Решение № 25 от 1.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1181/2009 г.

Решение № 25 от 1.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1181/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по к. жалба на М. на з. и г. /сега М. на з. и храните/ срещу решение от 23.02.2007 г. на Ш. окръжен съд, гражданско отделение по в. гр. д. № 662 от 2006 г., с което е оставено в сила решение № 582 от 30.06.2006 г. по гр. д. № 1* от 2006 г. на Ш. районен съд за отхвърляне на предявения от МЗГ срещу В. С. Д., Г. М. Н., М. М. М. и П. Р. М. иск с правно основание чл. 209, ал. 3 от ГПК (отм.) за прогласяване за нищожно на решение от 31.10.2005 г. по в. гр. д. № 709 от 2005 г. на Ш. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 745 от 16.06.2005 г. по гр. д. № 340 от 2005 г. на Ш. районен съд за отмяна на решение на ПК - гр. Ш. № 10-0/31.10.2001 г. и за определяне на обезщетение на наследниците на М. М. С. за 17,185 дка земеделска земя в размер на 352 292,50 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно- основание за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Ответниците по касационната жалба В. С. Д., Г. М. Н., М. М. М. и П. Р. М. оспорват жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, преди изтичане на преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу решение на възизивен съд, което съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение за оставяне в сила решението на Ш. районен съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 209, ал. 3 от ГПК (отм.) за прогласяване нищожността на решението на Ш. окръжен съд по гр. д. № 790 от 2005 г., въззивният съд е приел, че решение, постановено от родово некомпетентен съд не е нищожно, а само недопустимо. Това решение е валидно и допустимо, но неправилно: С решението от 31.10.2005 г. по в. гр. д. № 709 от 2005 г., за което в исковата молба се твърди, че е нищожно, Ш. окръжен съд се е произнесъл като к. инстанция по жалба срещу решение на Ш. районен съд по гр. д. № 340 от 2005 г., постановено по жалба срещу решение на П. комисия- гр. Ш. от 31.10.2001 г. по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне размера на обезщетението за 17,185 дка земеделска земя, която не може да бъде реално възстановена на бившите собственици. Съгласно чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, това решение на поземлената комисия е подлежало на обжалване пред районния съд. Жалбата срещу постановеното от районния съд решение по такова дело по същество е к. жалба и съгласно чл. 92, ал. 1 от Закона за съдебната власт от 1994 г. (отм.) компетентен да се произнесе по нея е бил Върховния административен съд. Следователно, съставът на Ш. окръжен съд, който е постановил решение по в. гр. д. № 709 от 2005 г. по касационната жалба срещу решението на районния съд по гр. д. № 340 от 2005 г., не е бил компетентен да се произнася по нея. Тоест, касационното решение е постановено от незаконен състав /състав от съдии от окръжен съд, които нямат право да действат и постановяват съдебни актове като к. инстанция по конкретното дело/ и като такова е нищожно. Гореизложеното налага извод за неправилност на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) това решение следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде поставено ново решение за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 209, ал. 3 от ГПК (отм.) за обявяване нищожността на решение на Ш. окръжен съд по в. гр. д. № 709 от 2005 г. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия