Решение № 16354 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2841/2019 г.

Решение № 16354 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2841/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от: кмета на Столична община, чрез юрк. Лазова като процесуален представител и от кмета на район Панчарево, Столична община, чрез юрк. Димитрова, срещу решение № 7838 от 21.12.2018 г., постановено по адм. дело № 4938/2018 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му. Касаторите претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците – И. Стоянов, Б. Календарски и М. Календарски, чрез пълномощника си адв. Костов, в писмен отговор изразяват становище за недопустимост и неоснователност на първата и за неоснователност на втората касационна жалба. Претендират разноски за настоящото производство. Ответникът - С. Христова не взема становище. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение е обявена нищожността на заповед №РД-40-25/28.09.2001 г. на кмета на Столична община, издадена на основание § 6, ал. 2 ПР ЗУТ по досегашния ред (ЗТСУ И ППЗТСУ), с която са отчуждени 220 кв. м от имот пл. № 457 по плана на с. Лозен за изграждане на част от улица от о. т. 660 до о. т. 666 между кв. 37 и кв. 136, предвидена по ЗРП с влязла от сила заповед № 09-129/21.05.1990 г. на гл. архитект на София и ЧИРП с влязла в сила заповед № РД-09-75/14.04.1998 г., собственост на настоящите ответници И. Стоянов, Б. Календарски и М. Календарски, като е определена пазарна стойност на отчуждаваната част от имота, както следва: 110 кв. м да се отстъпят безвъзмездно от собствениците за улична тегоба и за 110 кв. м на стойност 2 609, 20 лева собствениците да бъдат обезщетени от собственика на парцел XVI-454, кв. 136, тангиращ на улицата – С. Христова. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена извън материалната компетентност на кмета на Столична община и при толкова съществен порок във формата, който обуславя извод за липса на волеизявление. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд се е произнесъл по допустима жалба. Сезиран е с искане за обявяване нищожност на оспорената заповед. Съгласно чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. По законосъобразността на заповед № РД-40-25/28.09.2001 г. на кмета на Столична община няма произнасяне от съда в друго производство, с което спорът да е разрешен по същество с влязло в сила решение, в какъвто смисъл са направените от касаторите възражения. Видно от представения с касационната жалба на кмета на Столична община протокол от съдебно заседание от 14.12.2010 г. по адм. дело № 05313/2006 г. на Софийски градски съд, адм. отделение, заповедта е била оспорена от собствениците на имот пл. № 457, като с протоколно определение жалбата им е оставена без разглеждане поради просрочие и производството по делото е прекратено. Няма данни и твърдения, че това определение е отменено и че по делото е постановен акт по съществото на спора. Само влязло в сила решение, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт е пречка за оспорването му като нищожен – чл. 177, ал. 3 АПК. Прекратителното определение по адм. дело № 05313/2006 г. на Софийски градски съд не съставлява пречка да се претендира нищожност на оспорената заповед без ограничение във времето. С оглед изложеното доводите на касаторите за недопустимост на обжалваното решение са неоснователни. С оспорената пред административния съд заповед от 28.09.2001 г. е извършено отчуждаване за улица на част от поземлен имот № 457 и е определена оценката по отношение на отчуждената част. Съставен е АПОС № 28/14.03.2008 г., в който имотът е описан като реална част от имот пл. № 457, отредена за улица с посочените о. т. с площ от 220 кв. м. Оспорената заповед няма за предмет отчуждаване в резултат на придаване на част от този имот към имот пл. № 454, за който е отреден парцел XVI-454, кв. 136. Като правно основание в нея е посочена разпоредбата на § 6, ал. 2 ПР ЗУТ, съгласно която действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Общинската администрация осигурява извършването на необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането. От анализа на разпоредбата във вр. с § 8, ал. 1 ПР ЗУТ следва, че под прилагане на действащ към деня на влизането в сила на ЗУТ дворищнорегулационен план се има предвид заплащането на дължимите суми за имотите, отчуждени към този момент по силата на дворищната регулация като условие за запазване на отчуждителното действие на плана. Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.); само недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица се считат за отчуждени с влизане в сила на дворищнорегулационния план. Разпоредбата на § 6, ал. 2 ПР ЗУТ, на която се позовава административният орган, е неприложима към отчуждаването на недвижимите имоти, отредени по заварените планове за обекти - публична държавна или общинска собственост. Отчуждаването на имотите за улица не е настъпило с влизане в сила на ЗРП, с който тя е предвидена. За реализирането на това мероприятие се е провеждало отчуждително производство по гл. V, раздел I от ЗТСУ. С отмяната на тази глава с ДВ, бр. 124 от 1998 г. вече не е могло да става отчуждаване на имоти, частна собственост за мероприятия на общините и държавата по този ред. Било е допустимо само довършването на вече започнали отчуждителни производства при действието на отменените разпоредби, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30.10.1998 г. - § 9, ал. 1 ДР ЗУТ. Настоящият случай не попада в тази хипотеза, тъй като отчуждителната заповед е от 28.09.2001 г. и е именно оспорената в първоинстанционното производство. След влизането в сила на ЗУТ (31.03.2001 г.) е неприложима и разпоредбата на чл. 52а ПЗР ЗИДЗТСУ, тъй като с новата норма на чл. 205, ал. 1, т. 1 ЗУТ (ред., ДВ, бр. 1/2001 г.) изрично е предвидено спазването на реда по ЗОбС и на ЗДС в случаите на отчуждаване въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове на недвижими имоти - собственост на юридически и физически лица, когато се касае за изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура, преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, сред които и улици. При правилно тълкуване на приложимата към датата на издаване на оспорената заповед материалноправна уредба е направеният извод, че при непостигане на съгласие относно размера и начина на обезщетяване кметът, по решение на общинския съвет, е отнасял въпроса пред съда, който единствено е бил компетентен да извърши отчуждаване на частта от имот пл. № 457, отредена за улица съгласно чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗОбС (ред., ДВ, бр. 34/2001 г.) във вр. с чл. 205, ал. 1, т. 1 ЗУТ (ред., ДВ, бр. 1/2001 г.). Кметът на общината не е притежавал правомощие да издаде заповед за отчуждаване на част от имота за улица и да определи размера на паричното обезщетение. Заключението на първоинстанционния съд за нищожност на административния акт като издаден извън неговата материална компетентност е в съответствие с относимите материалноправни норми, като преценката е извършена в съответствие с изискването на чл. 142, ал. 1 АПК. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото и при своевременно заявено искане на ответниците И. Стоянов, Б. Календарски и М. Календарски се дължат направените за тази инстанция разноски, но при липса на представени доказателства за реалното им извършване, такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение