Решение № 15293 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7340/2017 г.

ВАСПетчленен състав13.12.2017 г.докладчик Светлана Борисова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4151/04.04.2017 г., постановено по адм. д. № 13522/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение. ОСЪЖДА "Т. С." ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр. С., район "С.", ул. "П.. Г. П." №..., да заплати на Комисия за защита на конкуренцията възнаграждение за юрисконсулт за касационната инстанция в размер на 100 лв./сто лева/. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15293 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7340/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Т. С." ЕООД, със седалище гр. С., подадена чрез адв. Ю. Л., срещу решение № 4151/04.04.2017 г., постановено по адм. д. № 13522/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение. В касационната жалба изтъква доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че нито КЗК, нито тричленният състав на ВАС са извършили обективно разследване на фактическата обстановка, нито са съобразили разпоредбите на чл. 139а и чл. 140 ЗЕ. Поради това оспорва изводите им, че дружеството е причинило увреждане на потребителите и е нарушило правилата на конкуренцията. Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение, както и решението на КЗК и при условията на евентуалност моли да бъде намален размера на наложената санкция. Ответникът по касационната жалба - Комисия за защита на конкуренцията, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Г.. Моли да бъде отхвърлена касационната жалба. В писмено становище по делото оспорва изложените доводи в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон. С оглед доказателствата по делото обосновано съдът е приел, че е налице фактическият състав на нарушението по чл. 21 ЗЗК. Правилно съдът е приел, че са налице законоустановените предпоставки и че с поведението си дружеството може да увреди интересите на потребителите в хипотезата на чл. 21 ЗЗК. Наложената на дружество санкция е в съответствие с изискванията на закона. Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. Производството пред тричленния състав на ВАС, четвърто отделение е образувано по жалба на "Т. С." ЕООД, със седалище и адрес на управление - град С. срещу решение № 870 от 04.11.2015 г. по преписка № КЗК- 626/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), с което е установено, че "Т. С." ЕООД е извършило нарушение по чл. 21 от ЗЗК, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на реализация на индивидуални разпределители на топлинна енергия, във връзка с услугата - дялово разпределение за територията на страната, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите посредством прилагане на различни ценови условия, както и ограничаване избора на потребителите, чрез прилагане на различни търговски условия за един и същ вид договори в ущърб за една и съща категория потребители, като е наложена имуществена санкция на дружеството в размер 160 026 лв. Съдът е отхвърлил жалбата на "Т. С." ЕООД. Приел е, че КЗК правилно е установила господстващото положение на "Т. С." ЕООД на пазара на уреди за дялово разпределение на територията на страната и извършеното нарушение от дружеството по чл. 21 от ЗЗК, изразяващо се в ограничаване на избора на потребителите в резултат на прилагане различни търговски условия за един и същ вид договори по отношение на една и съща категория потребители, както и прилагане на различни ценови условия за един и същ вид договори в ущърб и по отношение на една и съща категория потребители. Съдът е приел за установено, че "Т. С." ЕООД е прилагало цени по отношение на уредите за дялово разпределение - Techem data III и Techem vario S III - дистанционен отчет за периода от 01.02.2013 г. до 10.02.2014 г., които са посочени на сайта на дружеството - http:/www. techern. net/products/ceni/ и представени в Таблица № 1 от решението. За градовете С., П. и Р. цените са в размер на 39 лв., а за П. е била обявена цена 43 лв. В посочения период клиентите на "Т. С." ЕООД е следвало да заплатят цена за уредите Techem data III на територията на град П. в размер на 43 лв., която е обективно по-висока от цената, която е била предоставяна на клиентите в други градове с централизирано топлоснабдяване, на чиято територия оперира дружеството, но в размер на 39 лв. По този начин клиентите