Решение № 5621 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1886/2013 г.

Решение № 5621 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1886/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общинската избирателна комисия - Котел против решение № 3 от 21.01.2013 г. по адм. дело № 5/2013 г. на Сливенския административен съд. С него е отменено, като незаконосъобразно решение № 277 от 21.12.2012 г. на ОИК за предсрочно прекратяване на правомощията на общинския съветник Димитър Иванов Димитров. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата Димитър Иванов Димитров счита жалбата за неоснователна. Общинският съвет, като заинтересована страна изразява становище за основателност на жалбата. Втората заинтересована страна Хюсеин Хамзов Дурасов не взема отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се с обоснованост на изводите на административния съд, че общинският съветник е бил уведомен само за две от посочените шест заседания. За останалите четири няма данни да е получил поканите. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Димитър Иванов Димитров против решение № 277 от 21.12.2012 г. на общинската избирателна комисия /ОИК/. С него на основание чл. 276 от ИК във връзка с чл. 30, ал. 4, т. 5 от ЗМСМА са прекратени предсрочно правомощията му, като общински съветник, избран от листата на коалиция от партии "Обединение за Котел" и на основание чл. 277 от ИК е обявен за избран следващият кандидат от същата листа - Хюсеин Хамзов Дурасов. Възраженията са били на първо място за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. На второ място са за липса на уведомяване за заседанията, което е неизпълнение на нормите в правилника за организацията и дейността на съвета. От приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е започнато по инициатива на председателя на общинския съвет за безпричинни отсъствия на Димитров на шест заседания на съвета, проведени на 30.03.2012 г.; 27.04.2012 г.; 8.06.2012 г.; 29.06.2012 г.; 25.10.2012 г. и 1.11.2012 г. Към заявлението са приложени копия от присъствените листове за заседанията и заверено копие от протокол № 7 от заседание на съвета от 30.03.2012 г. ОИК е уведомила жалбоподателя за започнатото производство и му е предоставила възможност да представи в указания срок писмени възражения. Това право е надлежно упражнено от него. В писмото от 19.12.2012 г., той се е позовал на разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от правилника и е твърдял, че не е надлежно уведомяван за заседанията. Заявил е, че приема отсъствие само от тържественото заседание на 1.11.2012 г., но за това има уважителна причини - отсъствието му от страната. Възраженията не са възприети, поради което ОИК е издала оспореното решение. Пред съда е представен правилникът за работата на общинския съвет, в разпоредбите на който - чл. 48 - касаещ редовните заседания; чл. 49 - касаещ извънредните заседания и чл. 50 - касаещ тържествените заседания, е уреден редът и начините за уведомяване на общинските съветници. Поради това доказателствените усилия на ответната и заинтересованата страни са се насочили към установяване спазването на този ред за процесните шест заседания по отношение на жалбоподателя. С протоколно определение от 11.01.2013 г., съдът е извършил изрично разпределение на доказателствената тежест между страните, които са били надлежно представлявани. В тази връзка е указал на ОИК и на ОС, че върху тях лежи тежестта да докажат редовното уведомяване на жалбоподателя за шестте конкретизирани заседания. Изрично ги е предупредил, че в случай на недоказване, производството ще приключи при наличния доказателствен материал. На жалбоподателя е указал доказателствената тежест да установи факта на уведомяване на председателя на съвета за невъзможността му да се яви на заседанията и причините за неявяването. Наред с административната преписка и представените от страните други писмени доказателства, между които и разпечатките от изходящите обаждания от община Котел към външни абонати, в това число и телефонът на жалбоподателя, съдът е събрал и гласни такива. За целта е допуснал и изслушал, като свидетели техническия секретар на общината и служителка в нея, в чиито задължения е и уведомяването на съветниците за предстоящите заседания по телефона и чрез изпращане на покана с приложени към нея материали за заседанието. Разпитани са и трима съветника за начина, по който са били уведомявани за заседанията. На последно място е разпитана и пощальонката в пощенска станция - Котел за носените пощенски пратки за жалбоподателя от общинския съвет. Приети са и обяснения от жалбоподателя и председателката на общинския съвет във връзка със спорните факти по делото, дадени на откритите съдебни заседания в качеството им на страни в процеса. Съдът обстойно и задълбочено е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Приел е за установено уведомяването по телефона на жалбоподателя за извънредното заседание на 8.06.2012 г. Отделно от това е приел за редовно уведомяването и за тържественото заседание на деня на града - 1.11.2012 г. С това е приел, че на тези две заседания, жалбоподателят е отсъствал, без да изпълни законовото си задължение да уведоми председателя на съвета. На следващо място е счел за безспорно доказана практиката на администрацията в общината да се изпращат покани, без обратна разписка, установяваща факта на получаване на писмата от получателите, за които са предназначени. Установил е още, че не се използва предвиденото в чл. 48, ал. 2 от правилника уведомяване чрез електронната поща. Това му е дало основание да приеме, че за