Решение № 15306 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7894/2009 г.

Решение № 15306 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7894/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Желев Желев от гр. Варна, срещу решение № 184/16.03.2009 год., постановено от Варненския окръжен съд по адм. дело № 125/2007 год., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-09-00-005/05.01.2007 год. на Началник отдел "ТСК- Черноморие"-Варна, издадена на основание чл. 178, ал. 5, вр. чл. 222, ал. 1, т. 6 ЗУТ, обективирала забрана за ползването на невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж "шивашко ателие - промяна на предназначение от жилище", находящо се в ПИ 1408, 8-ми микрорайон гр. Варна, бул. "Княз Борис I" № 36, на първи етаж в пристройка, застроена на калкан с жилищна сграда. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението и се претендира неговата отмяна, със законните последици. Акцентува се на факта, че към момента на постановяване на решението - 16.03.2009 год., за имота има издадено удостоверение № 0-141/21.09.2008 год. за промяна предназначението на имота от жилищен, в "ателие за индивидуална творческа дейност", което доказателство е приложено по делото. С оглед това се претендира прилагане на чл. 178, ал. 7 ЗУТ и забраната отпада, което съдът, в нарушение на материалния закон не е съобразил. В съдебното заседание страните редовно призовани, не се явяват, само ответникът - Началник на отдел ТСК "Черноморие" - Варна, се представлява от юрк. Тодорова, която оспорва жалбата Сочи, че са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на констатациите на оспорваната заповед, решение е правилно и се иска оставянето му в сила. От собственици на жилища в сградата е депозирано писмено възражение по касационната жалба, с приложен нотариален акт, от който е видно, че е закупен от бащата на касационния жалбоподател първи етаж от жилищната сграда. Самите те не са давали съгласие за превръщането на жилището в шивашка работилница, тъй като входният коридор е обща собственост и са принудени да търпят замърсявания от цигарен дим, отпадъци, външни хора, клиенти с кучата и пр., поради което молят решението да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за неоснователна. Обобщените по-горе оплаквания, наведени като касационни основания, всъщност са изложени и в производството пред решаващия съд и са обсъдени в мотивите на съдебния акт, които се споделят изцяло. При детайлно и обективно изяснената фактическа обстановка по спора, (с безспорно установено фактическо ползване на жилище като шивашко ателие, без строежът да е въведен в експлоатация по съответния ред от компетентния орган), която не е опровергана от касатора, правилно съдът е обсъждал като нарушена разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, преценката за съответствие с материалния закон се извършва към момента на издаването на заповедта - 05.01.2007 год. и в този смисъл са неоснователни възраженията в касационната жалба относно приложението на чл. 178, ал. 7 ЗУТ, с оглед представеното в хода на процеса удостоверение за въвеждане в експлоатация от 21.09.08 год. Нормата предвижда, че след отстраняване на причините, които са предизвикали забраната и след заплащане на дължимите глоби и такси, въвеждането на строежите в експлоатация се разрешава или уважава от органите по чл. 177 от ЗУТ. Издаденото разрешение не влияе върху законосъобразността на процесната заповед, но на база същото, следва касаторът да придвижи процедурата по чл. 178, ал. 7 ЗУТ за вдигане на забраната, която е с временен характер - до отстраняване на пречките, но действието й не настъпва автоматично, следва проверка за наличието на условията за сваляне на забраната, плащане на глобите и пр. условия. Именно затова съдът, като не е взел под внимание удостоверението, не е нарушил материалният закон, решението не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК, правилно е и следва да бъде оставено в сила. Обосновано и съобразно цитираните разпоредби на ППЗПИНМ е прието, че този имот е имал характер и е ползван като жилище. Без правно значение е дали към момента на издаването на заповедта строежът, определен от експерта в четвърта категория, отговаря на изискванията на действащите нормативни изисквания за жилище - при преценката си съдът се ръководи от конкретните релевантни обстоятелства, които в случая се свеждат до това има ли разрешение за ползване на строежа към датата на проверката, какъв е характера на строежа и подлежал ли е на въвеждане в експлоатация или на разрешаване на ползването му, т. е, отговарял ли е на техническите изисквания към момента на извършването му, с оглед забраната на чл. 178, ал. 1 ЗУТ. С оглед тези съображения, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,