Решение № 7615 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14756/2019 г.

Решение № 7615 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14756/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна - практика" – гр. Бургас срещу Решение № 238/29.10.2019 г., постановено по адм. дело № 249/2019 г. по описа на Административен съд – Ямбол. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първостепенният съд подробно е изложил безспорната между страните фактическа обстановка, но е формирал погрешни правни изводи. Намира, че изложените мотиви не са съобразени с клаузите на договора за предоставяне на консултантски и юридически услуги от 17.01.2018 г., чийто анализ сочи, че процесните услуги не са реално извършени. Подчертава, че към датата на сключване на горепосочения договор делото във ВКС вече е било образувано, от което следва, че никакви процесуални действия не са извършвани по него. Акцентира, че в производството пред ВКС ревизираното дружество не е било страна, както и, че производството по изпълнителното дело е било спряно с определение от 27.06.2017 г. В подкрепа на тезата си, че спорните консултантски и юридически услуги не са реално извършени развива подробни доводи в жалбата, като в допълнение сочи, че процесните доставки са свързани с освободена доставка по чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС, поради което и на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС за получателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит. По същество претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, по съществото на спора, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – "Ес Ер Лизинг" ООД, гр. Ямбол, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о. с. з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд - Ямбол е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № Р-02002818005426-091-001/20.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 238/29.10.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- Бургас, с който на "Ес Ер лизинг" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 309 611, 87 лв за д. п. м. 07. 2018 г. и в размер на 4 716 лв. за д. п. м. 10. 2018 г. по 2 бр. фактури, издадени от "Риана" ЕООД. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения РА, съдът е приел следното от фактическа и правна страна: На 28.06.2017 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между ревизираното дружество и "ОЕТ-Обединени енергийни търговци" ООД. Вземанията на "ОЕТ- Обединени енергийни търговци" /"ОЕТ"/ ООД в размер, надхвърлящ 10 000 000 лв., произтичат от недължимо платени суми от "ОЕТ-Обединени енергийни търговци" ООД за добавки за зелена енергия и добавки за високоефективни комбинирани производства на "НЕК"ЕАД и "Електроенергиен системен оператор" ЕАД /"ЕСО". За недължимо платените суми "ОЕТ" е предявило иск срещу "НЕК" и "ЕСО", който е уважен при условията на солидарност между ответниците с решение от 19.06.2016 г. на Софийския Апелативен съд в размер на сумата от 10 096 876, 38 лв. главница и 275 639. 12 лв. обезщетение за забава. На 22.06.2017 г. е издаден изпълнителен лист на "ОЕТ", въз основа на който е образувано изпълнително дело на ЧСИ Миладинов, по чиято сметка е преведена от "НЕК" ЕАД сумата от 15 466 738. 92 лв. Решението на СЕС е обжалвано пред ВКС, който с определение от 27.06.2017 г. е спрял производството по изпълнителното дело на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. С определение № 369/10.07.2018 г. по т. д. № 3142/2017 г., ВКС не е допуснал до касационно обжалване горепосоченото решението на САС в атакуваната му част. На 17.01.2018 г. "Eс Ер Лизинг" ООД и "ОЕТ" ООД като солидарен длъжник сключват с "Риана" ЕООД договор за предоставяне на консултантски и юридически услуги. За погасяване на задължението за плащане на възнаграждението по договора за предоставяне на консултантски и юридически услуги от 17.01.2018 г. на възложителя към консултанта между ревизирания и "Риана" ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземане от 17.01.2018 г. Въз връзка с договора за предоставяне на консултантски и юридически услуги от 17.01.2018 г. "Риана" ЕООД е поело задължение да осъществи действия по защита, в това число чисто процесуална, в образуваното производство пред ВКС и/или по изпълнителното производство за събиране на вземанията по изпълнителния лист". На 18.01.2018 г. "Риана" ЕООД е сключило договор за предоставяне на консултантски и юридически услуги с трима адвокати за предоставянето на правно-консултантски услуги на "Eс Ер Лизинг" ООД по заведените дела срещу "НЕК" ЕАД. За заплащането на адвокатските възнаграждения по този договор след съставянето на протоколи за приемане на изпълнението за извършени услуги и издадени от адвокатите фактури на "Риана" ЕООД, са извършени банкови преводи по сметките им. На 13. 07. и на 08.10.2018 г. "Риана" ЕООД е издала процесните две фактури на ревизираното дружество, с предмет – консултантски и юридически услуги по договор от 17.01.2018 г. След анализ на събраните доказателства органите по приходите са приели, че те не установяват реалното извършване на спорните услуги, предмет на двете фактури, издадени от "Риана" ЕООД, с оглед на което за получателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Този извод е мотивиран с липсата на високо квалифицирани специалисти за представяне и осъществяване на предлаганите от "Риана" ЕООД услуги, както и с липсата на икономическа логика ревизираният да наема "Риана" ЕООД да го консултира и представлява юридически по делото, след като с договора от 17.01.2018 г. "Ес Ер Лизинг" ООД е прехвърлило вземането си на "Риана" ЕООД, в резултат на което ангажиментът за събирането му е вече на цесионера. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Вещото лице е посочило, че на 13.07.2018 г. по сметката на "Риана" ЕООД е постъпила сумата 1 548 059, 35 лв., преведена от ЧСИ Миладинов, която съответства на стойността на услугата по фактура № 108/13.07.2018 г. От сметка на "Eс Ер Лизинг" ООД е постъпила сумата от 309 611, 87 лв., представляваща заплащане на ДДС по фактура № 108/13.07.2018 г. От ревизирания в полза на "Риана" ЕООД по ф. № 110/08.10.2018 г. е преведена сумата от 28 296 лв. Дължимият ДДС по СД за м. 07. и м. 10. 2018 г. е внесен от "Риана" ЕООД по сметка на ТД на НАП София-град. По делото е разпитан като свидетел Н. Лазаров, който е единият от тримата адвокати, на които "Риана" ЕООД е превъзложило осъществяването на консултантските и юридически услуги. Неговите показания са кредитирани от съда като последователни и непротиворечиви. Свидетелят е посочил, че като подизпълнители на "Риана" ЕООД тримата адвокати са осъществявали устни консултантски услуги, като са се включили и давали материалноправни консултации във фазата на касационното производство по делото преди неговото евентуално допускане. Тяхното адвокатско съдействие било по въпроса, поставен от касаторите "НЕК" и "ЕСО", а именно - какъв вид административен акт е Методиката на Комисията за енергийно и водно регулиране, въз основа на която са определени недължимо платените от първоначалния ищец суми. Уточнил е, че делото е било със сериозен материален интерес, поради което са ги потърсили като водещи специалисти в областта, които имат и научни публикации, както и, че са консултирали ревизираното дружество чрез неговите законни представители. Разяснил е, че не са извършвали процесуални действия, а материалноправни консултации. След анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, първостепенният съд е приел, че между страните не е спорно, че процесните фактури са надлежно осчетоводени в счетоводствата на издателя и получателя, както и, че са включени в СД и ДП на доставчика за съответните данъчни периоди. Безспорно е още, че е осъществено плащане по фактурите по банков път, като дължимият от "Риана" ЕООД ДДС за съответните данъчни периоди е внесен. С банкови преводи е заплатено и възнаграждението на адвокатите, чрез които са осъществени услугите, за които те са издали на "Риана" ЕООД фактури. Решаващият състав е счел, че спорът се концентрира върху действителното осъществяване на консултантските и юридическите услуги чрез подизпълнители от "Риана" ЕООД на ревизирания. В тази връзка той е подчертал, че чл. 3. 01. б"г" от консултантския договор предвижда, че задълженията на консултанта — когато не се изисква писмена форма, могат да бъдат изпълнени и в устна форма", което напълно съответства на обичайната практика в областта на предоставянето на консултантски и юридически услуги. Поради това не е възприел тезата на ревизиращите, че след като консултациите не са в писмена форма, то същите не са извършени. Счел е, че ревизираният е поел задължение да заплати на "Риана" ЕООД консултантските услуги, като заплащането е осъществено чрез договор за цесия в размер на дължимата по договора сума от "Ес Ер Лизинг" ООД на "Риана" ЕООД, въз основа на който ЧСИ по изпълнителното дело за събиране на вземането е превел съответната цедирана част на "Риана" ЕООД. Съдът е посочил, че приходните органи е следвало да обосноват изводите си с конкретни правни норми, които са нарушени с това, че "Риана" ЕООД е осъществила юридически и консултантски услуги на ревизираното дружество чрез подизпълнители. Необходимо е било и да разяснят в какво се изразява липсата на икономическа логика "Ес Ер Лизинг" ООД да възлага на "Риана" ЕООД юридически консултации. Подчертал е, че по делото липсват обективни данни, които да сочат към измама или злоупотреба с право в областта на косвеното данъчно облагане, поради което незаконосъобразно с РА е отказано признаване на претендираното данъчно предимство. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но е необходимо прецизиране и допълване на изложените мотиви. Възникването на регламентираното в чл. 68, ал. 2 от ЗДДС субективно право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик или извършването на услугата. Необходимостта от установяването именно на тези релевантни обстоятелства от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, многократно е подчертавана от СЕС, който разяснява, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка. " В Решението от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 СЕС е посочил, "че само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица. Необходимо е още тези обстоятелства да сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. " В случая, съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства, включително и заключението на експерта по проведената ССчЕ, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че в своята съвкупност те установяват реалното осъществяване на спорните услуги. Задължението за извършването им произтича от сключения между "Риана" ЕООД и ревизирания договор, въз основа на който "Риана" ЕООД е ангажирала подизпълнители, а именно – адвокатите, които са конкретизирани от страните още в хода на ревизионното производство. За предаването на резултата от извършените от тях услуги са съставени приемо- предавателни протоколи, в които са уточнени извършените юридически анализи и консултации, включително участие в подготовка на отговора на касационната жалба, подадена пред ВКС, осъществено преди сключването на договора от 18.01.2018 г. Както от подизпълнителите, така и от изпълнителя са издадени фактури, по които разплащането е в пълен размер и е осъществено по банков път, като всички стопански операции са надлежно осчетоводени от подизпълнителите, от "Риана" ЕООД и от ревизирания. Дължимият ДДС по спорните фактури е включен в СД за съответните данъчни периоди и е ефективно внесен. Несподелим е доводът на касатора, че след като "Ес Ер Лизинг" не е било страна по делото пред ВКС, то не е възможно наетите от "Риана" ЕООД адвокати да са извършили посочените дейности по подробен анализ на документите за подготвяне на защитата по делото, обобщена в двадесет тома, анализ на практиката на ВКС и ВАС, анализ на правните последици на решението на САС и осъществяване на консултации с възложителя относно извършването или неизвършването на действия, свързани с производството по делото и по изпълнителното дело. Този довод не е съобразен с разпоредбата на чл. 226, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съгласно която, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни, но постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя. В частност, след като в хода на производството по предявения иск за недължимо платени суми, ищецът по него "ОЕТ" ООД прехвърля на 28.06.2017 г. спорното вземане на ревизирания, то постановеното решение от ВКС, респективно – недопускането му до касационно обжалване пряко рефлектира в правната сфера на "Ес Ер Лизинг" ООД. Същото е обвързано от субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, в зависимост от която то ще реализира вземането си по договора за цесия. Именно поради това е ирелевантно, че "Ес Ер Лизинг" не е страна в производството пред САС и ВКС, както и, че страните по него първоначално са упълномощили други адвокати да ги представляват. Към 26.06.2017 г. пълномощията на тези други адвокати са оттеглени, с оглед на което необоснован е доводът на касатора, че към датата на сключване на договора между ревизирания и "Риана" ЕООД не е съществувала необходимост от предоставяне на консултантски и правни услуги. При наличието на личен и пряк правен интерес от изхода на делото за ревизирания, сключването на договор за юридически консултации във връзка с това производство не е лишено от икономическа логика, а и само по себе си наличието й е без значение за дължимата преценка относно възникването и упражняването на претендираното данъчно предимство. Като приобретател на прехвърлената в течение на производството част от спорното право, ревизираният лично е ангажирал "Риана" ЕООД с извършването на юридически консултации чрез квалифицирани подизпълнители в подкрепа и допълнение на защитата на "ОЕТ" пред ВКС. