Решение № 9972 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14990/2013 г.

Решение № 9972 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14990/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Николов Чиликов, в качеството му на ЕТ "Димитър Чиликов - 63"-гр. Пловдив против решение № 1967 от 05.09.2013 г., постановено по адм. д. № 2781/2012 г. Административен съд - гр. Пловдив, ХIII-ти състав, е отхвърлена жалбата на ЕТ, против ревизионен акт № 161107096/02.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 927/27.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив, в частта за установени задължения както следва: начислен ДДС 1 705,32 лв. и лихви 445,73 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 25 908,24 лв. и лихви 12 210,25 лв.; по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 15 000,18 лв. и лихви 4 807,06 лв.; и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 4 366,10 лв. и лихви 905,51 лв. и е осъдил жалбоподателя да заплати на Дирекция "ОДОП"- гр. Пловдив юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 756,97 лв. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -гр. Пловдив, не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Димитър Чиликов - 63"-гр. Пловдив, против ревизионен акт № 161107096/02.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 927/27.07.2012 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. Пловдив, в частта за установени задължения както следва: начислен ДДС 1 705,32 лв. и лихви 445,73 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 25 908,24 лв. и лихви 12 210,25 лв.; по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 15 000,18 лв. и лихви 4 807,06 лв.; и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 4 366,10 лв. и лихви 905,51 лв. Съдът е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията, поради които органът по приходите е провел ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, критериите, по които е била определена данъчната основа за определяне на данък общ доход и данък добавена стойност по действащите материални закони през съответните ревизирани периоди. Съдът е описал подробно и събраните в хода на ревизията писмени доказателства и възраженията на ревизираното лице, както и доказателствата, представени при административното и съдебното обжалване. Възпроизведено и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, както и показанията на разпитания свидетел Атанас Андонов Андонов. След това съдът е разгледал спора по същество, обсъждайки възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Прието е, че РА е издаден от компетентен орган и при спазване на административно производствените правила. Изложени са и мотиви защо съдът приема, че не са оборени констатациите на ревизионния акт за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и получените доходи от ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансовото състояние за ревизирания период. След това в мотивите е възпроизведена позицията на жалбоподателя относно това какъв паричен ресурс е притежавал към началото на ревизираните периоди - 01.01.2007 г., след това са посочени констатациите на РА за съответните данъчни периоди и определения размер на данъчните задължения. Съдът е разгледал и възраженията на жалбоподателя срещу РА по същество - че незаконосъобразно е определена данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и че незаконосъобразно и необосновано не са признати получени парични средства от родителите и по заем от Атанас Андонов. По отношение на първото възражение е прието, че то е неоснователно, тъй като ревизията е проведена по особения ред, като констатациите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1 от ДОПК не са оборени, По отношение на възражението за получени заемни средства първоинстанционният съд на първо място е дал тълкуване на разпоредбите от ЗЗД относно договора за заем по чл. 240, от което е извел извод, че следва да бъде установено, дали заемодателите са притежавали паричните суми, които са предоставили в заем, и било ли е извършено такова предаване. По отношение на получени средства от майката Петра Чилокова са изложени мотиви, че между датата на която е прекратен трудовия й договор 21.07.1997 г. и датата на предоставяне на сумата - 01.02.2008 г. е изминал голям период от време, през който заемодателката е имала разходи, като липсват доказателства теглените суми от банковата й сметка да са били събирани и предадени на жалбоподателя на 01.02.2008 г. отбелязано е още, че в обясненията си по време на ревизията същата е посочила, че е подписала договора за заем за нуждите на ревизионното производство, като отрича да има сключен договор преди това. Съдът е акцентирал и на това, че не са ангажирани доказателства кога бащата на жалбоподателя е работил в чужбина, при какво трудово възнаграждение, какви спестявания е натрупал, кога и как са били теглени тези суми, като декларацията на чичото Тома Чиликов не следва да бъде кредитирана, тъй като е свързано лице с жалбоподателя. Изложени са мотиви относно това защо не следва да бъде дадена вяра на твърденията на жалбоподателя за получен заем от Атанас Андонов. В тази връзка е посочено, че договорът за заем няма достоверна дата, тъй като е частен документ, като съдът не кредитира показанията на свидетеля Атанас Андонов. В тази насока са обсъдени подробно всички събрани по делото доказателства и констатациите на РА. Решаващите мотиви на съда в тази насока са, че в представения като доказателство ревизионен акт № 1602174/09.11.2007 г., съставен на Андонов не се съдържат констатации през 2004 г. Андонов да е предоставял паричен заем в размер на 200 000 лв. на Димитър Чиликов, като в мотивите на решение № 10977/07.08.2012 г. на ВАС, първо отделение, по повод оспорването на този акт, са изложени мотиви, че Атанас Андонов е разполагал със сумата от 1 940 000 лв., към м. 12/2003 г. и че тя не е изразходвана към м. 10/2005 г., когато е предоставен заем на Емил Зайчев в размер на 700 000 лв. Отбелязано е още, че ако се приеме, че получената през м. 12/2003 г. неустойка в размер на 1 940 000 лв. е послужила като основание за предоставяне на парични средства, то следва да се съобрази, че неустойката е заплатена на ЕТ "Нобел 62 - Атанас Андонов", а не на физическото лице Андонов, като липсват данни да са съставени счетоводни операции по предоставянето й от едноличния търговец на физическото лице, още повече, че в цитирания вече ревизионен акт на търговеца се съдържат данни за нередовно водено счетоводство. Генералните мотиви на съда по отношение на този договор се изразяват в това, че наличието на издаден ревизионен акт на заемодателя не означава автоматично, че същият е предоставил в заем сочената от жалбоподателя сума, като това обстоятелство не е декларирано през ревизията с обхват и 2004 г., а отделно от това предвид същността на договора