Решение № 5892 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11210/2013 г.

Решение № 5892 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11210/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Жан Костадинов Павлов, чрез адв. М. Георгиева, против решение № 4607 от 08.07.2013 г., постановено по адм. дело № 5086 от 2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поискано е исковата претенция да бъде уважена, както и да се присъдят извършените разноски и за двете инстанции. Ответната страна - Столична община - район "Красно село", чрез юрк. А. Йосифова, с писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от Жан Костадинов Павлов съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Столична община, за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 4967,12 лв., ведно със законната лихва, претърпени вследствие незаконосъобразно бездействие на ответника. Посочено е, че претендираното обезщетение е за периода 16.12.2011 г. до 14.05.2012 г. За да отхвърли предявените от Жан Костадинов Павлов искове, съдът е приел, че по делото не е установена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на незаконосъобразно действие от страна на органа, в случая Столична община, при упражняване на административна си дейност. Решението е правилно. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират имуществени и неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразните действия на Столична община за периода 16.12.2011 г. до 14.05.2012 г., които се изразяват в това, че общинската администрация не е положила дължимата грижа за съхранение на договор от 15.07.1967 г., по силата на който Костадин Павлов - наследодател на ищеца, е придобил от Столична община недвижим имот (апартамент). В исковата молба е посочено, че претендираният размер на имуществените вреди е 3967,12 лв., а за неимуществените - 1000 лв. Относно доказването на неимуществените вреди по делото е допуснат и изслушан свидетел. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Жан Костадинов Павлов не е успял да се справи с доказателствената тежест по установяването на основателността на исковете си. В конкретния случай е установено, че не са налице незаконосъобразни бездействия от страна на Столична община, която съответно няма нормативно вменено задължение да съхранява гореспоменатия договор за продажба. Както правилно административния съд е посочил по отношение на Столична община не е налице нормативно установено задължение като продавач в конкретния случай да съхранява за определен срок актовете, удостоверяващи преминаването на собствеността на конкретен недвижим имот върху продавача. Към датата на извършване на сделката - 1967 г. не е съществувал нормативен акт, в който да е било вменено такова задължение към ответника, поради и което ищеца не може да се позовава на нормативни актове, приети много години след извършване на продажбата или пък на такива, в които конкретно е упоменато за коя институция се отнасят. Настоящата инстанция напълно споделя заключението на съда, че заплатените от Жан Костадинов Павлов разноски за местен данък и нотариална такса във връзка със снабдяване с констативен нотариален акт, които последният претендира като вреди, не са в причинна връзка с действия, респективно бездействие на ответника и не са пряка и непосредствена последица от такива действия/бездействие. Също така правилно е посочено, че задължение на собственика на недвижимия имот е да съхранява документите, удостоверяващи правата му. Анализирайки и оценявайки правилно фактите по делото, и с оглед факта, че липсва нормативно установено задължение по отношение на Столична община да съхранява за определен срок документи установяващи правото на собственост, законосъобразни са изводите на съда за недоказаност на твърдените от Жан Костадинов Павлов имуществени и неимуществени вреди. Затова следва да се приеме, че правният извод на съда, че ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, е законосъобразен и обоснован. Оспореното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на 438,03 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,