на дружеството в град П. са обективно поставени в неравноправно положение, като за това не е имало обективно оправдание. По отношение на втората хипотеза на установено нарушение за злоупотреба, чрез прилагане на различни ценови условия за един и същ вид договори в ущърб и по отношение на една и съща категория потребители, съдът е приел за установено, че "Т. С." ЕООД е предоставяло специфични условия, валидни за клиентите първоначално в гр. П. от 2010 г. и след това в гр. Р. от 2014 г., на уреди под наем на месечна цена от 1,20 лв. с ДДС, с включен месечен отчет и дялово разпределение за 1 брой разпределител за гр. П., а за територията на гр. Р. е предоставяло уреди под наем при сключен договор между "Т. С." ЕООД и етажната собственост в сградата, на цената, която се заплаща към "Т. С." ЕООД съгласно "Специфични условия, валидни за клиентите в град Р." - с месечна цена за наем за 1 брой разпределител - 2,00 лв. Установено е, че тези условия са предлагани само от "Т. С." ЕООД и само в тези градове, въпреки предлагане на уреди и в други градове с идентични характеристики и извършване на идентична услуга по измерване на разпределението. Решението е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че "Т. С." ЕООД е предприятие с господстващо положение по смисъла на чл. 20 от ЗЗК на определения съответен пазар на реализация на индивидуални разпределители на топлинна енергия, във връзка с услугата - дялово разпределение за територията на страната. Дружеството притежава пазарен дял, който надхвърля 45% в национален мащаб и от 1999 г. осъществява търговска дейност на територията на страната по внос и реализация на уреди, извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия и допълнителни дейности, свързаните с тази услуга. Дружеството предлага уреди за дялово разпределение на топлинна енергия (индивидуални разпределители на изпарителен принцип и електронни - с визуален или радио отчет и индивидуални топломери (апартаментни), както и други уреди. То осъществява дейността дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост след вписването му в публичния регистър на МИЕ под № Р-01/06.04.2007 г. "Т. С." ЕООД реализира закупените уреди, чрез директни продажби или отдаването им под наем на крайните потребители на услугата дялово разпределение на топлинна енергия или чрез изградена система за работа с подизпълнители, а дейността се осъществява на територията на градовете с централизирано топлоснабдяване С., П., В., Р., В. Т., П., В., К., П., Б. и С.. От 2010 г. дружеството предоставя възможността индивидуалните разпределители с дистанционно отчитане да се наемат от клиентите на топлинна енергия на територията на гр. П. и от началото на 2014 г. същата възможност е предоставена и на клиентите на дружеството в гр. Р.. Цените прилагани от "Т. С." ЕООД по отношение на уредите Techem data III и Techem vario S III - дистанционен отчет за периода от 01.02.2013 г. до 10.02.2014 г. са посочени на сайта на дружеството - http:/www. techern. net/products/ceni/ и представени в Таблица № 1 от решението, като за градовете С., П. и Р. са в размер на 39 лв., а за П. е била обявена цена 43 лв. След 10.02.2014 г. до постановяване на решението на КЗК, предлаганите цени за продажба за всички посочени градове е в размер на 39 лв. Наемът на уреди за дялово разпределение има редица предимства, сред които това, че клиентите не инвестират средства за подмяна, уредите са собственост на наемодателя, т. е. на дружеството за дялово разпределение, и тяхната поддръжка е за сметка на фирмата, като в наема се включва и цената за месечно отчитане и дялово разпределение. По делото е назначена счетоводна експертиза (ССЕ) с поставени две задачи - "Извършена ли е продажба на уреди за дялово разпределение на цена от 43 лв. за топлофицирани клиенти в гр. П. и периода 01.02.2013 г. до настоящият момент?". Вещото лице е дало заключение въз основа на представени копия от фактури за продажба на уреди на клиенти в гр. П., че през периода 01.02.2013 г. - 19.11.2015 г. "Т. С." ЕООД е продавало уредите за дялово разпределение предимно на цена 33,00 лв. с ДДС и 39,00 лв. с ДДС, като няма продажба на уред на цена 43,00 лв. с ДДС. В. задача е била - "Каква е била крайната цена на уред за дялово разпределение при продажба и при отдаване под наем?". Вещото лице е дало заключение, че цената при отдаване на уред за дялово разпределение под наем за 10 г. е 144,00 