като не може да се поправя акт, който не може да породи съответните правни последици поради нищожност. Решението е неправилно. Съдът е направил преценки, несъответстващи на данните по делото и разпоредбата на чл. 113 и чл. 119, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. На първо място е издадена заповед за възлагане на ревизия № 900156 от 6.02.2009 г. от началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП Пловдив, с която са определени Стас Иванов Шишков -ръководител екип и Даниела Георгиева Петрова да извършат ревизия на Весела Петкова Бончева за периода от 15.01.2004 г. до 30.4.2008 г. по ЗДДС. Със заповед за определяне на компетентен орган № К 900156 от 27.05.2009 г. на същия началник сектор е определен Спас Шишков да издаде ревизионен акт на Весела Петкова Бончева. Видно от издадения РА подписът на него е на Спас Шишков, но в титулната част на акта е записано името Ваня Стоянова Кирякова. С оглед тази допусната грешка е проведено производство по чл. 133, ал. 3 от ДОПК, който текст дава възможност органът по приходите по своя инициатива или по молба на заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа грешка в ревизионния акт. Издава се ревизионен акт за поправка без да има нужда от издаване на заповед за възлагане. Видно от издадения ревизионен акт за поправка е допусната такава само в тази начална част на ревизионния акт относно името на лицето, което го издава. Не е подменена или изменена волята на актосъставителя като краен резултат по същество. Няма никаква пречка такава очевидна грешка да бъде поправена и затова е предвидено и такова производство. Така, след като е отстранен този отстраним порок, незасягащ положения подпис и подписалото ревизионния акт лице, което е било определено съгласно всички правила на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, то двата ревизионния акт не са нищожни и следва да бъде разгледана тяхната законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Това налага отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разноските на страните следва да бъдат преценявани при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение