Решение № 385 от 11.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 59/2009 г.

Решение № 385 от 11.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 59/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290, ал. 2 ГПК. "К" Е. е подала касационна жалба срещу решение № 552 от 28.01.2008 г. по гр. д. № 2* от 2008 г. на Б. окръжен съд, с което е отменено решение № 53 от 9.07.2007 г. по гр. д. № 341 от 2005 г. на Районен съд, гр. П. и е уважен предявеният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС. В жалбата се подържа неправилност на съдебният акт при наличието на всички основания по чл. 281 ГПК. С определение № 48 от 26.01.2009 г. по гр. д. № 55 по описа за 2009 г. на ВКС, Четвърто отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 552 от 28.01.2008 г. по гр. д. № 2* от 2008 г. на Б. окръжен съд по материално правни въпроси обуславящи действителността на договора за дарение, които е осъществен при наличието на основание, което е прехвърлянето на правото на собственост върху земеделската земя . Ответниците Е. В. Я. - ищец и С. Б. Т., З. Б. Х., А. Б. Г., Д. Б. Т., Д. И. Т., Й. Д. С., В. В. М. - ответниците - продавачи не вземат становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в едномесечния законен срок. Решението е валидно, допустимо и правилно. Е. В. Я. е предявила в обективно и субективно съединение искове по чл. 33, ал. 2 ЗС против С. Б. Т., З. Б. Х., А. Б. Г., Д. Б. Т., Д. И. Т., Й. Д. С., В. В. М. - ответниците - продавачи и "К" Е. купувач като заявява, че желае да встъпи в продажбеното правоотношение на 7/10 идеални части от нива с площ от 16. 225 дка, находящи се в землището на с. "., община "., местността "С", представляващо поземлен имот № 0* по плана на с. ".. Подържа, че е съсобственик на този имот с първите седем ответници. Имота е придобит по наследство от Д. Н. Т. /Точев/, поч. на 12.04.1980 г. /у-ние за наследници № от 18.10.2005 г.; № 195 от 19.10.2005 г.; № 144 от 4.07.2006 г./ и земеделска реституция, осъществена с план за земеразделяне № 3* от 22.05.1998 г. на ПК, гр. П.. "К" Е. е направила правопогасителното възражение, че предявеният иск е неоснователен, тъй като по силата на н. а. № 1* т. 1, рег. № 2252, н. д. № 158 от 2005 г. е станал съсобственик на 1/5 от имота, който е получил по дарение, осъществено с цитирания нотариален акт от С. Д. Д. Ищцата е оспорила представеният нотариален акт като нищожен на няколко основания: договора за дарение прикрива продажба тъй като е симулативен; договора за дарение е без основание мотива му е противозаконен. Въззивният съд е уважил направеното оспорване и е признал сключеният договор за дарение за нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, защото е счел че неговото основание, което се припокрива с мотива е да се заобиколи разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗС. Освен това е изложил съображения, които не са навеждани от ищцата, че е налице нищожност и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД защото сделката е сключена в заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС. Тези изводи обаче са необосновани. Основанието на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно. Тази цел на дарителя е елемент от договора и представлява неговото основание. Наистина чл. 226, ал. 3 ЗЗД обявява дарението за нищожно не само когато то противоречи на закона, но и когато единственият мотив за извършването му е противозаконен. Това значение, което е отдадено в закона на мотива на дарението, обаче не го превръща в основание на договора. И двете основания от фактическият състав на нищожната сделка следва да бъдат установени по категоричен и несъмнен начин. Сделката е сключена при наличието на основание, тъй като с нея е извършено безвъзмездно прехвърляне на собственост. Липсата на мотив не е установена, а са направени само заключения, че такъв не съществува поради мълчанието на дарителката. На последно място липсва каквото и да е доказателство, че е налице прикрита продажба или че сделката е сключена за да се заобиколи разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗЗД. Всичките аргументи за нищожност на сделката, изложени в решението не са документирани, а се основават само на логически разсъждения. Нищожността на сделката не е установена по несъмнен начин, поради което не са налице условия за приложението на чл. 33, ал. 2 ЗЗД . Извършена е продажба от ответниците- физически лица на юридическото лице, което е съсобственик, което изключва приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС. Поради изложените съображения решението е неправилно и следва да се отмени. Направените в него изводи противоречат на практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.