Решение № 5354 от 2.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ-Пловдив срещу Решение 1746 от 30.09.2021 г. постановено по адм. д. 2982/2020 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отменено Решение Ц2153-15-201 от 14.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдено с него разпореждане [номер] по Протокол Ц2136-15-7/18.08.2020г. на длъжностното лице по чл. 98 ал.1, т.1 КСО при същото поделение и е върната преписката на органа - ръководител ПО при ТП на НОИ-Пловдив за ново разглеждане по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. 2113-15-6705/20.12.2019 г. по описа на ТП на НОИ Пловдив, подадено от Л. Николов, при спазване на дадените с обжалваното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Л. Николов чрез процесуален представител адв. Н. Калчев, излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира сторените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Л. Николов срещу Решение Ц2153-15-201 от 14.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив. Съдът е разгледал жалбата, като от доказателствата по приложената административна преписка е установил, че със заявление вх. 2113-15-6705/20.12.2019 г., Л. Николов е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по реда на чл.69б КСО, към което са представени документи по чл.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Органите на пенсионното осигуряване са зачели осигурителен стаж, както следва: - осигурителен стаж от първа категория труд 06 години 03 месеца и 4 дни, както следва: от 01.09.1984г. до 01.10.1984г. с продължителност 00 години 01 м. 00 дни на длъжност офицер, зачетен по Удостоверение 360/24.08.1984г.; от 01.10.1984г. до 01.10.1989г. с продължителност 05 години 00 м. 00 дни на длъжност офицер, зачетен по удостоверение 333/203.10.1989г.; от 01.10.1989г. до 04.12.1990г. с продължителност 01 години 02 м. 04 дни на длъжност офицер, зачетен по Удостоверение 523/203.10.1989г. С разпореждане от 10.06.2020г. на Николов е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.1 от КСО, доколкото не е изпълнено условието за наличието на 10 години осигурителен стаж при условията на първа категорпия. Предвид новопредставени доказателства в срока по чл.99, ал.3 от КСО удостоверение от Дължавен архив гр.Велико Търново за осигурителен стаж, положен в периода от 15.08.1991г. до 31.12.1991г. на длъжност монтьор в цех А2. е зачетен осигурителен стаж от първа категория труд 06 години, 07 месеца и 20 дни и осигурителен стаж от трета категория труд 30 години, 04 месеца и 25 дни. Осигурителният стаж за периода от 01.01.1992г. до 01.04.1993г. и от 01.04.1993г. до 31.12.1999г., положен в АвионамсАД е зачетен като такъв от трета категория, предвид това, че в трудовата книжка е вписана длъжност контрольор на производствени операции по АТ. Прието е, че няма основание за зачитане на категория различна от трета на стажа положен за горепосочения период, доколкото осигурителният стаж е правилно зачетен, въз основа на представените документи и събраните в хода на производството доказателства. При това положение, с разпореждане [номер]/Протокол Ц2136-15-7/18.08.2020г. на лицето е отказано отпускане на ЛПОСВ като е прието, че за Л. Николов не е изпълнено условието за наличие на 10 години осигурителен стаж от първа категория, тъй като към датата на заявлението 20.12.2019 г. същият има 06 години 07 месеца и 20 дни стаж, положен при условията на първа категория труд. При обжалването пред ръководителя на ТП на НОИ Пловдив, са възприети изцяло изводите на долустоящия административен орган. Изложени са и мотиви, че за периода от 01.01.1992г. до 01.04.1993г. и от 01.04.1993г. до 31.12.1999г., трудът положен в АвионамсАД, е зачетен като такъв от трета категория, предвид това че в трудовата книжка е вписана длъжност контрольор на производствени операции по АТ. Последното обстоятелство съответства на посочената длъжност и период в обр.УП-3 Р290-394/30.04.2020г. издадено от АвионамсАД. Първоинстанционният съд е отменил обжалваното решение и е върнал преписката на административния орган като е изложил мотиви, че трудът на Л. Николов е полаган при вредни условия, за който вреден труд са изплащани надбавки към трудовото възнаграждение и е отпускан допълнителен по-дълъг платен годишен отпуск, в каквато насока са както заключението на вещото лице, така и свидетелските показания, изслушани пред първата инстанция. Поради естеството на вредните условия, които са били налице в случая за трудовата функция контрольор на производствени операции на радиоелектронно оборудване от системата на МНО, трудът на лицето през спорните периоди следва да бъде зачетен от първа категория. Решението е правилно. Решението на Административен съд Пловдив се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд в хода на проведеното съдебно производство е събрал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните доводи за неговата законосъобразност. На база на правилно установените факти, първоинстанционният съд е извел обосновани изводи за административен акт, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК. Настоящата инстанция не споделя изложените от страна на жалбоподателя възражения досежно приложението на чл.104, ал.10 КСО. Съгласно посочената разпоредба, за установяване условията на труд не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства от осигурителя, които не са в пълнота и се налага събиране и на гласни доказателства. Съдът намира, че цитираната разпоредба не съдържа ограничение относно хипотезата на чл.69б от КСО, на каквото основание е подадено заявлението за пенсиониране. В случая са налице писмени доказателства за спорния осигурителен стаж, поради което е и налице изключението по чл.104, ал.10, предл. второ от КСО, което допуска свидетелски показания при наличието на представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя. Съобразявайки основните принципи за законност, истинност и служебно начало в процеса, съгласно чл.4-чл.5, чл.7-чл.9 АПК, вр. чл. 5, чл.7, чл.9-чл.10 ГПК, приложимост следва да намери и чл.165, ал.1 АПК, регламентиращ, че в случаите, при които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде установено, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Твърдяното от касатора е в противоречие с основната законодателна цел на осигуряването, с оглед зачитането на действителния характер и категория положен труд при преценка на основанията на придобиване на право на пенсия и при определянето на размера й. Въз основа на неоспорените писмени доказателства и заключение на съдебно-техническата експертиза, както и на допустимите и непротиворечиви свидетелски показания, първоинстанционният съд правилно е приел, че през оспорения период, с оглед заеманата длъжност / контрольор/ в МРЗ Г. Димитров и АВИОНАМС АД , характера и естеството на работа ремонт на самолети и специалното им оборудване с пряко участие в поддържането и ремонта, извършваният от Л. Николов труд се явява първа категория труд, при условията на т.53б, т.6л и т.67 ал.1 ПКТП/ отм./ Предвид изложеното, съдът споделя изцяло мотивите на административния съд в обжалваното решение и последното като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението на АС-Пловдив кореспондира с практиката на ВАС относно аналогични случаи при същия осигурител / В този смисъл Решение 13575/17г. по адм.д. 8048/16г., Решение 14784/17г. по адм.д. 11001/16г., Решение 4591/20г. по адм.д. 14408/19г./. С оглед изхода на правния спор, искането на ответника за присъждане на сторените по делото разноски е неоснователно, доколкото не подкрепено с доказателства. Молбата от 04.05.2022г. по делото е изложено , че се представя договор за правна защита и пълномощно, но такива към молбата фактически не са приложени. Доколкото липсва договор за права защита, списъка на разноски, доказателства за извършено плащане, настоящият състав намира, че претендираните разноски не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховният административен съд, шесто отделение