Решение № 13610 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7586/2011 г.

Решение № 13610 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7586/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от АПК е образувано по касационна жалба от Общинския съвет - Варна, представляван от председателя му Николай Апостолов чрез процесуалният му представител адвокат Деяна Стефанова против решение № 968/26.04.2011 г. по адм. дело № 3089/2010 г. на Административния съд - Варна, с което са отменени като незаконосъобразни разпоредбите на точки 2.1, 3.2 и 3.3 от измененията и допълненията на приложение № 2 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна, приети с решение № 2565-3 по протокол № 26/2011 г. и 12.08.2010 г. от Общинския съвет - Варна, с искане да се отмени като неправилно поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - областният управител на Софийска област, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител, но в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК, проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в предвиденият от чл. 191, ал. 2 от АПК тричленен състав, в открит съдебен процес, след надлежно съобщаване по реда на чл. 188 във връзка с чл. 181 от АПК, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са им били указания от съда в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. Правилно административният съд е приел, че оспореният административен акт е от категорията на подзаконовите нормативни актове и за него се прилагат разпоредбите на раздел трети от глава пета и раздел трети от глава десета на АПК, тъй като той обхваща всички белези на чл. 75, ал. 1 от АПК - съдържа административно правни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, с което е отменил като незаконосъобразни оспорените текстове на гласуваното от Общинския съвет решение, съдът е стигнал до извода, че при приемането му са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и че тези текстове противоречат на нормативни актове от по-висока степен. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. С оглед на събраните по делото писмени доказателства съдът правилно е констатирал, че административния орган е нарушил разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от АПК, тъй като не е разгласил чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин приетият от него подзаконов нормативен акт. Освен това проектът за този акт не е бил разгледан предварително от "правната комисия", което е било задължително. Разпоредбите на чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 76, ал. 3 от АПК, въвеждат общото правило, че общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативни актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение, като чл. 7, ал. 2 от ЗНА предвижда, че наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че оспорените текстове противоречат на нормата на чл. 236 от ЗЗД, тъй като предвиденото с тях "обезщетение" всъщност е една по-висока цена по наемно правоотношение, а освен това и за да се дължи такова обезщетение, то следва да има сключен наемен договор, а в настоящия случай по отношение на процесните обекти такива договори няма сключени. Правилно съдът е констатирал, и че разпоредбата на т. 3.2 е непълна, неразбираема, нелогична и безсмислена във вида, в който е редактирана, което според настоящия състав я прави и нищожна. Следователно, като е отменил оспорените текстове от приетия от Общинския съвет подзаконов нормативен акт като незаконосъобразни, съдът е постановил едно законосъобразно решение, което следва да остане в сила. При постановяването на решението съдът е пропуснал да приложи разпоредбата на чл. 194 от АПК, според която съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му, а начинът, по който се обнародват нормативните актове на общинските съвети е регламентиран в чл. 37, ал. 3 от ЗНА и чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА - в печата, чрез интернет страницата на общината или по друг начин на територията на общината, поради което това следва да бъде извършено от настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,