Решение № 15460 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8578/2010 г.

Решение № 15460 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8578/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Тодор Димов Георгиев срещу заповед рег. № К-5455 от 13.05.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 228, т. 1, чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 3, предложение второ и чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година за това, че е подал изготвен от него сигнал със закъснение не по-малко от два месеца с вх. № Я-18859 от 04.11.2009 г. на ОД на МВР - Пловдив, и е разпространил факти и обстоятелства чрез дадените от него в медии интервюта в нарушение на изискванията на Инструкция № Iз-1171 от 02.08.2006 г. В жалбата са изложени доводи, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като за извършените дисциплинарни нарушения, които признава, е вече бил наказван със заповед № 12669 от 21.12.2009 г. на директора на ОД на МВР - Пловдив. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав приема, че подадената от надлежна страна в законния срок жалба е неоснователна предвид следните съображения: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - министъра на вътрешните работи, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 228, т. 1 от ЗМВР - да налага със заповед всички предвидени в чл. 226 от ЗМВР дисциплинарни наказания на служителите от категории "А", "Б", "В" и "Г". От представената по делото заповед е видно, че жалбоподателят заема длъжност от категория "Г". Спазена е предписаната от чл. 269 от ППЗМВР писмена форма на заповедта. Тя съдържа всички задължителни реквизити, като изрично са посочените фактическите и правните основания за налагане на дисциплинарното наказание. При издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие със задължението си по чл. 229 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е приел писмените обяснения на Георгиев преди налагане на дисциплинарното наказание, видно от положения на 11.05.2010 г. подпис от министъра на вътрешните работи върху обяснения на Георгиев от 04.12 и от 21.12.2009 г. Съгласно разпоредбата на чл. 231 от ЗМВР дисциплинарните нарушения извън посочените в чл. 227, ал. 1 от ЗМВР и редът за налагане на дисциплинарни наказания се уреждат с ППЗМВР, т. е. в случая не е предвидено предварително провеждане на дисциплинарно производство от дисциплинарно разследващ орган. Въпреки това, със заповед рег. № З-11775 от 27.11.2009 г. на директора на ОД на МВР - Пловдив, е назначена комисия за извършване на проверка, с която жалбоподателят е запознат лично срещу подпис на 01.12.2009 г. За резултата от проверката комисията е изготвила справка рег. № Я-21804 от 15.12.2009 г. Министърът на вътрешните работи е запознат със справката на 11.05.2010 г., видно от положения върху нея подпис. Спазен е и преклузивният срок по чл. 225 от ЗМВР - 17.05.2010 г.. От становище вх. № 7807 от 17.03.2010 г. по описа на ДЧР - МВР, е видно, че материалите са постъпили първоначално при дисциплинарно наказващия орган на 17.03.2010 г., а от събраните материали в преписката се установява и спазването на едногодишния срок от извършване на нарушенията. От събраните в хода на проверката доказателства е установено извършването и на двете дисциплинарни нарушения от жалбоподателя. Самият Георгиев както в двете обяснения, така и в жалбата си не отрича, че е нарушил заповед рег. № I-125 от 18.10.2005 г. на министъра на вътрешните работи и заповед рег. № З-3017 от 24.10.2005 г., определящи реда за предоставяне на информация на средствата за масово осведомяване, и потвърждава датите и медиите на дадените от него интервюта. Не се оспорва и фактът, обуславящ налагането на дисциплинарно наказание за другото извършено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение - късно регистриране на заявителски материал. Безспорно е, че жалбоподателят е изготвил сигнал до министъра на вътрешните работи с рег. № 18859 от 04.11.2010 г., при положение че получената от него информация за извършено престъпление от общ характер е от м. август 2009 г. Жалбоподателят в жалбата си единствено навежда оплакване за несъставомерност на извършеното нарушение, като се позовава на обстоятелството, че получената от него информация не е служебна и не представлява заявителски материал по смисъла на Инструкция рег. № Iз-1171 от 02.08.2006 г. за организацията на работа на структурните звена на МВР по заявителския материал за престъпления от общ характер, издадена от министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от инструкцията "заявителски материал" е съобщение, което съдържа данни за извършено престъпление от общ характер, независимо от вида, източника и начина на получаване в структурните звена на МВР. В дадените обяснения жалбоподателят Георгиев посочва, че през м. август 2009 г. е осъществил среща с лицата Петър Станчев и Георги Барбудев, от които е получил информация за допуснати закононарушения при приватизацията на "Международен панаир Пловдив" АД и придобиване на мажоритарен дял от него от лицето Георги Гергов, като е получил в електронен вид множество документи в тази връзка (л. 1 от обяснение от 04.12.2009 г.). Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 и ал. 2 във връзка с чл. 5, ал. 1 от инструкцията, когато служител на МВР установи случай, при който се констатират признаци на извършено престъпление от общ характер, съставя незабавно докладна записка до началника на съответното структурно звено. Това задължение е и в случай че се налага извършване на допълнителна проверка по постъпилите данни (чл. 5, ал. 2 от инструкцията). В чл. 6 от инструкцията изчерпателно са посочени случаите, когато постъпилите съобщения не се регистрират като заявителски материал, като в ал. 2 е посочен редът за тяхното регистриране и обработка. С оглед изложеното дисциплинарно наказващият орган правилно е квалифицирал допуснатото дисциплинарно нарушение на чл. 5, ал. 1 от инструкцията като нарушение на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. Неоснователно е наведеното в жалбата оплакване за допуснато нарушение на чл. 31, ал. 2 от Инструкция рег. № Iз-1015 от 04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., ДВ, бр. 65 от 2009 г.) при издаване на процесната заповед. Жалбоподателят в тази връзка навежда твърдение, че е наказан два пъти за едни и същи дисциплинарни нарушения в нарушение на чл. 226, ал. 2 от ЗМВР. От представените по делото доказателства се установява, че със заповед рег. № З-12669 от 21.12.2009 г. на директора на ОД на МВР - Пловдив, е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от 1 г.". Срещу заповедта Георгиев е подал жалба до министъра на вътрешните работи. Със заповед рег. № К-3661 от 30.03.2010 г. във връзка с т. 2 от утвърдено становище рег. № 3737 от 30.03.2010 г. министърът на вътрешните работи в съответствие с чл. 97 от АПК е обявил нищожността на заповедта на директора на ОД на МВР - Пловдив, като издадена от некомпетентен орган в нарушение на чл. 228, т. 2 от ЗМВР. Тъй като заповедта на директора на ОД на МВР е нищожна и като такава не поражда правни последици, нещо повече - тя изрично е отменена като такава от висшестоящия орган, процесната заповед, с която министърът е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание, се явява материално законосъобразна и единствена, пораждаща правни последици за жалбоподателя. По тази причина неоснователно е и наведеното в жалбата оплакване за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 31 от Инструкция № Iз-1015 от 04.07.2006 г., които уреждат съвсем различна хипотеза от настоящата, а именно отмяна на унищожаеми административни актове по административен ред от по-горестоящия орган, като същите не могат да намерят приложение при прогласяване на нищожност на административен акт от горестоящия орган поради липса на компетентност на органа - издател на акта. С оглед изложените съображения не се установява наличие на основанията за отмяна на оспорената заповед, предвидени в чл. 146 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,