Решение № 8108 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4889/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Б. А., подадена от пълномощника адв. Стойкова, против решение № 610/20.02.2026 г., постановено по адм. д. № 970/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че процесният акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) не отговаря на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, въпреки пространната му обстоятелствена част. Отбелязва пропускът в акта да бъде посочена относимата подзаконова уредба. Неправилно е издаден АУПДВ, вместо да бъде приложен реда по ЗУСЕФСУ. Счита че в хода на административното и съдебното производство е проведено успешно насрещно доказване, опровергаващо заключението за наличие на нарушения на административния договор. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което АУПДВ да се отмени изцяло като незаконосъобразен, ведно със законните последици от това. Претенира присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът - директор на Областна дирекция - Благоевград на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез юрк. Христова, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, с молба да бъде оставена без уважение, а съдебното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, без да сочи конкретни аргументи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за липсата на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 211 АПК, от легитимирана страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Благоевграде бил АУПДВ № 01/06/3/0/06539/04/01 от 27.05.2025 г. на директора на ОД на ДФЗ - Благоевград, с който по р. I е решено да бъде отказано напълно изплащането на финансова помощ в размер на 9 779 лв., представляващо второ плащане по договор № BG06RDNP001-6.012-1463-C01 от 23.12.2022 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР 2014-2020 г. по Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ BG06RDNP001-6.012, подадена чрез ИСУН, на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 6 от административния договор във вр. с т. 32.2 и т. 32.7 от Раздел 2 „Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от Условията за изпълнение по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.012 и договорът е прекратен, като по р. II на Л. Б. А. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.09.2024 г. Решаващият съд е установил фактите във връзка със сключения административен договор между ДФЗ и жалбоподателката за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР 2014-2020 с наименование на проекта „Подпомагане развитието на стопанството на земеделския стопанин Л. Б. А.“, със срок за изпълнение до 26.06.2024 г. Посочил е клаузите на договора, целените резултати и критерии за подбор, подадените искания за първо и второ плащане, както и приложените документи от страна на бенефициера. На следващо място в решението са отбелязани уведомителните писма на директора на ОД на ДФЗ – Благоевград за отстраняване на нередности от 28.06.2024 г. и от 02.08.2024 г. След извършена проверка на място в периода от 04.09.2024 г. до 05.09.2024 г. е изготвен доклад от проверяващите експерти. Производството по издаване на АУПДВ е открито с писмо изх. № 07-014-6500/636 от 09.10.2024 г. В отговор на последното от Л. А. са представени аргументи в писмен вид, които са обсъдени като неоснователни от издателя на административния акт. От правна страна първоинстанционният съд е потвърдил валидността на АУПДВ и издаването му от компетентен орган в хипотезата на делегирани правомощия съгласно чл. 20а, ал. 6 ЗПЗП и заповед № 03-РД/1973/08.05.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, при спазване на изискванията за форма и съдържание. В хода на производството не е намерил съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната му на това основание. За да отхвърли оспорването съдът е приел, че дължимостта на подлежащата на възстановяване БФП правилно е установена чрез проведено от органа производство за издаване на АУПДВ по реда на АПК и в съответствие с изискванията на материалния закон. Според мотивите, в случая е налице фактическото основание за неговото издаване, тъй като след сключването на договора за предоставяне на БФП в стопанството на А. не са засадени 3 дка нови култури „круши“, каквото задължение е поето от нея и какъвто същевременно е първият целен с изпълнението на проекта специфичен резултат. Не е споделил мотивите на административния орган за недоказано плащане от бенефициера по договора на финансираната моторна пръскачка като в това отношение е обсъдил подробно приобщените без оспорване от ответната страна писмени документи. Достигнал е до заключение, че първото установено нарушение в случая представлява годно и самостоятелно основание с АУПДВ законосъобразно да бъде отказано напълно изплащане на финансовата помощ в общ размер на 9 779 лв. и да се определи задължение в размера на 19 558 лв. Обжалваното решение на Административен съд – Благоевград е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав преценява искането за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, направено от процесуалния представител П. П. с молба чрез ССЕВ от 22.06.2026 г., за неоснователно, поради следните съображения: За да бъде спряно производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо в същия или друг съд да има висящо производство с преюдициално значение. Основание за спиране е налице, когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т. е. едното дело има за предмет конкретно преюдициално правоотношение между страните, спорът по което ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо, за да бъде зачетено постановеното решение и да се постанови правилно решение по другото дело. В случая липсва такава пряка обусловеност между адм. д. № 4889/2026 г. по описа на ВАС и съдебното производство по образуваното дело с предмет оспорване на заповед № РД09-1159/30.11.2021 г. на МЗХГ, в частта ѝ, с която са утвърдени Условията за изпълнение на проекти по процедурата. Предметът на спора по делата е различен. Предмет на настоящото дело са наведените оплаквания в касационната жалба по чл. 209, т. 3 АПК, дали административният съд е извършил надлежна преценка относно фактическите основания в АУПДВ № 01/06/3/0/06539/04/01 от 27.05.2025 г. и събраните доказателства. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Въз основа извършената проверка на оспорения индивидуален административен акт към момента на издаването му, с оглед всички основания по чл. 146 АПК, съдът е извел правилен извод за неговата законосъобразност. Взаимоизключващи са твърденията в касационната жалба за неприложимост на наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 “Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 “Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., издадена от МЗХ, обн. ДВ, бр. 46/17.06.2016 г. В съображенията не се посочва относимата подзаконова регламентация и едновременно с това се поддържа, че в случая категорично производството е следвало да бъде проведено по реда на ЗУСЕФСУ. Административният съд е направил дължимото разграничение по отношение на материалноправните основания за определяне на реда за възстановяване на финансовата помощ. Уредените хипотези в разпоредбата на чл. 27 ЗПЗП, изм. и доп. с ДВ бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г., са дадени в условията на евентуалност, т.е. АУПДВ може да бъде издаден само при положение, че не са налице предпоставките за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ. Извън основанията по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Независимо от вътрешните противоречия в защитната позиция следва да се държи сметка, че до приключване на съдебното дирене от страна на жалбоподателката и процесуалния ѝ представител не са ангажирани доказателства и не са направени доказателствени искания за решаването на спора, касаещ точното изпълнение на поетия ангажимент с договор № BG06RDNP001-6.012-1463-C01 от 23.12.2022 г., за създаване на трайни насаждения, от които 3 дка нови култури „круши“ в стопанството на А.. Решаващият съд е изложил конкретни мотиви във връзка с резултатите от извършената проверка от инспекторите на ДФЗ и установеното нарушение, приемайки за основателни констатациите и изводите в АУПДВ за неточно изпълнение на одобрения от ДФЗ проект, за който е отпусната безвъзмездната финансова помощ по договора, респ. по т. 32.2 от раздел 2 от Условията за изпълнение на проекта и по чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от наредба № 10/10.06.2016 г. Предоставената възможност на задълженото лице да обоснове чрез допустимите доказателствени способи твърденията си гарантира правото му на защита и предполага обективност на крайните изводи на съда. Заложените цели и поетите задължения при сключването на административния договор с ДФЗ са ясно разписани в него и придружаващата документация, поради което съвкупната оценка на последващите констатации и твърдения във връзка с неизпълнението дава възможност за съдебен контрол на фактическите и правни основания за издаването на АУПДВ. По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Останалата част от мотивите на съда са издържани от фактическа и правна страна и се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. При този изход на спора и своевременно заявеното искане в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 120 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,