Решение № 73 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2368/2012 г.

Решение № 73 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2368/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Производството пред ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК за възобновяване на дело на осъдения Д. Я. А. е започнало по негово искане (макар и да го е нарекъл "жалба"), регистрирано в затвора-Б. под № 1818 от 21.IV.2012 г. Впоследствие по инициатива на ВКС искането е комплектувано с интересуващото осъдения дело: нохд № 30051/2011 г. на Монтанския районен съд. Първоначалното искане с рег. № 1818/21.IV.2012 г. е допълнено с ново (наречено вече "молба за възобновяване"), получило и нова регистрация в затвора-Б.: 2501/1.VI.2012 г. От допълването става ясно, че Д. А. оспорва произнасянето както на МРС по нохд № 30051/2011 г., така и на Монтанския окръжен съд по вчнд № 218/2012 г. Произнасянето по първоинстанционното дело е извършено с определение на МРС от 7.ХI.2011 г., който е отхвърлил молба на А. да групира наказанията му по нохд № 30051/2011 г. и по предишни негови дела, между които и пробацията по нохд № 1962/2007 г. на Русенския районен съд. Произнасянето от М. като втора инстанция с решение от 14 март 2012 г. е за потвърждаване на определението от 7.ХI.2011 г. В своето искане по реда за възобновяване на наказателните дела осъденият настоява и пред ВКС, че съдилищата в Монтана е трябвало да извършват приспадане на изтърпяната пробация по нохд № 1962/2007 г. от лишаването му от свобода по нохд № 30051/2011 г. В съдебното заседание на ВКС искането на осъдения е поддържано от служебен защитник, а участващият прокурор е на мнение, че на отмяна по реда на възобновяването подлежи всъщност новото определение на МРС по нохд № 30051/2011 г. от 11.VII.2012 г., с което съдът се е произнесъл недопустимо по същия въпрос, както и с определението от 7.ХI.2011 г. Върховният касационен съд намери, че трябва да отхвърли искането на осъдения, подадено по реда на възобновяването. Неговата неоснователност от материалноправна гледна точка не подлежи на съмнение: съдилищата са приложили НК напълно законосъобразно, след като наказанията пробация и лишаване от свобода, които има предвид осъденият, не подлежат на групиране в общо наказание, защото са били наложени за престъпления в рецидив, а не в съвкупност (престъплението, наказано с лишаване от свобода, е извършено след влизане в сила на присъдата за престъплението, наказано с пробация). Макар и да не е била обсъдена, не е налице и хипотезата, която позволява общо наказание и при рецидив: чл. 27, ал. 1 НК е бил неприложим, тъй като лишаването от свобода по нохд № 30051/2011 г. е било наложено за измама при опасен рецидив (чл. 27, ал. 2, във връзка с чл. 211 НК). Що се отнася до процесуалноправния аспект на оспореното произнасяне от съдилищата в Монтана, който е повдигнат по инициатива на назначения във ВКС служебен защитник (че в първата инстанция Д. А. не е бил представляван от защитник), ВКС намира проблемът за преодолян поради следното: при произнасянето във второинстанционния М. осъденият е участвал със защитник, а освен това МРС е разгледал делото още веднъж вече със защитник. Вярно е, че това е сторено процесуално недопустимо от друга гледна точка (в нарушение на забраната non bis in idem), но новодоставеното определение от 11.VII.2012 г. не е могло да бъде предмет на искането за възобновяването и като влязло в сила е задължителен на общо основание (чл. 413, ал. 1 НПК) съдебен акт. Ръководен от всичко изложено, с оглед и на останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение