Решение № 9786 от 16.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4012/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. Ангелов, срещу Решение 405/28.02.2023 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 180/2022 г., с което е обявена нищожността на негова Заповед 21-ОА-3356/15.12.2021 г., нареждаща на основание чл. 135, ал. 3 и ал. 5, чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2, т. 2 ЗУТ да се изработи служебно проект за изменение на подробен устройствен план план за регулация на УПИ IV Пълдин М ЕООД, кв. 10 по плана на Северна индустриална зона на гр. Пловдив. Ответниците К. К. М., М. А. А., А. Д. Я., И. Л. З., С. В. К., К. К. К., В. А. А., К. Х. И., В. Т. З. и М. С. К., всички чрез пълномощника им адв. Иванов, са на позиция за оставяне в сила на оспореното съдебно решение и претендират присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Нищожността на административните актове се свързва с извършени нарушения при тяхното издаване, които препятстват възникването на целените от административния орган правни последици. Некомпетентността на органа, издател на акта, винаги води до нищожност, независимо до кой от видовете компетентност се отнася материална (предметна), местна или компетентност по степен. В останалите случаи на процесуални пороци в широкия смисъл и на противоречие с материалния закон, преценката за действителността на административния акт е винаги конкретна и се обуславя от тежестта на порока, от който е засегнат. За да породи нищожност, а не унищожаемост, противоречието на административния акт с процесуалния закон трябва да е приравнимо на липса на форма, респ. на волеизявление, а с материалния закон да е дотолкова съществено, че да доведе до пълно отсъствие на предпоставките за издаване на акта, той да е напълно лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. Тези критерии за разграничение са възприети от теорията и съдебната практика. Правилно от материалноправна страна е заключението на административния съд, довело и до крайния резултат на обявяването на нищожността на заповедта, че в настоящата хипотеза кметът на Община Пловдив не разполага с предметна компетентност да издаде акт с такова съдържание. Административното производство е образувано по повод на Решение по т. 8 от Протокол 8/12.07.2021 г. на Комисията по чл. 2, ал. 3 от Наредбата на Общински съвет - Пловдив за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, с което във връзка с искане на Електроразпределение Юг ЕАД за отстъпване на право на строеж в УПИ IV Пълдин М ЕООД е изискано от Район Северен на Община Пловдив да изготви предложения за урегулиране на самостоятелен поземлен имот, като се вземе предвид отстъпеното право на строеж за сграда с идентификатор 56784.504.1221.1 и УПИ за изместване на съществуващия и за нов ТП. Не е спорно по делото, че на заседание на Експертния съвет по устройство на територията при Община Пловдив, при което е съставен Протокол 32 от 01.10.2021 г., по т. 1 от дневния ред е разгледан предварителен проект за изменение на Общия устройствен план на Пловдив и постъпилите по него становища, предложения, протоколи за обществено обсъждане и възражения. Съгласно чл. 133, ал. 8 вр. ал. 7 ЗУТ, в процеса на изработване на нов общ устройствен план или на изменение на действащ общ устройствен план, след разглеждането на проекта от експертния съвет към органа, компетентен да одобри плана, изработването на проект за нов подробен устройствен план или на проект за изменение на подробния устройствен план се разрешава от органа, компетентен да одобри проекта на общ устройствен план или на изменение на действащ общ устройствен план, а за Столична община - от общинския съвет. По силата на чл. 124, ал. 1 ЗУТ общинският съвет е компетентният орган да приема решение за изработване на проект за общ устройствен план или за изменение на действащ общ устройствен план по предложение на кмета на общината. Следователно, в хипотезата на постъпило служебно заявление за изменение на ПУП при наличието на висящо административно производство по изменение на ОУП на Пловдив приложение намира специалната по отношение на чл. 135, ал. 1, 3 и 5 ЗУТ разпоредба на чл. 133, ал. 8 от закона и изработването на проект за изменение на плана за регулация е следвало да бъде допуснато от общинския съвет, а не от кмета на общината. Неоснователен е касационният довод за приложимост на чл. 135 ЗУТ спрямо определянето на компетентния орган по висящите административни производства, образувани при постъпилите в общината заявления за допускане на изменение на ПР преди разглеждането на проекта за изменение на ОУП на Пловдив от ЕСУТ. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му чл. 142, ал. 1 АПК, т.е. датата на постъпване на конкретното заявление в администрацията, в случая служебно, е ирелевантно. Според чл. 31, ал. 2 от кодекса когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и организации. Разпоредбата по същество установява задължение за органа да следи при вече образувано от него производство дали към момента на издаване на административния акт разполага с необходимата компетентност и при отрицателен отговор на този въпрос го обвързва с конкретно дължимо поведение, в частност да препрати преписката на компетентния орган. Изводът относно правно значимия за съществуването на компетентността момент произтича и изрично по аргумент от чл. 133, ал. 8 вр. ал. 7 ЗУТ - правомощието да се разреши изработването на проект за изменение на ПУП е регламентирано в хипотезата на вече висяща процедура по изработването на ОУП, а то се упражнява с материализираното в нарочен акт волеизявление за допускане на проект за подробен план. Непротивопоставими на следващото от цитираните разпоредби разрешение са дадените указания на стр. 42 от Протокол 32 от 01.10.2021 г. от заседанието на ЕСУТ постъпилите след 01.10.2021 г. заявления да се разглеждат по реда на чл. 133, ал. 7 и 8 ЗУТ или намерението на кмета на общината да довърши производството по действалия към датата на постъпване на искането ред. Административните органи и експертните съвети към тях не могат да самоопределят материалната си компетентност, при това в противоречие със закона. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Резултатът от спора пред настоящата инстанция е основание за възстановяване в полза на ответника по касация А. Я. на своевременно заявените и платени разноски за адвокатско възнаграждение. По отношение на останалите ответници липсват данни за реално сторени разноски. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение