Решение № 93 от 28.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 149/2012 г.

Решение № 93 от 28.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 149/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдения Ч. Т. П. за възобновяване на наказателното дело по нохд № 1506/2010 г. на Пернишкия районен съд и отмяна на присъдата, потвърдена с решение № 10/11.10.2011 г. по внохд № 232/11 г. на Пернишкия окръжен съд. Мотивирано е оплакване за допуснато нарушение на закона и съществени процесуални нарушения и се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, установи следното: С влязлото в сила решение, Пернишкият окръжен съд потвърдил изцяло присъда № 505/31.05.2011 г. на Пернишкия районен съд, с която подсъдимият П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК и е осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 12691.20 лв., представлява двукратния размер на пазарната цена на цигарите без бандерол. На осн. чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от четири години. Искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за процесуална незаконосъобразност на присъдата е мотивирано с доводи, които са идентични по съдържание с изложените във въззивната жалбата. Пернишкият окръжен съд е взел отношение по възраженията и ги е отхвърлил като несъстоятелни с подробни и законосъобразни аргументи. Върховният касационен съд не възприема тезата, че присъдата е постановена от незаконен състав. Не съществува законова забрана делото да бъде разгледано от съдия, одобрил протокола за претърсване и изземване. Както правилно е отбелязал въззивният съд, съдебният контрол на процесуално следствените действия, осъществени във фазата на досъдебното производство, е ограничен само до проверка за тяхната законосъобразност. При одобряването на изготвения протокол за претърсване и изземване, съдията не взема отношение по съществото на делото, поради което чл. 29, ал. 1 от НПК не налага забрана за участието му в състава на съда, разглеждащ делото. Липсват обективни данни за наличие на други обстоятелства, поради които може да се счита, че съдия В. Н. е бил предубеден или заинтересован от изхода на делото и е следвало да се отведе от разглеждането му на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. Видно от съдебния протокол, в заседанието на 15.02.2011 г. съдът е разяснил правата на подсъдимия, включително правото на отвод, но такъв не поискан. Не може да се изразяват съмнения за предубеденост само, защото съдът е постановил осъдителна присъда. Неоснователно е и оплакването за нарушение на закона. Право да повдига и поддържа обвинение за извършено престъпление има единствено прокуратурата на Република България. В случая, тя е преценила, че автор на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК е единствено подсъдимият и само спрямо него е внесла обвинителен акт. Твърдението на осъдения, че и баща му е следвало да бъде обвинен е правно ирелевантно и не води до извод за нарушено право на защита и съществено нарушение на материалния закон. Съдът правораздава в рамките на повдигнатото обвинение, което в случая е по чл. 234, ал. 1 от НК. Като взе предвид горните съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение