Решение № 8225 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6226/2019 г.

Решение № 8225 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6226/2019 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, озаглавена "въззивна жалба" от Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, подадена чрез юрисконсулт Д. Ошавкова срещу решение № 529/15.03.2019 г., постановено по адм. дело № 1191/2018 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отменено Постановление от 07.03.2018 година, издадено от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" Варна, за обявяване съществуването на трудово правоотношение между В. Григоров, изпълняващ длъжност "общ работник" в строителен обект "жилищна сграда", намираща се в гр. Варна, кв. "Аспарухово", с. о. Боровец - север, ПИ 10135.5401.2580 и работодателя В. Вълев, считано от 13.02.2018 година.. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна по жалбата В. Вълев взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Ответната страна по жалбата В. Григоров не взема становище. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При постановяване на контролираното решение не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на закона, като същото се явява правилно и законосъобразно. За да постанови решението си, първоинстанционният съд правилно е възприел, че при установените факти на уговорено и започнало изпълнение на 13.02.2018 година на конкретно определена строителна операция - изливане на бетон в собствения на Вълев имот, без да са установени работно време, почивки и трудово възнаграждение, като съществени елементи на трудовия договор по смисъла на Кодекса на труда, като взема предвид и становището на заинтересованото лице Григоров, съдът приема за недоказано реалното осъществяване на трудово правоотношение между двамата. Този извод се налага и от предмета на престирания труд – конкретно възложена работа по изливане на бетон на строителен обект, която сочи на белезите на граждански отношения между страните по изпълнението, с цел постигане на конкретен резултат. В конкретния случай не е налице продължително и многократно престиране на труд, характеризиращо трудовия договор, с установен работен режим на строежа, с уговорено работно време, с уточнени като брой и продължителност почивки през деня, като елементи на всяко трудово правоотношение. Напротив, установените отношения сочат на договор за изработка, при който се дължи единствено постигане на конкретен резултат, без да се договаря режим на работа и почивки. Изпълнителят сам определя начина си на работа и продължителността на работа. Не е налице и йерархична зависимост от възложилото работата лице. Характерните за трудовия договор елементи - работно време в т. ч. дневни почивки, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и йерархичната зависимост на работника при трудов договор отсъстват в отношенията между Вълев и Григоров. Напротив, доказателствата установяват, че възложената работа съвпада с целите при сключване на граждански договор – тя е определена по съдържание и обем, насочена към постигане на определен резултат, като договореностите имат за предмет еднократно изпълнение. Решението на Адинистративния съд е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил правно релевантните за спора факти и направил обоснован извод за незаконосъобразност на административния акт. При постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор за законосъобразност на постановлението за обжалване на съществуване на трудово правоотношение. Съгласно чл. 405 а, ал. 1 от КТ. съществуването на трудово правоотношение се обявява в случаите, когато работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТр. Въз основа на доказателствата в хода на производството, е прието, че В. Григоров е изпълнявал работа по строителството, която има характер на договор за изработка. Правилно съдът е посочил, че дейността, която лицето е изпълнявало, е определена по съдържание и обем с еднократно изпълнение за постигане на резултата – изливане на бетон. Заплащането е за тази дейност и не е уговорено трудово възнаграждение, работата като няма характер на регулярност, както и липсва уговорено работно време или продължителност на времето, което ще бъде използвано за работа ежедневно, както и почивки. Не са събрани доказателства и за йерархични отношения между работодателя и работника и задължения за спазване на трудова дисциплина. От установените факти съдът е направил обоснован извод, че не са установени елементите, формиращи трудово правоотношение-наличие на работно време и работно място, както и дължимо при тези условия трудово възнаграждение за престирания труд. Съществуването на трудово правоотношение е направено като правен извод в следствие на правилна преценка на фактите, сочеща на отношения по граждански договор. Строителната дейност, извършена от лицето, е изпълнявана по уговорка с възложителя, без да е определена длъжност, която да заема. Липсват данни за определено работно място, като изпълнителят е преценявал как и кога да работи с оглед особеностите на работата по изливане на бетон. Не е налице и елемента "работно място", за каквото поради естеството на извършваната работа е определен в терена, където се строи и не би могъл да бъде на друго място. Съгласно чл. 405, ал. 1 от КТр може да се обяви само съществуването на трудово правоотношение, каквото от събраните от адм. орган доказателства не се установява. Тези факти, чието установяване е в тежест на административния орган, не съдържат твърдения от последния смисъл. Строителната дейност и специално тази на В. Григоров, не е регулирана съобразно изискванията на КТр. като трудов договор. Договорен е трудов резултат, а не трудова функция която не е изпълнявана трайно и постоянно, а с оглед приключване на строителната дейност. Както се посочи, не се касае и за конкретно работно време и изисквания за съобразяване с дисциплина. Административният орган не е доказал по категоричен начин и качеството на работодател и работник като субекти по трудово правоотношение. Правоотношението е облигационно и е за приключване на определена работа, която Вълев е уговорил извършването й, действайки от името на друго лице. Не се касае за непрекъснатост и повтаряемост на функциите за определен период от време. Установеното поведение по изпълнение на гражданския договор, което предполага липса на елементите на трудово правоотношение, правилно е квалифицирано от съда и е в съответствие на доказателствата. Изводите са обосновани и материалния закон е приложен правилно. Последвалото предписание по чл. 405 а, ал. 4 от КТр работодателя да предложи сключване на трудов договор също е необосновано. Императивната норма на чл. 1, ал. 2 от КТр, която е инкорпорирана в чл. 405 а, ал. 1 от КТр, изключва характеризиране на отношенията като трудови. След като не са осъществени предпоставките по чл. 405, ал. 4, във вр. с ал. 1, предписанието не е законосъобразно. Съдът правилно е извел извод за липса на трудово правоотношение, а договорните отношения сочат на действителните отношения с работодателя. Тезата на жалбоподателя за неправилност на правния извод не се подкрепя от доказателствата, поради което липсват касационни основания за отмяна на решението. Споделят се изцяло и изводите на първоинстанционния съд, поради което същите не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение на за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно своевременно направеното искане от страна на ответника Вълев за присъждане на разноски по делото, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,