Решение № 2655 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11263/2013 г.

Решение № 2655 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11263/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на ДЗЗД "Сдружение на нотариални кантори Рашева и Донкова", гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 3490 от 23.05.2013 г., постановено по адм. д. № 10032/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2101102806/06.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1806/25.07.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по възраженията му за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения РА. Намира, че събраните по делото доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки, поради което данъкът по тях е начислен правомерно. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата, представя писмени декларации от доставчиците и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП в о. с. з., чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 2101102806/06.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1806/25.07.2012 г. на Директора на Дирекция, с който на ДЗЗД "Сдружение на нотариални кантори Рашева и Донкова", гр. София е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ем Ди трейд 9" ЕООД, "Проект инженеринг 2009" ЕООД, "Макс инженеринг 09" ЕООД, "Вия Къмпани 9" ЕООД, "Никол 07" ЕООД, "Строй инвест 12" ЕООД, "Контакт - дизайн 5202" ЕООД и "Транс Логистик 5202" ЕООД за д. периоди м. 05 - м. 11.2010 г. общо в размер на 57 011.62 лв., върху който са начислени следващите се лихви за забава. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обоснованост и в съответствие с материалния закон. Това заключение е изведено след като от фактическа страна е установено, че спорните фактури обективират доставки с предмет: "канцеларски материали", "надписване на папки, бланки и подвързване на документи", "основно почистване на офис и ремонт на мебели", "ремонт и поддръжка на ел. инсталация", "услуга", "подреждане и подвързване документи", " почистване офис - София", "почистване офис - Етрополе". При осъществените насрещни проверки всички доставчици не са открити на декларираните от тях адреси, в резултат на което ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК чрез прилагане към преписката. В отговор на направените искания двама от доставчиците - "Никол 07" ЕООД и "Строй инвест 12" ЕООД са представили копия от фактури, оборотна ведомост, обороти по с/ки 4532, 501, 703, 602, 401, СД и дневник за продажби, както и фактури от предходни техни доставчици. В хода на ревизията от ДЗЗД са събрани фискални бонове за извършено плащане, договори с доставчиците, приемо-предавателни протоколи и фактури от предходни доставчици. След съпоставка на насрещните тези на страните, съдът е приел, че между тях е безспорно, че получателят и доставчикът са регистрирани по ЗДДС лица към момента на издаване на спорните фактури, както и, че те са включени от ревизираното лице в СД и ДП за съответните данъчни периоди. Счел е, че спорът се концентрира върху реалното осъществяване на доставките и разрешаването му е обусловено от съвкупната преценка на събраните доказателства. В тази връзка решаващият състав е обсъдил представените частни документи, заключението на вещото лице по проведената ССчЕ и данните от проверките в информационните масиви на НАП, в резултат на което е достигнал до заключението, че доставчиците не са кадрово обезпечени да извършат спорните доставки. Поради това е приел, че те не са реално осъществени и в издадените фактури данъкът за тях е неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, макар и по различни от изложените от първоинстанционния съд съображения. Независимо, че решаващият състав не е обсъдил възраженията на ревизираното лице досежно допуснати в хода на ревизионното производство процесуални нарушения при провеждане на процедурата по чл. 32 от ДОПК, то по аргумент от чл. 160, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК този пропуск не е рефлектирал върху правилността на атакуваното решение. Това е така, тъй като дори и да бе констатирал допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, то решаващият състав не би могъл да върне преписката на компетентния орган, а отново би следвало да реши спора по същество като установи размера на дължимите от ревизираното лице данъчни задължения. Същевременно, както в хода на ревизионното производство, така и при обжалването на РА по административен и съдебен ред, за дружеството не е била преклудирана възможността да ангажира изисканите документи, поради което и не би могла да бъде споделена тезата му за накърняване на правото на защита. Настоящият състав намира, че аргументите на административния съд относно кадровата обезпеченост на доставчиците не са съобразени с тълкуванията, обективирани в Решение на СЕС по дело С-324/11, но споделя неговия краен правен извод, че за касатора не е налице право на приспадане на данъчен кредит за доставките по спорните фактури. Той не се променя от представените в настоящото производство писмени декларации на законните представители на доставчиците, тъй като сами по себе си изявленията в тях подкрепят съдържанието на издадените от същите лица спорни фактури. Преценката за реалността на обективираните в тях доставки обаче следва да се извърши въз основа на ангажираните доказателства, а същите не установяват главно и пълно действителното извършване на доставките. Техният съвкупен анализ сочи, че представените частни документи без достоверна дата не мотивират извода, че спорните доставки са действително извършени. Съпоставката им с реализираните от дружеството приходи през процесните данъчни периоди разкрива липса на икономическа логика за закупуването на канцеларски материали в количества, които многократно надхвърлят обичайното потребление, както и за възлагането на процесните услуги. Техният предмет не е и конкретизиран в част от фактурите, а обозначаването му единствено като "услуга" на практика препятства възможността да се изследва конкретно идентитетът й със съдържанието на представените приемо-предавателни протоколи. Поради това настоящият състав намира, че верността на изявленията в тях не се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, с оглед на което не е установено главно и пълно предаването на стоките и извършването на услугите, за които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Ето защо като е приел, че спорните доставки не са реално осъществени и данъкът по тях е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, административният съд не е нарушил материалния закон. Отхвърляйки жалбата срещу РА, той е постановил решение, което не страда от инвокирания касационен порок и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова вече е присъдено, а разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК ограничава неговия размер до минималното възнаграждение за един адвокат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение