Решение № 8687 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1187/2012 г.

Решение № 8687 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1187/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Афанасева Светлана, гражданка на Киргизстан, подадена чрез процесуален представител адв. Пламен Желев, против решение № 5691 от 12.12.2011 г. по адм. дело № 9178/2011 г. на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба се релевират и мотивират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалбата. Настоящата съдебна инстанция намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на Афанасева Светлана, гражданка на Киргизстан, против решение № 498/13.09.2011 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата й за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липсата на приложение на материално-правните предпоставки на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на жалбоподателката не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване, респ. за осъществена спрямо нея принуда да напусне страната по произход. Решението е правилно. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В конкретния случай съдът правилно е оценил изявленията на жалбоподателката, от които е видно че същата не е била лично преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Правилно също така е преценено, че тя не е доказала да е била преследвана поради своята народност от страна на киргизите. Избухналите между узбеки и киргизи размирици през м. юни 2010 г. не са засегнали руснаците, които представляват третата по големина етническа група в Киргизстан, нито има доказателства за гонения конкретно спрямо жалбоподателката. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ съдът правилно е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. На основание чл. 9 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Съдът правилно е приел, че липсват доказателства жалбоподателката да е била принудена да отпътува от Киргизстан поради реална опасност от тежки посегателства. Доводите, свързани с поскъпването на живота в Киргизстан и липсата на перспектива са извън приложното поле на Закона за убежището и бежанците. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на обжалвания съдебен акт, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд - трето отделение,