Решение № 10750 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5769/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на М. Л. П., подадена чрез пълномощник адвокат И. Танев, против Решение 196/30.01.2024 г., постановено по административно дело 155/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед 18-3531/27.03.2023 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Сливен. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, излагат се доводи за необходимост от изменение на кадастралната карта, като се оспорва изводът на съда за наличие на спор за материално право. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, ведно с последиците от това. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът, Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър Сливен, оспорва касационната жалба посредством писмено становище, изготвено от адвокат Р. Колева. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. ЕТ В. Н 86 - В. К. и С. С. Б. също оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмени отговори. Ответните страни Д. В. Х. и Н. В. Х., се явяват лично, като оспорват касационната жалба и изразяват становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Останалите ответни страни В. Б. Т., П. Н. П. и Р. Н. З., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и посредством заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, съдът е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до правни изводи, които напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдът е отговорил на всички поддържани пред него възражения, и е извършил съответната проверка за законосъобразност на оспорения отказ. Правилно е приел, че е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон. Със заявлението, сезирало административния орган е било поискано от страна на М. П. да се измени кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], Община Котел, представляващо промяна на границите между поземлени имоти с идентификатори 29283.501.140, 29283.501.141 и 29283.501.142 в съответствие с правото й на собственост, така, че границите на имот с идентификатор 29283.501.140 да се изместят и навлязат в площта на двата съседни имоти с идентификатори 29283.501.141 и 29283.501.142, тоест се увеличи неговата площ за сметка на тези два имота. В хода на административното производство, собствениците на двата съседни имота са оспорили исканото проектно изменение, с твърдения за липса на непълнота или грешка, изразили са изричното си несъгласие относно преместване на границите на поземлените имоти по регулация, като са представили и съответните писмени доказателства за това. С процесната заповед, административният орган е постановил отказ да измени КККР на [населено място], състоящо се в промяна на граница на поземлени имоти с идентификатори 29283.501.140, 29283.501.141 и 29283.501.142, приемайки, че собствениците им представят документи за собственост, удостоверяващи противопоставими права, което обуславя спор за материално право. Предвид установените факти и като се съобрази, че заявителят и възразилите заинтересовани страни представят надлежни писмени документи, удостоверяващи застъпващи се вещни права, то правилно административният орган и съдът са приели наличие на спор за материално право. Този спор е заявен както в административното, така и в съдебното производство, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, която повелява, че същият спор е преюдициален и първо следва да се разреши от гражданския съд, след което да се пристъпи към изменение на кадастъра, респективно постановения от органа отказ се явява материално законосъобразен. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми, както и не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. От ответната страна ЕТ В. Н 86 - В. К.е поискано присъждане на съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, но доказателства за реалното им плащане не са представени, поради което претенцията е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,