останалите четири заседания, не е установено изпълнение на задължението на администрацията по чл. 48, ал. 2 от правилника, да уведоми жалбоподателя за заседанието с писмена покана, изпратена 7 дни преди това и съдържаща указания за деня, часа и мястото на провеждането му с проект за дневен ред и приложените материали за заседанието. При така установената фактическа обстановка, съдът е извел правните си изводи, че оспореното решение за предсрочно прекратяване на правомощията на жалбоподателя пред него е взето от компетентен по материя, време и място административен орган при спазване на административните правила. Посочил е обаче, че то противоречи на материалния закон. За целта е анализирал задължителните предпоставки в разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 5 от ЗМСМА, водещи до възникване на правната възможност да се прекратят предсрочно правомощия на общински съветник. Посочил е обаче, че отсъствието от две заседания, не покрива задължителния минимум по чл. 30, ал. 4, т. 5 от ЗМСМА, поради което не може на това основание да се прекратят предсрочно съветническите правомощия. Анализирайки всички доказателства, съдът е приел за доказано изпращането на покани до жалбоподателя. В същото време обаче е приел за недоказано по категоричен начин получаването им от адресата, тъй като не е използвана нормалната практика в такива случаи - връчването на писмените покани по пощата да се установява с прилагане на обратна разписка, подписана от получателя или упълномощено от него лице. След като съдът е приел недоказаност на уведомяването на Димитров за заседанията, проведени на 3.03.2012 г.; 27.04.2012 г.; 29.06.2012 г. и на 25.10.2012 г., то е счел, че не е налице и втората хипотеза, уредена в чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА - безпричинно отсъствие от общо пет заседания през годината. Прекратяването на правомощията, без да са налице законовите предпоставки е довела до постановяване на незаконосъобразен акт и в двете му точки при наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от АПК и е отменил оспорения административен акт, като незаконосъобразен. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди необоснованост на изводите на съда за недоказаност на факта на получаването на поканите от общинския съветник. За целта отново се прави анализ на показанията, дадени от двете служителки на общината, че са изпращали покани, както и на показанията на пощальона за носени обемисти пликове, адресирани до Димитров от общинския съвет. ОИК се позовава на приложените по делото обратни разписки, установяващи връчване на поканите на районния прокурор и областния управител. Позовава се и на показанията, дадени от разпитаните трима общински съветника, че винаги са получавали изпратените по пощата покани. Всички тези доказателства установяват само и единствено, че са изпращани покани. Не могат да докажат обаче пряко и непосредствено получаването на поканите и то точно за четирите процесни заседания на съвета от получателя, до когото са били адресирани. Първоинстанционният съд правилно е приложил правилата за разпределение на доказателствената тежест. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК ясно показва, че върху административния орган и заинтересованата страна - в случая това са ОИК и ОС лежи тежестта да докажат съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В процесния случай, ответната страна е доказала само изпълнението на процедурните изисквания при издаването му, поради което съдът правилно е приел, че не са налице твърденията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Не е доказала обаче съществуването на фактическите основания, поради което съдът обосновано е счел, че оспореният административен акт противоречи на материалния закон. В касационната жалба, ОИК отново се позовава на обясненията, дадени от председателката на ОС за уведомяване на Димитров на заседанието, проведено на 31.07.2012 г. за отсъствията му, при което той не е изразил каквото и да било несъгласие. Всички тези доводи вече са правени пред първоинстанционния съд, обсъдени са от него и изводите за неприемането им за неоснователни са убедителни и в съответствие с данните по делото. От писмените доказателства по делото се установява, че на това заседание, Димитров е присъствал. На него е приет отчетът за дейността на съвета в периода от 7.11.2011 г. до 30.06.2012 г. В отчета са отразени данни за отсъствия от заседанията на съвета от страна на общинските съветници. Между отсъстващите е споменат и Димитър Димитров с отсъствия на 30.03.2012 г.; 27.04.2012 г., 8.06.2012 г. /извънредно заседание/ и 29.06.2012 г. Липсата на изразена гласна или писмена реакция от страна на Димитров не може да се приеме за признание, че е бил уведомен за датата на тези заседания и е отсъствал от тях по неуважителни причини. В хода на първоинстанционното съдебно производство, жалбоподателят съд не е оспорвал факта на отсъствието си, който е безспорно доказан от приложените присъствени листове. Единствено е оспорвал, че не е бил надлежно уведомен за тези заседания. Точно този факт не е установен от ответната и заинтересованата страни. Поради това съдът обосновано е счел решението на ОИК за незаконосъобразно и го е отменил. Съдебното решение е правилно и следва да се остави в сила, а подадената срещу него касационна жалба се явява неоснователна. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника по жалбата, ОИК ще следва да бъде осъдена да му заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 200 лева. Водим отгоре изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,