Решение № 10008 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12656/2015 г.

Решение № 10008 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12656/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, вр. чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "БЛИТЦ" ООД, представлявано от Н. Г. М., чрез адв. Гюра Великова, за отмяна на влязло в сила решение № 5348/28.07.2015 г. по адм. дело № 4055/2015 г. на административен съд - София град, първо отделение, 10 състав. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу решението, което е постановено по повод жалба срещу постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № ПО-38/30.03.2015 г. на директора на ТД на НАП гр. София в производство по реда на чл. 268 от ДОПК. Искането за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 6 от АПК. Иска се от Върховния административен съд да отмени решението на административен съд - София град и да се постанови решение, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът - директорът на ТД на НАП - гр. София, редовно призован, чрез юрк. Г. Милкотев, счита подаденото искане за отмяна за неоснователно и недоказано. Представя писмен отговор, с приложено постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № 5636/27.10.2015 г., ведно с разпечатка удостоверяваща връчването на същото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, първо отделение, намира, че искането за отмяна като подадено в срок и от надлежна страна е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение № 5348/28.07.2015 г. по адм. дело № 4055/2015 г. на административен съд - София град, първо отделение, 10 състав, е отхвърлена жалбата на "БЛИТЦ" ООД, представлявано от Н. Г. М., срещу решение, което е постановено в производство по реда на чл. 268 от ДОПК, по повод жалба срещу постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № ПО-38/30.03.2015 г. на директора на ТД на НАП гр. София Решението с оглед на разпоредбата на ал. 2 на посочената правна норма не подлежи на обжалване. В настоящото производство се иска отмяна на така постановеното решение на административен съд - София град, първо отделение, 10 състав на основание чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 6 от АПК. Съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Съдебният акт, съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна обаче, могат да бъдат само онези нови писмени (официални или частни документи) доказателства, които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната. Тези доказателства не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са й били известни. От друга страна тези нови доказателства трябва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им да водят до различното му решаване. Настоящия случай не попада в тази хипотеза. Молителят обосновава искането си за отмяна на решението на административен съд - София град, като счита, че е налице ново безспорно доказателство, тъй като към дата на обявяване на спора за решаване по същество от страна на "БЛИТЦ" ООД, пред първоинстанционния съд, е бил представен РА № Р-2222041400318-091-001/25.06.2015 г. и същият е бил приет от съда, като неотносимо доказателство. Според настоящият съдебен състав на ВАС, това твърдение на молителя е неоснователно и ревизионният акт не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Представеният ревизионен акт е обсъден от първоинстанционния съд в решение № 5348/28.07.2015 г. и е прието, че не отговаря на изискването за ново писмено доказателство. В мотивите на обжалваното решение съдът правилно е посочил, че законосъобразността на налагането на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК се преценява към момента на издаване на постановлението за налагането на същите, като не се отразява обстоятелството на евентуално приключило ревизионно производство, в което не са били установени и изискуеми публични вземания, каквото изискване съществува при налагането на обезпечителни мерки по чл. 195 от ДОПК. За да се уважи искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК трябва да са налице две противоречиви решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. В молбата се излага твърдение от страна на молителя, че постановеното решение № 5348/28.07.2015 г. оставя наложената обезпечителна мярка в сила и това обстоятелство противоречи на РА № Р-2222041400318-091 -001/25.06.2015 г., въз основа на който не следва да се налага предварителна обезпечителна мярка. Тези твърдения са неоснователни, тъй като ревизионното и обезпечителното производство са две самостоятелни производства, които протичат по различен и строго определен процесуален ред при участието на различни органи. По отношение на цитираната в искането за отмяна разпоредба на чл. 239, т. 6 от АПК решението подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Текстът изисква с решението на Европейския съд за защита правата на човека да е установено, че в атакуваното решение е допуснато нарушение на Конвенцията. В тази насока липсват доводи от страна на молителя и не са представени доказателства. Съобразно гореизложеното следва да бъде прието, че подаденото искане за отмяна на решението на административен съд - София град се явява неоснователно и недоказано, и като такава следва да бъде оставена без уважение. При този изход на процеса на основание чл. 143 от АПК и чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на приходната администрация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,