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че наетите адвокати не са осъществили никакви процесуални действия, тъй като делото във ВКС вече е било образувано и е предстояло произнасяне по отношение на допустимостта на касационната жалба. Действително, към датата на сключване на договора с "Риана" ЕООД производството пред ВКС е било образувано, но е липсвало произнасяне по допустимостта на касационното обжалване. В случай, че касационното обжалване беше допуснато, то при разглеждане на касационната жалба в открито съдебно заседание би било необходимо процесуално представителство на страните по спора. В унисон с двата етапа на касационното производство, в чл. 3. 01. б. "в" от договора между ревизирания и "Ес Ер Лизинг" ООД е уговорено, че консултантът се задължава да осигури като възложи на трети лица с необходимата юридическа квалификация и правоспособност осъществяването на процесуално представителство за възложителя по делото и по изпълнителното дело след предоставяне на необходимите пълномощни. Независимо, че при недопускане на касационно обжалване производството пред ВКС би приключило, то към момента на сключване на договора страните по него не са могли да знаят какво ще е развитието на производството и какви процесуални действия биха могли да бъдат необходими по него. Въпреки, че "Ес Ер Лизинг" ООД не е страна по делото, то в качеството му на цесионер на вземането същият има пряк и личен интерес от изхода на делото, включително и да посочи избрани от него адвокати на цедента. Не намират нормативна подкрепа аргументите на касатора, че подизпълнителите на "Риана" ЕООД не са могли да участват в подготовката на отговора на касационната жалба, тъй като към този момент не е бил сключен договорът между ревизирания и "Риана" ЕООД от една страна, и договорите за предоставяне на консултантски и правни услуги между "Риана" ЕООД и тримата адвокати. Тези договори притежават характеристиките на договор за поръчка, който обаче по дефиниция е неформален и за сключването му не е необходима писмена форма. По аргумент от чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата сключването на писмен договор между адвоката и клиента също не е нормативно изискуемо, поради което не може да се приеме, че само въз основа на съпоставката на датите на сключването на договорите за консултантски услуги и периода, в който е изготвян отговорът по касационната жалба между страните не е имало неформален устен договор за участието им в подготовката на отговора на касационната жалба. В тази връзка разпитаният свидетел конкретно е изяснил какви са правните проблеми на спора и необходимите анализи и материалноправни консултации, които са били извършени. Съгласно събраните доказателства, решението на САС е постановено на 19.06.2017 г., с оглед на което от датата на получаване на съобщението за него до страните е започнал да тече едномесечният срок по чл. 283 ГПК за обжалването му. След упражняването на правото на касационна жалба и приемането й от съда, е започнал за другата страна да тече едномесечният срок за отговор по жалбата по чл. 287, ал. 1 ГПК. Кога е започнал да тече този срок за отговор и кога е изтекъл са обстоятелства, които са останали неизследвани в хода на ревизионното производство, но с оглед датата на образуване на делото във ВКС следва да се приеме, че това е станало преди 18.12.2017 г. Месец по- късно, на 17.01.2018 г. и на 18.01.2018 г,. правоотношенията между ревизирания и "Риана" ЕООД от една страна и между "Риана" ЕООД и адвокатите са обективирани в изрични договори в писмена форма, но датата на сключването им не изключва възможността адвокатите, по поръчка от "Риана" ЕООД и по силата на устно съглашение между "Риана" ЕООД и ревизирания да са взели посоченото в приемо- предавателните протоколи участие в подготовката на отговора по касационната жалба. Противно на доводите на касатора, разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗАдв изрично сочат, че упражняването на адвокатската професия включва устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото, както и изготвяне на всякакви книжа, свързани с възложената от клиента работа. Именно възможността за устни консултации изключва необходимостта всички правни становища, формирани след анализ на относимите доказателства, да бъдат обективирани в писмен вид. В тази връзка разпитаният свидетел е обяснил, че консултациите са предоставяни устно на законните представители на "Ес Ер Лизинг" ЕООД в обхвата и съгласно предмета, посочен в договорите и приемо- предавателните протоколи. В своята практика ВАС е имал възможност на посочи, че начинът на осъществяване на правните консултации – в писмена или в устна форма е въпрос на договорно съглашение между страните. При наличие на доказателства за извършени консултантски услуги, със съставени фактури и начисляване на дължимия данък към републиканския бюджет, отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е незаконосъобразен. /така Решение № 15132/18.11.2013 г. по адм. дело № 8719/2013 г./ Несъобразени с установените облигационни отношения между страните са аргументите на касатора, че след като разпитаният свидетел е обяснил, че правните консултациите са предоставени директно на представляващите "Ес Ер Лизинг" ООД, то резултатът от услугите не е предаден на "Риана" ЕООД. Консултанските и правни услуги са осъществени от подизпълнителите в изпълнение на сключения с "Риана" ЕООД договор, а предоставянето им на ревизирания е в съответствие с действителните правоотношения между страните. В т. 1. 7 от договорите за предоставяне на консултантски услуги изрично е уточнено, че "Ес Ер Лизинг" ООД е пълномощник на "ОЕТ" ООД, а именно то е и страна в производството пред ВКС и наред с ревизирания пряко е заинтересован от изхода на делото. Досежно консултациите относно извършването или неизвършване на действия по изпълнителното дело не би могло да се приеме, че след като производството по него спряно на 27.06.2017 г., то страните не са имали необходимост от правни консултации във връзка с него. При обективно съществуващите различните възможности за развой както на касационното, така и на изпълнителното производство, не може да се игнорира необходимостта на страните по тях да бъдат консултирани за необходимите процесуални действия, които трябва да предприемат. По делото е установено, че на 14.07.2018 г. ревизираният е конституиран като взискател по изпълнителното дело, а на 30.01.2018 г. като взискател е конституирано "Риана" ЕООД, което от свое страна опровергава изводът на касатора, че не са осъществявани никакви консултации по изпълнителното дело и никакви фактически действия. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че правото на приспадане на данъчен кредит на е налице на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Визираната норма отрича данъчното предимство, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта. Действително, по аргумент от чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС цесията е освободена доставка на финансова услуга, но в случая спорните доставки не са свързани с цесията, нито със сключването на договора за нея. Те са във връзка с вземането на ревизирания и неговото събиране, обусловено от изхода на правния спор. Както доставките на правни услуги, така и на консултантски услуги са облагаеми доставки, при извършването на които и при осъщественост на останалите нормативни изисквания, за получателя по тях е налице право на приспадане на данъчен кредит. Съобразно мотивите на СЕС, съдържащи се в Решението по дело С – 132/16, "Ибедрола Инмобилария Риъл Естейт ИШнвестмънтс" – ЕООД, "наличието на пряка и непосредствена връзка между конкретна получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на ДДС, по принцип е необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС за получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право. Правото на приспадане на ДДС, начислен за получените доставки на стоки или услуги, предполага, че разходите, направени за получаването им, са част от елементите, формиращи цената на обложените извършени доставки, пораждащи право на приспадане (решения от 29 октомври 2009 г., SKF, C-29/08, EU: C: 2009: 665, т. 57 и от 18 юли 2013 г., ЕЙ И ЕС — ЗС Марица Изток I, C-124/12, EU: C: 2013: 488, т. 27). Приема се обаче, че е налице право на приспадане в полза на данъчнозадълженото лице дори при липса на пряка и непосредствена връзка между конкретна получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато разходите за въпросните услуги са част от общите разходи на това лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя. Разходи от този вид всъщност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице (вж. по-специално решения от 29 октомври 2009 г., SKF, C-29/08, EU: C: 2009: 665, т. 58 и от 18 юли 2013 г., ЕЙ И ЕС — ЗС Марица Изток I, C-124/12, EU: C: 2013: 488, т. 28". Тези разяснения сочат, че спорните доставки и извършените разходи по тях имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на ревизирания, поради което и предвид реалното им извършване незаконосъобразно с РА за тях е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до същия краен извод и отменил оспорения РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски за касационното производство предвид липсата на ангажирани доказателства, че такива действително са осъществени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,