липсват данни за предприети действия от заемодателя за връщане на суми по договора, както и същият не е декларирал остатъци от непогасени заеми към 2009 г. По отношение на задълженията по ЗДДС са изложени мотиви, че нито в ревизионното производство, нито в производството на административно и съдебно оспорване жалбоподателят не е излагал мотиви защо счита в тази част РА за незаконосъобразен, съответно не е представял доказателства за оборване на констатации на РА в тази му част и като неоснователна жалбата му следва да бъде отхвърлена и по отношение на задълженията по ЗДДС. Решението на Пловдивския административен съд е частично неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основна част от оплакванията /първата група от касационната жалба/ са насочени срещу самия ревизионен акт. Съгласно чл. 208 от АПК на оспорване подлежи първоинстанционното решение изцяло или в отделни негови части, поради което тази група оплаквания не следва да бъдат обсъждани. Втората група оплаквания са насочени срещу изводите на първоинстанционния съд относно възраженията за непризнаване от органа по приходите на получени суми от родителите и лицето Атанас Андонов. По така направените възражения настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Оплакванията относно изводите на съда за получени от жалбоподателя парични суми от неговите родители са неоснователни. При изграждане на своите изводи първоинстанционният съд е съобразил всички относими факти и обстоятелства и правилно е приел, че от доказателствата по делото не може да се установи, че жалбоподателят е получил значителни суми от своите родители. По специално по отношение на твърдян заем от майката в размер на 50 000щатски долара правилно е прието, че самата тя в обясненията си по време на ревизията е посочила, че няма сключен такъв договор, а декларацията на чичото Това Чиликов при условията на чл. 172 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК правилно не е съобразена поради заинтересованост на лицето. Оплакванията на касатора по отношение на изводите на съда за твърдян получен заем в размер на 200 000 лв. от Атанас Андонов са основателни. Първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви защо не приема показанията на заемодателя, които мотиви не се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са необосновани на фактите по делото и закона. Административният съд правилно е определил правната природа на договора за заем и кои обстоятелства следва да бъдат установени, за да се приеме, че е налице редовно сключен договор за заем, но неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства по този договор. На първо място, от доказателствата по делото, в това число и от цитирания по-горе ревизионен акт, съставен на заемодателя, се установява, че лицето е разполагало с парични суми, с които да може да предостави в заем на Димитър Николов Чиликов. От обстоятелството, че по време на ревизията му Атанас Андонов не е декларирал предоставен заем на Димитър Чиликов, не води автоматично до извода, че такъв заем не е бил предоставен. До такива изводи не водят и обстоятелството, че останалите дължими суми по заема не са били декларирани от заемодателя в декларацията за 2009 г. Неизпълнението на изискванията на ЗДДФЛ за деклариране на такъв заем ще има за последица ангажиране на административно - наказателната отговорност на лицето, но не означава, че договор за такъв заем не е сключван. Не е от решаващо значение и фактът, че неустойката е била заплатена на ЕТ"Нобел 62 - Атанас Андонов", а заемът е бил предоставен от физическото лице Атанас Андонов, доколкото едноличният търговец и физическото лице не са различни субекти. Не е от решаващо значение и обстоятелството, че договор за заем е бил сключен през 2004 г. и нямало данни сумата да е била налична към началото на ревизирания период 01.01.2007. Неизразходваното на една сума съставлява отрицателен факт, поради което с оглед правилата на разпределение на доказателствената тежест този който твърди, че тя е изразходвана следва да докаже това обстоятелство. Доказателства в тази насока не са събирани по време на ревизията. С оглед на това следва да бъде прието, че жалбоподателят е получил в заем сумата 200 000 лв., която следва да бъде включена в началното салдо към 01.01.2007 г. Таблицата за определените парични потоци за ревизираните 2007, 2008 и 2009 години се намира на стр. 42 и 43 от административната преписка. При включване на сумата 200 000 лв. в началното салдо следва да бъде извършена корекция на въпросната таблица както следва: за 2007 г. общо приходи от 219 000 лв. и извършени разходи от 129 901,00 лв., или е налице излишък в размер на 89 199 лв.; след прехвърляне на последната сума към наличността към 01.01.2008 г. се получават общо приходи в размер на 89 199 лв. и извършени разходи от 150 001,87 лв., или е налице недостиг от 60 802,87 лв.; за 2009 г. не се налага извършване на корекция. При това положение РА се явява незаконосъобразен в частта му относно: определените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 25 908,24 лв. и лихви за забава от 12 210,25 лв.; определените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. за разликата над 6 080,28 лв. главница и за лихвите над 1 948,53 лв., до които размери следва да бъде отменен. За определения данък общ доход за 2008 г. в размер на 6 080,28 лв. и лихви за забава в размер на 1 948,53 лв., както и за определения данък общ доход за 2009 г. РА се явява законосъобразен. В касационната жалба не се правят никакви оплаквания против частта от решението, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта му за установените задължения по ЗДДС. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират нарушение на материалния закон, даващи основания за отмяна на решението в тази му част. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на административния съд се явява неправилно в отхвърлителната му част относно определените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 25 908,24 лв. и лихви за забава от 12 210,25 лв.; определените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. за разликата над 6 080,28 лв. главница и за лихвите над 1 948,53 лв., в която част същото следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионен акт № 161107096/02.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 927/27.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ"- гр. Пловдив следва да бъде отменен в посочените му части. С оглед уважената част от жалбата, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в осъдителната му част за разноските за разликата над 716,01 лв. В останалата му отхвърлителна част решението на Административен съд - гр. Пловдив не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. От страна на жалбоподателя разноски не са претендирани и такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,