Решение № 9181 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16363/2009 г.

Решение № 9181 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16363/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по касационна жалба на Борис Кузманов Борисов от гр. София, против решение № 77 от 06.11.2009 г. постановено по адм. д. № 3362/2009 г. по описа на Административен съд - София - град. Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Желае отмяната му и постановяване на друго такова по същество, с което заповедта на кмета, за прекратяване на наемните правоотношения да бъде отменена, като незаконосъобразна. Ответникът по касационната жалба - Столична община - район Люлин, не изпраща представител и не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доводите на страните и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното съдебно решение Административния съд - София - град е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № РД-09-173 от 7.05. 2009 г. г. на кмета на на район "Люлин", с която са прекратени наемните му отношения за заеманото общинско жилище - апартамент в бл. № 015, вх. Д, ет. 7, ап. 83 в кв. Люлин поради това, че притежава 1/4 ид. ч. от жилище с площ 140 кв. м. и 1/4 ид. ч. от земя цялата с площ 300 кв. м. Първоинстанционния съд е приел, че са налице предпоставките на Закона за общинската собственост за прекратяване на наемните правоотношения, и е отхвърлил жалбата. Мотивирал се е с факта, че е налице разпоредбата на чл. 46, ал. 2 т 8 от ЗОбС - отпаднали условия за настаняване в общинско жилище, тъй като жалбоподателя притежава идеални части от друго жилище. Така постановеното съдебно решението е неправилно. То е необосновано и постановено в нарушение на съдебнопроизводствените правила по чл. 168, във връзка чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 236, ал. 2 от ГПК. От фактическа страна, съдът е установил, че касаторът притежава недвижимо имущество - идеална част от жилищна сграда и земя в гр. София, район "Люлин", ул. 391-ва, № 32, като е приел този факт за наличие на основание за прекратяване на наемното правоотношение, поради отпадане на условията за настаняване в общинско жилище /чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, погрешно посочена като т. 8 в мотивите на съдебното решение. Неправилно обаче съдът е счел, че този факт сам по себе си е достатъчно основание да бъде прекратен наемният договор на соченото основание без да обсъди и съобрази приложеното като доказателство по делото удостоверение № М-3174/12.11.2002 г. на 09 РПУ, от което е видно, че в същата къща през 2002 г. е бил ликвидиран пожар. Нито административният орган, нито съдът са установили дали жилището, идеални части от което притежава касаторът е годно за постоянно обитаване по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО. Оспорената заповед не съдържа фактическо установяване на основанията по чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС и е неиздържано правно обоснована, поради което и не е мотивирана. В съдебното решение мотиви в тази посока също липсват. Лаконично се приема, че оспорения административен акт е законосъобразен, позовавайки се единствено на факта, че жалбоподателят притежава ид. ч. от имот и затова са отпаднали условията, семейството му да ползва общинско жилище. Този извод на съда е незаконосъобразен, защото не всяко вещно право на собственост върху недвижима вещ е пречка едно лице да бъде адресат на наемно правоотношение с общината досежно жилище, а само онзи който е в състояние да задоволи жилищните потребности на лицето и семейството му. Нито административният орган, нито съдът са направили преценка в тази насока, поради което следва решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се установи притежаваните идеални части от съсобствен имот можели да задоволи жилищните нужди жалбоподателя и семейството му, т. е. притежанието на такава собственост дали е довело до отпадане на условията за наемане по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС. По изложените съображения решението на Административния съд - София - град, като неправилно следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,