Решение № 3906 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11629/2021 г.

Решение № 3906 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11629/2021 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Д. К. и С. К., чрез процесуалните им представители, срещу решение № 929 от 24.06.2021 г., постановено по адм. дело № 1177/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което са отхвърлени оспорванията им против заповед № 1118/14.05.2020 г. на зам. кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, като първият касатор претендира отмяна на оспорената заповед в частта, в която е наредено премахване на канализационната инсталация по южната фасада на сградата до първия етаж, а вторият касатор заявява и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответниците - заместник-кметът по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Бургас и Т. Ж. не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалби на Д. К. и С. К. срещу заповед № 1118/14.05.2020 г. на зам. кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) им е наредено заедно с Т. Ж. да премахнат незаконен строеж: "Канализационна инсталация по южната фасада на сграда с идентификатор 07079.610.90. 1", обслужваща санитарни помещения на първи, втори и трети жилищен етаж, находящ се в ПИ с идентификатор 07079.610.90 по кадастралната карта на гр. Бургас, УПИ V-1552, кв. 73 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас. За да отхвърли оспорванията, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновава извод за наличие на строеж съгласно § 5, т. 38 ДР ЗУТ, реализиран без строително разрешение в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, което го определя като незаконен. Предвид времето на довършването му през 2018 г. излага съображения, че не попада в хипотезите за търпимост по § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗ ЗИД ЗУТ, поради което законосъобразно от административния орган е разпоредено премахването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК са направени въз основа на писмените и гласни доказателства по делото, както и заключението на съдебно-техническата експертиза. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. По силата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. В случая оспореният акт е издаден от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия с нарочна заповед на кмета на община Бургас. От данните по делото безспорно е установено, че е изпълнена външна канализационна инсталация с пластмасова тръба с диаметър 110 мм. по южната фасада на сградата за отвеждане на отпадните води от трите жилищни етажа, в съществуващо канализационно отклонение посредством външен вертикален щранг, непосредствено до основите на сградата. Така извършеното е в несъотвествие с одобрения през 1933 г. архитектурен проект относно водоснабдителната и канализационна инсталации на постройката, които са предвидени и изпълнени в северната й част. След извършено преустройство и разделяне на жилището на първия етаж, собственост на настоящия касатор Д. К., е изграден нов санитарен възел и отпадните води от него са заустени в канализационно отклонение по южната фасада на сградата, свързано с градската канализационна мрежа. През 2018 г. съществуващото отводняване е продължено във височина с нов щранг с ПВЦ тръба със същия диаметър до втория и третия жилищни етажи, собственост съответно на настоящия ответник Т. Ж. и жалбоподателя С. К.. Адресатите на заповедта не представят доказателства за законност на разпоредената за премахване със заповедта канализационна инсталация. Същата не е отразена в одобрения архитектурен проект за изграждане на жилищната сграда. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е изпълнен без строителни книжа и съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, е правилен. Според цитираната разпоредба строеж или част от него е незаконен, когато е изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Предвид времето на завършване на строежа във вида, в който е установен, не са налице предпоставките за неговата търпимост по § 16 ПР ЗУТ или по § 127, ал. 1 ПЗ ЗИД ЗУТ, както обосновано приема съдът. Наведените в обратна насока доводи в касационната жалба на първия касатор за търпимостта на частта от него, изпълнена до първия жилищен етаж, са неоснователни. По делото са налице данни, които не са оборени в съдебното производство относно обстоятелство, че строителството е приключило през 2018 г. Канализационната инсталация представлява единен строеж, доколкото е с предназначение за отвеждане на отпадните води от трите жилищни етажи на сградата. Дори да се приеме, че предметът на заповедта е делим и по отношение на частта от него, обслужващ южното жилище на първия етаж, за който е установено, че е изпълнен в периода 1975-1976 г., то отново не са налице условията за определянето му като търпим. С оглед времето на извършването му в тази част е приложим § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Според разпоредбата строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Нито в ЗПИНМ (отм.) или в ППЗПИНМ (отм., § 199), нито в ЗТСУ (отм.) или в ППЗТСУ, респ. Строителни правила и норми за изграждане на населени места (отм. ДВ, бр. 69/1977 г.) не е предвидена възможност за изграждане на канализационна инсталация по фасада на сграда, т. е. извън нея. Във всички случаи се изисква проектиране и изпълнение на вътрешна канализационна инсталация в обема на сградата съобразно предвидените санитарни помещения. Строежът не е допустим и по сега действащия ЗУТ, както и по правилата на подзаконовите нормативни актове, издадени по неговото приложение. Възможност за изграждане на канализационна инсталация по фасадата на сграда не може да се изведе от относимите в случая разпоредби на чл. 6 от Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации във вр. с чл. 72 и чл. 73 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Посочените норми предвиждат съдържанието на чертежите на сградните водоснабдителни и канализационни инсталации, както и на външните такива, т. е. в рамките на терена, но не предвиждат разполагане на такива инсталации с местоположението, констатирано в оспорената заповед. Предвид изложеното предпоставките на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ за частична търпимост на строежа, обслужващ жилището на първия етаж на сградата не са налице, тъй като същият не е бил допустим по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му и по сега действащия ЗУТ. Заповедта правилно е определена от съда като мотивирана от фактическа и правна страна. С оглед установената канализационна инсталация по фасадата на цялата сграда законосъобразно като адресати на задължението за премахването й са посочени собствениците на обектите на трите жилищни етажа, които строежът обслужва. Неоснователни са възраженията, направени в касационната жалба на втория жалбоподател относно допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Релевантните за спора факти са установени правилно, обсъдени са всички, наведени от оспорващите срещу административния акт възражения, като обосновано и мотивирано същите са приети за неоснователни. Правилно е прието от съда, че не са допуснати съществени нарушения на регламентираната в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура, които да водят до извод за накърнено право на защита на жалбоподателя С. К.. Неосигуряването на достатъчен срок за възражение не може да обуслови процесуална незаконосъобразност на заповедта само на това основание, тъй като правото на съдебно оспорване е своевременно упражнено от нея и страната не е лишена от възможността да направи всички свои възражения в първоинстанционното производство и да представи доказателства за това. Неоснователен е и доводът, че през 2018 г. по отношение на констатираната инсталация над първи жилищен етаж са подменени предходно поставени тръби и затова се касае за текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, за който не се изисква издаване на разрешение за строеж съобразно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Доказателства в тази насока не са представени. Безспорно е установен нов строеж, завършен в посочения период. С оглед изложеното и предвид липсата на релевираните в касационните жалби основания за отмяна на съдебното решение, същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,