Решение № 2122 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 404/2015 г.

Решение № 2122 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 404/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалба на Драгомир Атанасов Пеев от гр. Добрич, подадена на основание чл. 239, т. 1, 2, 3 и 5 АПК срещу решение № 10734/1.09.14 г. по адм. д. № 1463/14 г. по описа на Върховния административен съд и определение № 14934/10.12.14 г., постановено по това делото по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК. В частта, с която е подадена срещу решение № 10734/1.09.14 г. по адм. д. № 1463/14 г. по описа на Върховния административен съд жалбата, съдържаща касационни оплаквания за неправилност следва, с оглед посочените разпоредби на АПК, да се разгледа като искане за отмяна на основанията по чл. 239, т. 1, 2, 3 и 5 АПК срещу оставането в сила с това решение решение № 7338/26.11.13 г. по адм. д. № 9701/13 г. по описа на Административен съд София-град. Ответникът, министерство на правосъдието поддържа становище за неоснователност на искането за отмяна, моли да бъде отхвърлено, претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на II-ра колегия, по допустимостта и основателността на искането в разглежданата му част, намира следното: Искането е процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240 АПК, а по същество-неоснователно по следните съображения: С решение № 7338/26.11.13 г. по адм. д. № 9701/13 г. на Административен съд София-град, оставено в сила с решение № 10734/1.09.14 г. по адм. д. № 1463/14 г. по описа на Върховния административен съд, по оспорване на министерството на правосъдието е отменено решение № 208/12.09.13 г. на петчленен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, постановено по жалба на Драгомир Атанасов Пеев, с което е прието, че разпоредбата на раздел I, т. 2.2.1 от Правилата за условията и реда за постъпване на държавна служба в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" при министерството на правосъдието, утвърдени със заповед № ЛС-04-20/10.01.09 г., представлява форма на пряка дискриминация по признак "възраст" по чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ . Отмяната на влезлите в сила съдебни актове е изключение от стабилитета на тези актове, предвид което в чл. 239 АПК основанията за отмяна са посочени изчерпателно и не могат да се прилагат разширително. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата визира само тези нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за правилното разрешаване на спора по делото и са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но не са могли да станат известни на страната дори при положена от нея необходима грижа за изясняване на правния спор. Разпоредбата на т. 2.2.1 от Правилата за условията и реда за постъпване на държавна служба в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" при министерството на правосъдието, одобрени със заповед от 10.01.2009 г. разпорежда изискването по т. 2.2 за възраст до 40 години за кандидатите да не се прилага за кандидати бивши служители на двете дирекции и бивши и настоящи служители на МВР. Представените Правила за условията и реда за постъпване на държавна служба в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към министъра на правосъдието в редакции, одобрени със заповеди от 5.08.13 г. и 26.09.14 г. съдържат, идентично с разпоредбата на т. 2.2 изискване кандидатите да не са по-възрастни от 40 години. Отликата от действалите до приемането им Правила от 2009 г. се изразява в предвидените различни изключения в т. 3.4 от Правилата от 2013 г. и в т. 3.1 от Правилата от 2014 г. по отношение определени категории участници в конкурси. Правилата представляват вътрешнослужебен акт, одобрен в условията на оперативна самостоятелност при организиране дейността на министерството и отделните дирекции, в която се включва и самостоятелната преценка на министъра на правосъдието за подбора на личния състав и създаване на условия за заемане на държавните длъжности с цел оптимизация на дейностите. Предвид тази характеристика на Правилата, одобрените в хода на делото нови такива, не представляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото, още повече, че и тези правила съдържат изключения за заемане на държавна длъжност в двете дирекции от кандидати, навършили 40 години. Основанията по чл. 239, т. 2 и 3, предл. 1 АПК са престъпления, свързани с делото-неистинност на показанията на свидетели или на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или на установено престъпно действие на страна по делото, на неин представител, на чл. на състава на съда, или на документ, решаващ за изхода на делото, който в последствие е признат за подправен. Данни за наличието на тези законови основания за отмяна не се съдържат в делото. Не е налице и хипотезата на чл. 239, т. 3 предл. 2 АПК - отменен след влизане на решението в сила на акт на съда или на друго държавно учреждение, който да е бил от съществено значение за разпоредения с решението, предмет на искането за отмяна, резултат от делото. Хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК изисква установяване на процесуално нарушение, допуснато от съда, в резултат на което страната да е била лишена от участие в делото, да е била ненадлежно представлявана, да не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Установявания във връзка с тези законови изисквания данните по делото не разкриват, не се сочат от искателя и конкретни факти за накърнено право на участие в първоинстанционното производство, приключило с предметното на искането влязло в сила решение. Предвид изложеното искането за отмяна на посочените в него основания, се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Разглежданото искане за отмяна в частта относно определение № 14934/10.12.14 г. по адм. д. № 1463/14 г. по описа на Върховния административен съд е процесуално недопустимо. Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. С определение № 14934/10.12.14 г. по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК е оставено без уважение искане на искателя Пеев / ответник по касационната жалба в производството пред тричленния състав/ за изменение на касационното решение в частта му относно разноските. Това определение не е по движението на съдебното производство пред тричленния състав на Върховния административен съд и не прегражда развитието на касационното производство. В процедурата по чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК се разрешават спорове единствено относно претенциите за разноски чрез допълване на решението, ако искането за разноски не е разгледано, или чрез изменение на решението в частта му за разноските, ако такива са неправилно присъдени. Следва в тази част искането за отмяна да бъде оставено без разглеждане, а настоящето производство следва в тази част да бъде прекратено. При този резултат от производството по отмяна на ответника, министерство на правосъдието, представлявано от юрисконсулт, направил искане за присъждане на разноски за настоящето производство, на основание чл. 143 АПК вр. § 1 и чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действащата редакция /ДВ бр. 28/14 г. / следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. / ТР № 3/13.05.10 г. по т. д. № 5/09 г. на ОС на колегиите във Върховния административен съд/. Воден от изложеното, на основание чл. 244, ал. 1 АПК и чл. 249 вр. с чл. 159, т. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II-ра колегия