Решение № 1665 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14146/2016 г.

Решение № 1665 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14146/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Б. А., жив. в гр. С., срещу решение № 11270/25.10.2016 г. по адм. дело № 6371/2015 г. на тричленен състав на пето отделение, Върховен административен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-15-182/02.04.2015 г. на министъра на здравеопазването. Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно, навежда доводи и за необоснованост, иска отмяната му, отмяна на заповедта и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - министърът на здравеопазването, в съдебно заседание и в писмени бележки и допълнителна писмена защита, чрез процесуални представители, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е приел за установено, че жалбоподателката А. е била държавен служител, заемащ длъжността "директор" на дирекция "Административни дейности" в Министерство на здравеопазването /МЗ/. С изменение на Устройствения правилник дирекцията е закрита, след което е утвърдено ново длъжностно разписание, в което дирекцията и съответно длъжността "директор" на същата дирекция не фигурират и с оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение на А. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на щата. Първоинстанционният съд е проверил изцяло законосъобразността и действителността на оспорената заповед, изложил е мотиви, че е налице реално съкращаване на длъжността - същата не фигурира като нормативно установена позиция, а новосъздадената длъжност - "директор на дирекция "АИОЧР" има значителни функции в областта на информационното обслужване, каквито не е имала длъжността на жалбоподателката. Същата така новосъздадената дирекция има ред функции /подробно изброени в мотивите/, каквито не е имала закритата дирекция. Решението е правилно. Изводът, че новосъздадената длъжност "директор на дирекция АИОЧР" е различна длъжност от длъжността, заемана от касаторката, е обоснован от събраните по делото и подробно анализирани от съда доказателства, сочещи на различни по характер функции на новата длъжност, липсващи при закритата. Обоснован е изводът, че длъжността на касаторката е престанала да съществува освен като нормативна позиция и като система от функции, задължения и изисквания, които да са съсредоточени в една длъжност /а не разпръснати в три различни длъжности - две от тях съществуващи и преди съкращаването на щата и трета - новосъздадената длъжност директор/ като разликата във функциите между новосъздадената длъжност "директор" и длъжността на касаторката е значителна. Касаторката не сочи каквито и да е било доказателства относно твърденията си в касационната си жалба, че всъщност основанието за издаване на оспорената заповед е различно от посоченото в нея и че е уволнена по политически причини. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила и предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия