Решение № 354 от 17.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1143/2012 г.

Решение № 354 от 17.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1143/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 4 от НПК и е образувано по жалба на повереника на частния тъжител и граждански ищец Д. Г. Г. против решение № 333/19.04.2012 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по ВНЧХД № 1000/2011 г., с което е била отменена присъда № 1804/1.07.2011 г. по НЧХД № 3595/2010 г. на РС - Бургас и наказателното производството по делото е било прекратено. С първоинстанционната присъда подсъдимият И. Г. Ж. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК за това, че на 25.03.2010 г. в [населено място], за времето от 17.15 до 17.30 ч., е казал на Д. Г. в негово присъствие, в качеството му на длъжностно лице - старши полицай при 5 РУП - Бургас, при изпълнение на служебните му задължения, думи, унижаващи честта и достойнството му и на основание чл. 78а ал. 1 от НК е бил освободен от наказателна отговорност, като му е било наложено наказание глоба 1500 лв. С тази присъда подсъдимият Г. е бил още осъден да заплати на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2010 г., като за разликата над уважения размер искът е бил отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е бил осъден да заплати и направените по делото разноски. В касационната жалба са изтъкнати доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че с прекратяване на производството на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е била преградена възможността на тъжителя да търси защита за лично отправени му от подсъдимия обиди, което деяние не е идентично с това, за което е бил осъден със споразумение по НОХД № 2705/2010 г. на Бургаския районен съд. Претендира се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на Бургаския окръжен съд за произнасяне по обвинението по чл. 148, вр. 146 от НК, предявения гражданския иск и дължимите разноски. В с. з. пред ВКС частният тъжител и граждански ищец, както и повереника му, а също и подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от ВКП изразява становище за основателност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е основателна. За да отмени първоинстанционната присъда по НЧХД № 3595/2010 г. за престъпление по чл. 148, вр. чл. 146 от НК и прекрати производството на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд е приел по същество, че е било допуснато нарушение на принципът non bis in idem, тъй като за същата дейност (описана в тъжбата) подсъдимият вече е бил осъден с влязло в сила споразумение по НОХД № 2705/2010 г. за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Същевременно, в мотивите си окръжният съд изрично е посочил, че "дори на ДП да е имало достатъчно данни с деянието, предмет на споразумението, И. Ж. да е осъществил в идеална съвкупност и престъплението по чл. 148, вр. чл. 146 от НК спрямо Д. Г., то това престъпление от частен характер и наказателното преследване за него се възбужда по тъжба на пострадалия". Съответно, от една страна съдът е счел, че идеална съвкупност поначало е възможна, позовавайки се на т. 7 от ППлВС № 2/1974 г., като за това е имало данни, а от друга е решил, че осъждането за престъпление по чл. 325 от НК по НОХД е пречка да се води производство за престъпление по чл. 148, вр. 146 от НК по НЧХД. Съвсем очевидно е, че това недопустимо противоречие в съдебните разсъждения, което е и пречка въпросът да бъде разрешен правилно в материалноправен аспект, се дължи на липсата на подробно и ясно разграничаване на двете престъпления съобразно техните обективни и субективни признаци Вж. Постановление № 2/29.11.1974 г. по н. д. № 4/1974 г., Пленум на ВС, § I, т. 7 и § II, т. 1, както и Решение № 432/15.11.1972 г. по н. д. № 413/1972 г., I н. о. на ВС. След като хулиганството е възможно да се осъществява в реална или идеална съвкупност с едно или повече престъпления, то е било строго необходимо окръжният съд последователно и ясно да открои признаците на двете престъпления (по чл. 325 и по чл. 148, вр. 146 от НК) съобразно установените по двете дела факти и да даде отговор дали с една и съща престъпна деятелност подсъдимият е осъществил не само състава на чл. 325 от НК (за което е бил осъден по НОХД), но и на това по чл. 148, вр. 146 от НК. Простото отразяване, че в конкретния случай е налице идентичност между деянието, описано в тъжбата и деянието, предмет на споразумението, не е достатъчно. При хулиганството посегателството срещу честта и достойнството на личността не е задължителен елемент от изпълнителното деяние и би могло да има случаен инцидентен характер без пряк личен мотив спрямо засегнатото лице Вж. Решение № 70/5.04.2011 г. по н. д. № 737/2010 г., НК, III н. о. на ВКС., като в такива случаи позицията за идеална съвкупност с престъпление по чл. 148, вр. 146 от НК би била трудно защитима. Възможно е обаче и друго - наред с нарушаване на обществения ред деецът да цели и пряко увреждане на личното достойнство на конкретно лице, спрямо което има индивидуално лично отношение. Затова, без правилно изясняване и идентифициране на тези конкретни характеристики на престъпната дейност на Ж. съобразно наличната доказателствена информация, въпросът не може да бъде разрешен. Спестявайки си нужната процесуална дейност в тази насока, окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, довело до ограничаване процесуалните права на тъжителя и неговото отстраняване е единствено възможно чрез отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на Бургаския окръжен съд от стадия на съдебното заседание по реда на чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК. При новото разглеждане въззивният съд следва внимателно да проучи материалите по делото, да изведе признаците от обективна и субективна страна на престъпленията по чл. 325 и по чл. 148, вр. чл. 146 от НК и на тази основа да реши дали престъпната дейност, описана в тъжбата на Г. е основание за ангажиране на отговорност при условията на идеална съвкупност или са налице основанията за прилагане на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. В съгласие с приетото разрешение окръжният съд следва да се произнесе в и по въпроса за съдбата на гражданския иск не само в мотивите, но и с диспозитива на решението си. С оглед изложеното и на основание чл. чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение