Решение № 9588 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14751/2013 г.

Решение № 9588 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14751/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП обжалва решение № 4548/05.07.2013 г. по адм. дело № 1238/2013 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен РА № 2000907733/11.06.2010 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Така посочените основания обхващат необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в становище по съществото на спора, изложено от юрск. Шейретов. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Същият касатор е подал и частна жалба /наименувана като касационна жалба/ срещу определение № 5743/04.09.2013 г., постановено по същото дело на АССГ, с което е допълнено решението като Д"ОДОП" София е осъдена да заплати на дружеството разноски в размер на 32 919, 34 лв. Счита за неправилно присъждането на разноски, направени при предходното разглеждане на делото в АССГ, както и по касационното обжалване пред ВАС. Претендира за отмяна на определението. Ответникът по касационната и частна жалби "КМБ България" ЕАД, по съображения, изложени в писмени отговори, в заседанието по съществото на спора и в писмена защита моли обжалваните съдебни актове да бъдат оставени в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, намира следното: Касационната и частна жалби са допустими, подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни. По касационната жалба. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 2000907733/11.06.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1656/03.11.2010 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП относно начислен ДДС за данъчни периоди м. 06, 07 и 09.2009 г. в размер на 626 325,85 лв по фактури, издадени "Станилов" ООД и "ММВ инженеринг" ЕООД по договор от 14.12.2007 г. със Столична община за изграждане на инфраструктурни обекти. Делото се е разглеждало за втори път от първата инстанция. С отменителното касационно решение делото е върнато за ново разглеждане като на съда са дадени указания за назначаване на счетоводна експертиза, която да отговори как са осчетоводени разходите за получените доставки на строителни услуги от "Станилов" ООД и "ММВ инженеринг" ЕООД в счетоводството на ревизираното лице, участват ли в себестойността на извършваните от ревизираното лице облагаеми доставки на стоки и услуги, имат ли пряка връзка с тях, включени ли са в капитала на ревизираното лице. Указано е при новото разглеждане на делото да се имат предвид решението по дело С-153/11 на СЕС - т. 43 или решението по дело С-118/11 на СЕС - т. 46 - 48 според резултата от счетоводната експертиза. При новото разглеждане на спора указанията са спазени. Съдът е приел неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което разходите по получените доставки на строителни услуги от двамата доставчика "Станилов" ООД и "ММВ Инженеринг" ЕООД са осчетоводени при получателя /РЛ/ по сметка Разходи - Придобиване на ДМА-Сгради, към която сметка са отнесени и всички останали разходи за изграждане на обекта по поръчката от СО - "Хермес парк София" /хипермаркет, търговски център, офиси, подземен паркинг и др./, вкл. и за тунела - транспортна подземна връзка за нуждите на същия обект. Построеният тунел е част от цялостното строителство на парка, цената за изграждането му е калкулирана в общата цена на обекта и е заплатена от възложителя на целия обект - "Ап Ритейл I" ЕООД. Според заключението разходите по издадените фактури участват в себестойността на извършените от РЛ последващи облагаеми доставки на стоки и услуги и са включени в актив, записан в баланса на РЛ като "Дълготрайни активи, държани за продажба". Съдът е обсъдил в мотивите си и приложимостта на решение на СЕС - С-118/11. Установената фактическа обстановка по спора е безспорна за страните. По процесния РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Станилов" ООД и "ММВ инженеринг" ЕООД на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Фактурите са издадени за извършени СМР по изграждане на тунел под бул. Цариградско шосе, свързващ дясното локално платно на булеварда с паркинг на ниво минус 3 от изградения от ревизираното лице търговски и офис комплекс, намиращ се от лявата страна на булеварда при посока на движение София - Пловдив. Реалността на услугите не е спорна. По относимия към фактурите договор за поръчка от 14.12.2007 г. ревизираното лице се е задължило да изгради елементи на техническата инфраструктура по одобрени планове и схеми по възлагане от общината, която не разполага с необходимите средства за извършването им. Тъй като тунелът се изгражда в терен, публична общинска собственост и самият той предназначен за задоволяване на общи потребности, е прието, че тунелът става публична общинска собственост. Не е спорно, че достъпът до изграждания от РЛ обект "Хермес парк София" би бил изключително затруднен без новоизградената транспортна връзка, както и липсата на финансиране в бюджета на СО за изграждане и финансиране на такава транспортна връзка. Тези обстоятелствата са отразени в договора от 14.12.2007 г., имащ за предмет изграждане на инфраструктурата. Предвид липсата на насрещна престация приходните органи приемат, че се касае за безвъзмездна доставка на услуга на общината, поради което е приложим чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС и за ревизираното лице не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на подизпълнителите "Станилов" ООД и "ММВ инженеринг" ЕООД. За да отмени обжалвания пред РА като незаконосъобразен първоинстанционният съд е приел, че не е доказано от приходните органи наличието на предпоставки като ограничения на право на приспадане на ДК по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС - услугите