Решение № 585 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9581/2011 г.

Решение № 585 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9581/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: 1. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и 2. на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" против решение № 1982 от 27.04.2011 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 6196/2010 г. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна - изп. директор на АГКК не взема становище. Кметът на СО оспорва жалбите. Министърът на финансите взема становище за основателност на жалбите. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от конституирани по делото страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд намира обжалваното решение за недопустимо- постановено по непредявено оспорване и при неправилно конституиране на страните. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на изп. директор на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" към МО против заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на изп. директор на АГКК за одобряване на КК и КР за територията на СО, район "Средец" в частта й относно ПИ с идентификатор 68134.100.281 и сграда с идентификатор 68134.100.281.1. Към жалбата са приложени писмени доказателства, че имотът и сградата са публична държавна собственост и че права на управлението им са предоставени на МО, ИА "Военни клубове и военно-почивно дело". Съдържанието на правото на управление включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност, съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ЗДС (ДВ, бр. 87/2010 г.). По своята правна същност правото на управление може да се разглежда като ограничено вещно право, с оглед обстоятелството, че включва две от основните правомощия на собственика - владение и ползване. Не могат да се извършват само разпоредителни действия с държавната собственост. Отговорността за стопанисването на предоставения имот е на ведомството, което го управлява. Управлението включва и правото на жалба срещу административен акт засягащ имота. Ведомството, на което е предоставено управлението на държавния имот, вкл. владението и ползването върху имот в обхвата на кадастралната карта, има самостоятелно право на жалба против заповедта за одобряването й, съгласно чл. 49, ал. 4 ЗКИР. В този смисъл ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" е активно легитимирана да оспори заповедта, жалбата е допустима и подлежаща на разглеждане. В случая не намира приложение процесуалната норма на чл. 31, ал. 2 ГПК, уреждаща представителството на държавата по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Оспорването е направено не от държавата, като собственик на имот, засегнат от оспорения административен акт, а от носителя на правото да го управлява, който има самостоятелно право на оспорване. Основен принцип за съдебното административно производство е принципът за диспозитивното начало- съдебното производство започва по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случай - чл. 126 АПК. Съдът е длъжен да разгледа подаденото до него искане и не може служебно да замени оспорващия. Ако прецени, че той е неправосубектен или няма правен интерес от оспорването, съдът оставя жалбата или протестът без разглеждане и ако е образувано съдебно производство, то се прекратява - чл. 159, т. 2 и т. 4 АПК. Като не е разгледал предявената от ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" жалба срещу заповед по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, а се е произнесъл по неподадена жалба на държавата, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане на допустимата жалба на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело", с участието на заинтересовани страни определени по критериите на чл. 49, ал. 4 ЗКИР. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,