Решение № 8706 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 402/2018 г.

Решение № 8706 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 402/2018 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "В. Дорелов" ЕООД, гр. Варна, ЕИК 030029367, представлявано от В. Славов, чрез пълномощника си адв. К. Танева, срещу Решение № 1892 от 30.10.2017 г., постановено по адм. дело № 2558/2017 г. по описа на Административен съд Варна, с което e отхвърлен иска му за сумата в размер на 1 000 (хиляда) лева. В касационната жалба се мотивират доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и да бъде уважен предявения иск. Ответната страна – Дирекция за национален и строителен контрол гр. София, чрез юрк. Аврамов, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил предявеният от "В. Дорелов" ЕООД иск срещу ДНСК София, с който, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е претендирал да му бъде присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и сума в размер на 434 лeва, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 17.05.2013 г. – 31.08.2017 г. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с НП № В-44-ДНСК-246 от 3.08.2012 г., издадено от зам. началника на ДНСК е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3 000 лв. на "В. Дорелов" ЕООД на основание чл. 237, ал. 1, т. 2 от ЗУТ за извършено нарушение на чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ вр. чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Същото е обжалвано и с Решение № 440 от 22.02.2013 г., постановено по НАХД № 6166/2012 г. по описа на Районен съд Варна е отменено като незаконосъобразно. Така постановеният съдебен акт е бил обжалван от ДНСК и с Решение № 1235 от 17.05.2013 г., постановено по КНАХД № 1470/2013 г. по описа на Административен съд Варна е оставено в сила. Установено е още, че в производството по оспорване на НП пред двете инстанции, ищецът е ползвал адвокатска защита, за което е представено надлежно пълномощно (л. 9 от делото на районният съд), в което не се съдържат данни за договорено и заплатено от дружеството възнаграждение. В първоинстанционното съдебно производство са били представени 2 броя договори за правна помощ и съдействие от 30.10.2012 г. и от 10.04.2013 г., в които изрично е посочено, че предмет на договорите е защита и осъществяване на процесуално представителство във връзка с обжалването на НП № В-44-ДНСК-246/3.08.2012 г. За изпълнението им е уговорено възнаграждение в размер по 500 лева, като е посочено че това възнаграждение е изцяло заплатено в деня на подписване на договора. След направената справка по НАХД № 6166/2012 г. по описа на Районен съд Варна и по КНАХД 1470/2013 г., по описа на Административен съд Варна решаващият съд е установил, че в посочените дела такива договори не се съдържат. Въз основа на тази фактическа установеност и съгласно приетото от Общото събрание на колегиите на ВАС и Гражданската колегия на ВКС Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД № 2/2014 г. е направил извод, че не са налице всички изискуеми от специалния закон предпоставки, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на държавата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения. Предмет на делото е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже наличието на елементите от фактическия състав на нормата в условията на комулативност. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд досежно изводите, че в случая не са налице всички изискуеми от специалния закон – ЗОДОВ - предпоставки, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на държавата. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест. Обосновано съдът е приел, че в случая липсват доказателства, че на ищеца са причинени имуществени вреди, представляващи уговорено и заплатено, в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, адвокатско възнаграждение. Представянето на договор за правна защита извън рамките на производството по ЗАНН, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорът за правна защита и съдействие е частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила. Частните документи не доказват, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ от проведеното съдебно производство по отмяна на НП и затова съдът е длъжен да ги преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение