Решение № 5528 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5357/2014 г.

Решение № 5528 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5357/2014 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Калина Джонджорова и Георги Джонджоров, чрез адв. Дора Панова, гр. София, срещу решение № 108/1.06.2012 г. постановено по адм. дело № 797/2006 г. на Софийски градски съд, III "б" състав /III-ж - закрит/ само в частта относно имот № 14831.6106.3005 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-15-330/2.11.2005 г. Жалбоподателите считат, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърдят, че правилно съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 28, ал. 4 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, като не са съобразени данните за собственост и неправилно са отразени в регистъра на собствениците към ПНИ, но неправилно не е отменил заповедта и по отношение на горния имот. Заявяват, че този имот е записан на името на заинтересованата страна Влада Гутева без да са събрани доказателства относно правото на собственост. По тези съображения молят жалбата им да бъде уважена и заповедта отменена като незаконосъобразна и в часттта относно имот № 3005, който представлява реално западната част от имот № 438. В съдебно заседание жалбоподателката Калина Господинова Джонджорова поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Срещу същото съдебно решение е постъпила и втора касационна жалба - от Областния управител на област София, в частта му, отменяща заповед № РД-15-330/2.11.2005 г., с която е одобрен ПНИ за обединена местност "Терасите", в частта й относно имоти с идентификационни номера по плана съответно 14831.6106.438, 14831.6106.439 и 14831.0.186, както и относно прекомерността на присъдените с решението в тежест на ответника разноски. Този касационен жалбоподател счита решението в атакуваната му част за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. По подробно развити съображения моли да бъде отменено и отхвърлена жалбата срещу заповедта в оспорената й част, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В съдебно заседание процесуалният представител юрисконсулт Тихов поддържа подадената жалба и оспорва жалбата на Джонджорови. От пълномощника на заинтересованите страни Любчо Йорданов Илиев, Бойка Стефанова Апостолова, Златка Йорданова Илиева, Венцислава Йорданова Чолакова и Димитър Йорданов Димитров е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище, че касационните жалби са неоснователни и се моли да бъдат отхвърлени. Заинтересованата страна Любчо Йорданов Илиев се явява лично в съдебно заседание пред ВАС и оспорва жалбите. Бойка Стефанова Апостолова, Златка Йорданова Илиева, Венцислава Йорданова Чолакова и Димитър Йорданов Димитров, чрез пълномощника си адв. Димитров също оспорват и двете касационни жалби и молят да бъдат отхвърлени. Заинтересованите страни Цветан Димитров Костов и Кирил Ангелов Йорданов, чрез особен представител адв. Горова поддържат касационната жалба на областния управител, а оспорват касационната жалба на Джонджорови. Заинтересованите страни Венета Пенчева Цонева - лично и като представител на Николай Атанасов Цонев и Пламен Атанасов Цонев, поддържа становището на адв. Горова. Останалите заинтересовани страни: Вера Владимирова Събева, Нейчо Желязков Гутев, Бойко Желязков Гутев, Борислав Бориславов Събев, Нели Тотева Събева, Вероника Владимирова Събева, Йото Даков Цолов, Валери Сандов Костов, Райчо Георгиев Андреев, Виолета Борисова Демирева, Борислав Георгиев Марков, Антоанета Георгиева Тингарова, Димитър Костадинов Илиев, Екатерина Минкова Михайлова, Ирина Димитрова Шопова-Цикалова, Стоилка Огнянова Андреева, Наташа Цветанова Терзийска, Орлин Димитров Шопов, Райно Димитров Илиев, Люсиена Петрова Андреева и Огнян Петров Димитров, не вземат отношение по жалбите. Участващият в производството представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими и неоснователни, а постановеното съдебно решение е правилно. Настоящият състав намира, че и двете касационни жалби са подадени от надлежни страни в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на решението, поради което са процесуално допустими, но разгледани по същество, се явяват неоснователни. С решение № 108 от 1.06.2012 г. по адм. д. № 797/2006 г., Софийски градски съд, Административно отделение, III-"Б" /III-ж-закрит/ състав ОТМЕНЯ заповед № РД-15-330/2.11.2005 г., издадена от Областния управител на област София-град, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти по § 4к от ЗСПЗЗ, в частта относно новообразувания имот с № № 14831.6106.438, 14831.6106.439 и 14831.0.186 съгласно ПНИ, с. Герман, обединена местност "Терасите", район Панчарево и ВРЪЩА преписката на Областния управител на област София-град в тази част за съобразяване с указанията на съда и преработване на ПНИ съобразно мотивите в настоящото решение. При този изход на спора съдът е осъдил областния управител да заплати на Любчо Йорданов Илиев, Бойка Стефанова Апостолова, Златка Йорданова Илиева, Венцислава Йорданова Чолакова и на Димитър Йорданов Димитров, чрез процесуалния им представител адв. Димитров, разноските по делото в размер на 2 017,80 лева. Освен това съдът е осъдил областния управител да заплати по сметката на Националното бюро за правна помощ разноските по делото за процесуално представителство осъществено от адв. Горова по отношение на Цветан Димитров Костов и Кирил Ангелов Йорданов, в размер на 180 лева. Първоинстанционният съд при извършената служебна проверка е констатирал, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган. От решение № 3301 от 11.09.1998 г. на ПК Лозен, т. 3 и т. 6 е установил, че на жалбоподателя Любчо Йорданов Илиев и заинтересованите страни - наследници на Йордан Илиев Стоичков са възстановени земеделски имоти в стари реални граници, съответно нива с площ от 1.700 дка, м. "Раздолците" и нива с площ от 1.500 дка м. "Смреката", и за двата посочено, че попадат в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От приложения по делото кадастрален регистър на недвижимите имоти съдът е установил, че възстановения на наследниците на Йордан Илиев Стоичков имот, представляващ съгласно идентификатора № 14831.6106.437 е с площ от 582 кв. м, а този с № 14831.6106.3005 е с площ от 681 кв. метра. Срещу имот представляващ съгласно идентификатора № 14831.6106.438 и с площ от 600 км. м е посочено името на Влада Бочева Гутева и на Ивана Бочева Джонджорова /при условията на съсобственост/ и като правно основание - § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а срещу имот съгласно идентификатора № 14831.6106.439 и с площ от 600 кв. м е посочено името на Борислав Савов Събев - наследници. От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза /л. 757/ съдът е установил, че обединената местност "Терасите" включва множество местности между които Смреката, Раздолци, Земнико и други. Относно имота в м. "Раздолци" /№ 3 по решението на ПК № 3301/1998 г./, съдът е приел въз основа на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза /л. 178/, че на наследниците на Йордан Стоичков се предвиждат имоти с пл. № 437 с площ от 582 кв. м и имот с пл. № 3005 с площ от 681 кв. м или общо 1263 кв. м, но не се предвижда имот пл. с № 438, тъй като същият е записан на името на Влада Бочева Гутева на основание § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Същият имот е с площ от около 1200 кв. м, не е застроен и в него не е нанесена сграда. Посочената в нотариален акт № 115/1996 г. сграда в дворното място, представляваща западната част от имот № 438 не е нанесена към момента на одобряване на заповедта за ПНИ. Вещото лице е установило че записването в ПНИ при условията на съсобственост на имот № 438 с площ от 600 кв. м на Влада Бочева Гутева и Ивана Бочева Джонджорова - призната с нот. акт № 115/1996 г. за собственик на западната реална част от имота е практически невъзможно, защото площта от 600 кв. м е идентична с част от имот № 3005, тоест имотът по нотариалния акт не е на местоположението си в ПНИ и е налице изместване на границата в западна посока. Съдът е констатирал, че от заинтересованите страни Джонджорови са представени относно имот № 438 нотариален акт № 115, том ХIV, дело 2817/1996 г. за собственост на недвижим имот по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и оценителен протокол № 312 от 27.09.1995 г., но не са представени документи от заинтересованите страни Гутеви по отношение на записания в регистъра към ПНИ имот № 438 на името на Влада Бочева Гутева. Констатирал е още по отношение на заинтересованите страни Събеви относно имот № 439, че липсва влязъл в сила административен акт - заповед на кмета на район "Панчарево" за признаване