Решение № 8377 от 30.9.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Ж. Димова, като пълномощник на д-р Г. Богданова-АПМП, гр. Сливен, бул. Стефан Караджа, 2, ДКЦ 2, каб. 48 против решение 11 от 24.01.2022г. на Административен съд гр. Сливен по адм. дело 430/2021г. С него се отхвърлят предявените искове от д-р Г. Богданова в качеството й на управител на Амбулатория за първична медицинска помощ срещу НЗОК София, последната представлявана от директора на РЗОК Сливен за заплащане на сумата от 1990лева главница за извършена медицинска дейност през месец май 2021г, за извършена профилактична ваксинация срещу Covid 19 и за работа при неблагоприятни условия по повод обявена противоепидемична обстановка и лихва за забава в размер на 26.61лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба-20.08.2021г. до окончателното й изплащане. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Възраженията се свеждат до разлика в качеството на лицето срещу което е насочено изпълнителното производство качеството на ищец в настоящето производство, които разлики не са отчетени от съда в обжалваното решение. Ответникът, НЗОК, чрез управителя, чрез процесуален представител юрисконсулт, взема становище по касационната жалба за неоснователност на жалбата предвид проведеното изпълнително производство от публичен изпълнител, който води и следи за законосъобразното му протичане, като възражения относно за части от имуществото срещу които не може да се прави принудително изпълнение не могат да се правят в настоящето производство. Отделно от това се поддържа, че в случая имуществото на физическото лице и на търговеца съвпадат. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е исково по искова молба от настоящия касатор срещу НЗОК за заплащане на суми за извършена медицинска дейност, съгласно сключен индивидуален договор, отчетени по съответния ред и незаплатени от ответника НЗОК, чрез директора на РЗОК Сливен по съставени фактури, ведно с лихвите. Съдът е установил фактите изложени в исковата молба, като наред с това е установил и, че със запорно съобщение от 21.02.2020г., издадено от публичен изпълнител на основание чл. 202, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 2 ДОПК във връзка с публично вземане по изпълнително дело 2004000771682004г. по описа на ТД на НАП Бургас-офис Сливен е наложен запор за 34628.37 лева върху вземането, цялото в размер на 34628.37 лева, което има от РЗОК Сливен Г. Богданова, във връзка с регистриран договор на възложителя 200236/13.02.2020г. Установено е, че с писма от 21.06.2021г., 23.06.2021г. и 24.06.2021г. РЗОК е уведомена от министерство на финансите, че в изпълнение на т.5 от Решение 592/21.08.2018г. на МС на РБ и регистрирани уведомления, съдържащи информация относно предстоящи плащания по договор 200236/13.02.2020г. за лицето Г. Богданова-осигурител с идент.[номер] има просрочени публични задължения и за същите съгласно т. 5.1.4 и/или т.5.2.4 от Решението от страна на НАП са предприети действия по налагане на запор и/или изпълнение по вземането по договора. След уведомяване чрез връчване на писма РЗОК Сливен с бюджетни платежни нареждания е превела сумите в размер на 1464.22 лева в размер на 340 лева и в размер на 1000 лева по сметка на ТД на НАП Бургас офис Сливен. При установеното от фактическа срана съдът е приел, че ответника не дължи плащане на исковата сума по сметка на ищеца, с оглед наложения запор за погасяване на публични задължения. Възраженията против изпълнителното производство и действията по него включително и срещу имуществото са въпроси в процеса на принудителното изпълнение и са извън волята на ответника по настоящето дело. Предвид изложеното искът е отхвърлен като неоснователен. Решението е правилно. Въпросите които се поставят в касационната жалба са обсъдени в мотивите на обжалваното решение. Правилни са изводите на съда, че искът макар и да се основава на факти, установени безспорно в съдебното производство, не може да бъде уважен с целените последици, тъй като е налице законова пречка за извършване на плащането от НЗОК чрез РЗОК предвид проведеното принудително изпълнение и наложения запор върху имуществото на ищеца, включително и за претендираните с исковата молба суми. Поддържаните възражения относно размера на имуществото и вземанията по отношение на които не може да се провежда принудително изпълнение не е предмет на настоящия процес и правилно съдът в обжалваното решение не ги е взел предвид. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на административния съд. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията за юрисконсултско възнаграждение от ответника е основателна на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева за настоящата инстанция, която сума касатора следва да бъде осъден да заплати. Воден от горното, Върховен административен съд, шесто отделение