Решение № 17 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7529/2008 г.

Решение № 17 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7529/2008 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение "Диагностично - консултативен център ХVI" - гр. София (с фирма по търговската регистрация "Диагностично - консултативен център ХVI - София" ООД), подадена от управителя д-р Евелина Гешкова Желева срещу решението от 21.12.2007 г. по адм. дело № 4748/2006 г. на Софийски градски съд, адм. отделение, III "г" състав. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на лечебното заведение "Диагностично - консултативен център ХVI - София" срещу заповед № РД-13-790 от 2.10.2006 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), с която за нарушения на договор № 22-1486 от 3.02.2006 г. за специализирана извънболнична медицинска помощ са му наложени санкции - финансови неустойки в различни размери. За да постанови този резултат градският съд е приел, че: а) с оспорената заповед са приложени санкции за два вида нарушения на посочения договор: първият вид са нарушения на изискванията за медицинска апаратура и оборудване, изброени в приложение № 13 към Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД 2006) , а вторият - неизвършване от лекари, провеждащи диспансерно наблюдение, на задължителни медицински дейности и изследвания за съответното заболяване; б) в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, които да опровергават констатациите в медицински протокол № М-527 от 3.08.2006 г. за тези нарушения; в) при издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което тя е законосъобразна. По инвокирания с жалбата довод, че при определянето на размера на санкцията е нарушен принципа на справедливостта, защото за неизпълнените медицински дейности лечебното заведение е получило (видно от протокола за неоснователно получени суми) плащане общо в размер на 271 лв., а му е наложена санкция в размер на 4050 лв., Софийският градски съд е приел, че този довод е неоснователен, защото конкретните нарушения, както и съответстващите им санкции с техните размери, са строго определени в чл. 238 НРД 2006 и директорът на СЗОК, който действа при условията на обвързана компетентност, е длъжен да прилага нормативно установените санкции точно. Доводите в касационната жалба и в писменото становище на процесуалния представител по пълномощно на лечебното заведение в касационното производство са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател медицински протокол № М-527 от 03.08.2006 г. е бил връчен на 11.08.2006 г. и по силата на чл. 241, ал. 1 НРД 2006 директорът на СЗОК е следвало да издаде заповедта в 7-дневен срок от изтичането на срока за възражения (също 7-дневен), а оспорената заповед била издадена значително след това - на 02.10.2006 г., което съставлява съществено нарушение на правилото по чл. 241, ал. 1 НРД 2006. Като е приел, че този срок е инструктивен, Софийският градски съд бил допуснал нарушение на материалния закон. Този довод е неоснователен. Срокът по чл. 241, ал. 1 НРД 2006 е процесуален, но не е преклузивен (прекратителен, прекъсващ), защото е установен за изпълнение на санкционно правомощие, а не за осъществяване на субективно право. Нито в НРД 2006 , нито в индивидуалния договор на лечебното заведение - жалбоподател, съществува клауза, която да лишава директорът на СЗОК от компетентност да приложи санкция след изтичането на 7-дневния срок по чл. 241, ал. 1 НРД 2006 (сравни напр. чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 156, ал. 4 ДОПК, § 9, ал. 6 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, и др., с които се установява компетентност по време за определен административен орган и след изтичането на срока, за който е предоставена компетентността, тя отпада). С писменото становище е инвокиран и довод за незаконосъобразност на приложената финансова неустойка като определена в нарушение на правилото по чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Според процесуалния представител на касационния жалбоподател е недопустимо за нарушение по услуга, за която лечебното заведение получава възнаграждение в размер на 5, 90 лв., то да дължи неустойка в размер на 90 лв. И този довод е неоснователен. Още с решение № 8145 от 18.08.2003 г. по адм. д. № 3896/2003 г. на петчленен състав Върховният административен съд изрази становище, че макар да носи наименованието "договор", Националният рамков договор е по своята правна същност подзаконов нормативен акт. Следователно той не е облигационен договор и не се регулира от правилата на Закона за задълженията и договорите. Според чл. 92, ал. 1 и 2 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а ако тя е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. Следователно функциите на неустойката при облигационния договор са обезпечителна и обезщетителна. Обратно - функцията на финансовата неустойка по НРД не е нито обезпечителна, нито обезщетителна. Тя е санкционна в аспекта наказателна. Нейното предназначение не е да служи като обезщетение за вредите, които биха възникнали от евентуално нарушение на НРД, а е да служи като санкция, като наказание за това нарушение. Впрочем Законът за здравното осигуряване, извикал на живот Националния рамков договор като правна институция, за разлика от ЗЗД не говори за неизпълнение на договорно задължение, а говори за нарушение на: а) спазването на правилата за добра медицинска практика, б) вида и обема на оказаната медицинска помощ, в) вида и количествата на предписаните лекарствени средства, г) съответствието между оказаната медицинска помощ и заплатените суми - чл. 74, ал. 3 във връзка с ал. 1 ЗЗО. Затова и чл. 76, ал. 2 ЗЗО гласи: "Санкциите подлежат на съдебно обжалване". Изводите са: а) при определянето на размера на финансовата неустойка за нарушение на НРД 2006 правилата на чл. 92, ал. 1 и 2 ЗЗД не са приложими; б) размерът на финансовата неустойка е фиксиран, а не е определен в граници "от. . . до", поради което съдът не може да намалява размера на оспорена пред него санкция финансова неустойка; в) действайки при условията на обвързана компетентност (освен когато арбитражната комисия не е постигнала решение поради равен брой противоположни гласове) директорът на СЗОК не е овластен с правомощието да определя по-нисък размер финансова неустойка от фиксирания размер по чл. 238 НРД 2006. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба и допълнително изложеното към нея писмено становище са неоснователни, а оспореното с тази жалба съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,