правото на ползване и трансформиране на същото в право на собственост. Относно имота в в. "Смреката" /т. 6 от решение № 3301/1998 г. на ПК/ съдът е установил от допълнителното заключение на вещото лице /л. 469 по делото/, че имота попада частично върху имоти № № 23 и 24 по помощния план и е записано, че са стопанисвани от кметството на с. Герман /масив 101/. Относно претендираните от жалбоподателя имоти № 186 и имот № 188 съдът е установил от заключенията на вещото лице следното: За имот № 186 - Сандо Димитров Костов е налице заповед № РД-09-1602 от 06.06.1994 г., с която се отказва да бъде изготвена оценка и не са представени доказателства за признато право на собственост на основание § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За имот № 188 - Атанас Цонев Тодоров е представен оценителен протокол от 27.09.1995 г., налице е и нотариален акт № 71 от 1995 г. и нотариален акт № 37/1996 г. за собственост по § 4 от ЗСПЗЗ. При тези доказателства относно имота в м. "Раздолци" съдът е приел, че спрямо имот № 438 и имот № 439 е нарушено изискването на чл. 28, ал. 2, изр. 3 от ППЗСПЗЗ, защото не са взети предвид и отразени действителните данни за собствениците на имоти. А относно имота в м. "Смреката" съдът е приел спрямо имот № 188, че е налице трансформация на правото на ползване на Атанас Цонев Тодоров, която следва да се зачете, а относно имот № 186 не са представени доказателства за признаване право на собственост на основание § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е нарушено изискването на чл. 28, ал. 4 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. По тези съображения съдът е приел обжалваната заповед за незаконосъобразна в частите за новообразувани имоти с № 14831.6106.438, 14831.6106.439 и 14831.0.186. При този изход на спора съдът е присъдил и разноските за назначения особен представител, както и за действително извършените от жалбоподателя и останалите наследници на Йордан Илиев Стоичков за държавна такса, адвокатско възнаграждение, за вещо лице общо в размер на 1350 лева, в тежест на ответника. Така постановеното съдебно решение е правилно. Производството пред Софийски градски съд е образувано по постъпила ЖАЛБА от Любчо Йорданов Илиев - наследник на Йордан Илиев Стоичков срещу заповед № РД-15-330 от 2.11.2005 г. на Областния управител на Област София, с която е одобрен план на новообразуваните имоти в М 1:1000 на м. "Терасите", с. Герман, Столична община. Всеизвестен факт е, че местността "Терасите" е обединена и включва много други местности измежду които процесните Смреката, Раздолци и Земнико. Правилно съдът е квалифицирал образуваното пред него производство като такова с правно основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При постановяване на решението си напълно се е съобразил с постоянната съдебна практика, че в плана на новообразуваните имоти (ПНИ) се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по предвидения законов ред правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане на цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато право или възстановено от ПК, сега ОСЗГ право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, т. е. такива, които никога не са загубвали своята собственост. В конкретния случай жалбоподателят Любчо Йорданов Илиев попада във втората категория лица, като в жалбата си се позовава на решение № 3301 от 11.09.1998 г. на Поземлена комисия с. Лозен, т. 3 и т. 6. Видно от точка 3, поземлената комисия е възстановила правото на собственост на наследниците на Йордан Илиев Стоичков в стари реални граници върху нива от 1.700 дка, находяща се в терен по § 4 на село Герман в местността "Раздолците", а видно от т. 6 поземлената комисия е възстановила правото на собственост на наследниците на Йордан Илиев Стоичков в стари реални граници върху нива от 1.500 дка, находяща се в терен по § 4 на село Герман в местността "Смреката". Тъй като двата имота попадат в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ изрично в решението е отбелязано, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. В съответствие със закона и практиката е и становището на съда, че планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, затова законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. Административният орган е длъжен да се съобрази с правата на собствениците такива, каквито