лв., а за продажба - 122,52 лв., като са посочени ценообразуващите елементи. Касационната инстанция намира, че фактите по делото са подробно изяснени и те обосновават изводите за нарушение по чл. 21 от ЗЗК от страна на дружеството, направени от тричленния състав на ВАС и от решението на КЗК. Установено е по делото, че дружеството има господстващо положение на пазара на реализация на индивидуални разпределители на топлинна енергия, във връзка с услугата - дялово разпределение за територията на страната. Този извод следва от пазарния дял, който за дружеството надхвърля 45% в национален мащаб и навлизането му в повечето градове, в които е изградена централизирана система за снабдяване с топлинна енергия. Настоящият състав споделя изложеното от тричленния състав на ВАС, четвърто отделение по този факт. Поведението на дружеството, описано в решението на КЗК, е довело до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и до засягане интересите на потребителите по смисъла на чл. 21 ЗЗК. Тричленният състав е възприел напълно доводите на КЗК, че "Т. С." ЕООД е прилагало цени по отношение на уредите за дялово разпределение - Techem data III и Techem vario S III - дистанционен отчет за периода от 01.02.2013 г. до 10.02.2014 г., които са посочени на сайта на дружеството, като за градовете С., П. и Р. са размер на 39 лв., а за П. е била обявена цена 43 лв. След 10.02.2014 г. до постановяване на решението на КЗК, предлаганите цени за продажба за всички посочени градове е в размер на 39 лв. Правилно тричленният състав на ВАС е преценил като неоснователно възражението на дружеството, че посочването на цена от 43 лв. е техническа грешка и за посочения период не е била извършена нито една продажба на тази цена. Без значение по делото е заключението на назначената от съда техническа експертиза. Въз основа на тези констатации, настоящият петчленен състав на ВАС, намира, за обосновани законосъобразни изводите на съда в обжалваното решение за реално засягане на интересите на потребителите посредством прилагане на различни ценови условия спрямо тях. Самото обявяване на по-висока цена на един от уредите за дялово разпределение на електронния сайт на дружеството, само по себе си представлява засягане на интересите на потребителите. Дори и за процесния период дружеството да не е извършвало реални продажби на уреди на различни цени, обявяването им на сайта на дружеството представлява предлагане на различни ценови условия спрямо едни и същи потребители, което и засяга интересите на потребителите. Второто нарушение, за което дружеството е понесло отговорността по чл. 21 ЗЗК се изразява в това, че на територията на град П., считано от началото на процеса по подмяна на първоначално монтираните разпределители от 2010 г., както и в гр. Р., считано от 2014 г., за разлика от други градове с централизирано топлоснабдяване, "Т. С." ЕООД, предлага уреди за дялово разпределение под наем. Въз основа на събраните доказателства КЗК е приела, че наемът на уреди за дялово разпределение има редица предимства, сред които това, че клиентите не инвестират средства за подмяна, уредите са собственост на наемодателя, т. е. на дружеството за дялово разпределение, и тяхната поддръжка е за сметка на фирмата, като в наема се включва и цената за месечно отчитане и дялово разпределение. Въз основа на това КЗК е приела, че клиентите на "Т. С." ЕООД в градовете с централизирано топлоснабдяване, на чиято територия оперира дружеството, са поставени в неравноправно положение в сравнение с клиентите в град в П., а в последствие и гр. Р., които имат възможност да избират между това да закупят или да наемат уредите за дялово разпределение. За това поведение на дружеството, КЗК не е установила обективно оправдание. След изменението на чл. 140, ал. 4 ЗЕ, дружеството е предприело необходимите действия за предлагане на уреди под наем до топлопреносните дружества, но неоправдано е ограничило кръга на потребителите, на които е предложило по-изгодните договори за отдаване на уреди под наем. С оглед на това са правилни изводите на съда и на КЗК, че дружеството е ограничило избора на потребителите, чрез прилагане на различни търговски условия за един и същ вид договори, в ущърб за една и съща категория потребители. Предвид изложените доводи, решението на тричленния състав на ВАС, четвърто отделение, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия,

Цитирани разпоредби

1