да са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Счита, че макар и общината да е придобила собствеността върху изградения тунел по силата на приращение съгласно чл. 92 ЗС, то не това е предназначението на получения от РЛ доставка на услуги. Приел е, че изграждането на тунела е част от техническата инфраструктура на целия обект и независимо, че е осъществено в чужд имот, е свързано с осъществяваната от дружеството икономическа дейност. Приема, че преминаването на собствеността върху СО е извършено не по силата на нарочно дарствено разпореждане, а предвид законовата уредба като не е налице предназначение на доставките за дарение като безвъзмездни или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Обратното, установено е, че предназначението на доставките е изграждането на тунел като необходим транспортен достъп до възложения на РЛ обект и оттам осигуряване на функционирането на същия обект. По такъв начин е извършеното осчетоводяването при РЛ, както и заплащането от страна на възложителя на обекта. Касаторът намира решението за незаконосъобразно, считайки, че в случая се касае за безвъзмездни доставки по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС вр. с § 1, т. 8 ДР предвид липсата на възмездност и с оглед извършените услуги в чужда полза. Касационните оплаквания са неоснователни. Решението е правилно. Обосновани са фактическите изводи на съда, че изграждането на тунела, за който са издадени процесните фактури от двамата подизпълнители, е част от целия му възложен обект "Хермес парк София", от цялата инфраструктура на обекта, без който достъпът и функционирането на обекта би било невъзможно или изключително затруднено. Обосновано е прието, че предназначението на доставките не е надаряване на СО, въпреки, че тунелът става нейна собственост по силата на приращението, а извършване на последваща облагаема доставка - изграждане на целия обект във вид годен за ползване и достъп. Установено е, че получените от подизпълнителя услуги са предназначени за дейности във връзка с икономическата дейност на лицето и в частност с дейността му по изграждане на обекта "Хермес парк София". Този извод произтича от направените договорености, както и от счетоводното отразяване на доставките - разходите по сметка ДМА, участват в себестойността на извършените от РЛ последващи облагаеми доставки на стоки и услуги и са включени в актив, записан в баланса на РЛ като "Дълготрайни активи, държани за продажба. Същите са взети предвид при формиране на крайната цена на обекта и са заплатени от възложителя. Законосъобразни са направените от съда правни изводи, направеното тълкуване на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС и извода за приложимост на решение С-118/11 на СЕС. Обосновано съдът е приел, че в случая е останало недоказано предназначението на услугите като такива по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, а оттам е една от предпоставките за ограничаване на правото на приспадане на данъчен кредит. След обстоен анализ на писмените доказателства и на съдебно- счетоводната експертиза административният съд аргументирано е приел, че не е била налице хипотезата на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС, тъй като услугите не са били безвъзмездни, доколкото не е била изпълнена нито една от двете хипотези на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС: дружеството да не е получило възнаграждение или полученото възнаграждение да е многократно по- малко от стойността на услугата. Това е така, тъй като за извършените услуги ревизираното лице е получило възнаграждение за изграденото, включено в общата дължима от възложителя цена на обекта. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че макар да не е цитирал изрично нормата на чл. 26, ал. 2 ЗДДС, съдът по същество е достигнал до правилния извод, че законът не предвижда ограничение относно платеца на възнаграждението по доставката. Наред с това, настоящият състав споделя тезата на ответното по касация дружество, основана на Решение на СЕС от 16.02.2012 г. по дело С-118/11 "ЕОН Асет Мениджмънт" ООД срещу Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите, че разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС изключва правото на данъчен кредит, тогава, когато предпоставките за неговото съществуване (така както са предвидени в чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 69 ЗДДС) всъщност не са налице. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС регламентира отделно една частна възможна хипотеза, в която входящите доставки не се намират в пряка връзка с изходящи облагаеми доставки, но в случая, това не е така, поради което и правото на данъчен кредит е налице. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. По частната жалба. Обжалва се определение за допълване на постановеното решение със сумата на направените от жалбоподателя разноски по водене на делото при първото му разглеждане в първоинстанционния съд и при първата касация пред ВАС. Определението е правилно. Същото е съобразено с приложимите законови разпоредби, с принципа за възстановяване на всички направени разноски във връзка с делото на страната, която е спечелила делото, както и с константната практика на съда. Определението следва да се остави в сила. При този изход на спора в тежест на бюджета на касатора следва да се присъдят направените разноски от ответника по касация в претендирания размер от 12996,52 лв. съобразно представени доказателства за направени разноски и списък. Не се уважава искането на ответната страна за намаляване на възнаграждението, тъй като от една страна размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерен съобразно приложимата наредба към ЗА, а от друга - съответства на фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,