са установени с надлежни титули за собственост. В това производство се установява дали е спазена процедурата по одобряване плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. При настъпила колизия между правата на посочените по-горе три категории лица, всяко от което претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, при възражение за местонахождение и граници или при искане за преразпределение на собствеността, е налице спор за материално право, който спор, както няколкократно съставът на съда е указвал на страните в съдебните заседания, се разрешава по общия исков ред, а не в административно производство по оспорване на индивидуален административен акт. В конкретния случай по делото са били допуснати, изслушани и приети без възражения от страните 6 съдебно-технически експертизи (СТЕ). Съдът се е съобразил с дадените от вещото лице заключения, които изцяло съответстват и на събраните по делото писмени доказателства. Затова възраженията в касационната жалба на Областния управител на област София се явяват неоснователни. В случая не е налице и конкуренция на право на собственост между жалбоподателя Любчо Йорданов Илиев, респективно наследниците на Йордан Илиев Стоичков и наследниците на Ивана Бочева Джонджорова - касаторите Калина Господинова Джонджорова и Георги Господинов Джонджоров. Първите са бивши собственици, а вторите са ползватели с перфектно завършена процедура по преобразуване на правото на ползване в право на собственост, завършило не само с плащане цената на земята, но и с издаването на нотариален акт № 115, том ХIV, дело 2817/1996 г. за собственост на недвижим имот по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въпросът, че имотът им от 600 кв. метра е изместен в ПНИ, което е установило вещото лице, не може да бъде разгледан и обсъден в това производство, което е инициирано по жалба на други лица и не е предмет на делото имот № 3305. Спорът за имот с № 438 всъщност е между наследниците на Влада Бочева Гутева и наследниците на Ивана Бочева Джонджорова, който няма пречка да бъде решен в друго производство. Тъй като имот с № 3305 не е бил предмет на жалбата на Любчо Йорданов Илиев, съдът не е имал основание да се произнася и да отменя в тази част ПНИ, каквато е претенцията в касационната жалба на Джонджорови. Грешката в ПНИ относно имота на Джонджорови подробно е обяснена от вещото лице в заключението, приложено на л. 215 от делото. Неоснователна е касационната жалба на Областния управител на област София срещу съдебното решение и в частта за присъдените разноски. Според касатора те са прекомерни и неотговарящи на направените от жалбоподателя разходи. От данните по делото се установява, че жалбоподателят е внесъл 10 лева държавна такса, а адвокатското възнаграждение възлиза на 650 лева: 500 лева по Договор за правна защита и съдействие на л. 140 и 150 лева по Договор за правна защита и съдействие на л. 209 от делото. От 6-те експертизи жалбоподателят Любчо Йорданов Илиев е внесъл депозит за вещо лице в общ размер на 1150 лева, а не както е приел съдът в размер на 1350 лева. За една от експертизите /на л. 757/, депозитът в размер на 200 лева е внесен от поискалите СТЕ Верка Владимирова Събева - наследница на Борислав Савов Събев и от Калина Господинова Джонджорова - наследница на Ивана Бочева Джонджорова. Затова неправилно съдът е присъдил 1350 лева, вместо 1150 лева, но тази грешка в пресмятането може да бъде поправена по реда на чл. 175 от АПК. Следва да се отбележи, че възражение за прекомерност може да бъде направено само за адвокатско възнаграждение и то най-късно в заседанието, в което е приключило разглеждането на делото, а в случая такова няма направено от присъствалия процесуален представител на областния управител видно от протокола от с. з. проведено на 29 май 2012 г. При този изход на делото е основателна претенцията на процесуалния представител на Бойка Стефанова Апостолова, Златка Йорданова Илиева, Венцислава Йорданова Чолакова и Димитър Йорданов Димитров за присъждане на разноски за платен адвокатски хонорар в касационното производство, което са доказани като основание в размер на 600 лева видно от представения по делото (л. 85) договор за правна помощ. С оглед изложеното, обжалваното решение не страда от твърдяните в двете касационни жалби пороци по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,