Решение № 1606 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6858/2009 г.

Решение № 1606 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6858/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Елина Благоева Пешева, Златина Филипова Кущинарова, Лилия Христова Пешева, Румяна Александрова Босилкова и Цецилия Андреева Пармакова, подадена срещу решение № 43 от 30.12.2008 г., постановено по адм. дело № 231 от 2007 г. по описа на Пернишкия окръжен съд. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради допуснато нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, образувано по жалба на наследниците на Марко Андреев Недялков - б. ж. на гр. Радомир, срещу мълчалив отказ на областния управител на област Перник да се произнесе по заявления с вх. № 94-М-397 от 19.11.1998 г. и с вх. № 94-М-403 от 19.11.1998 г. за обезщетяване по ЗОСОИ, е приел, че жалбата е основателна, и е постановил решение по съществото на претенцията за обезщетение по реституционния закон. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. С обжалваното решение съдът е отменил мълчаливия административен отказ по подадените две заявления с направено искане за обезщетяване по ЗОСОИ за отнетите без правно основание имоти и е признал на заявителите право на обезщетяване с компенсаторни записи за стойността на отнетите имоти съобразно наследствените права на всеки един от тях в съответствие с разпоредбите на Закона за наследството (ЗН). В жалбата се поддържа, че се обжалва решението в частта, с която е "отхвърлено искането за имотно обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ" с реално обособен парцел от незаконно одържавените имоти с пл. № 1726, 1727 и 1206 в кв. 78 по плана на гр. Радомир, както и че неправилно съдът е приел за установено, че наследодателят на заявителите се е легитимирал като собственик на 17,5 дка земя - според жалбоподателите по описаните нотариални актове от техния жалбоподател са отнети имоти общо от 19,230 декара. Преценявайки законосъобразността на направеното искане за признаване на право на обезщетение на основание чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ - отделяне и реално връщане на земята или на част от нея, съдът обосновано е приел след обсъждане на заключението на съдебната експертиза заедно с другите доказателства по делото, че от отнетите недвижими имоти не може да се обособи самостоятелен парцел съгласно нормативните изисквания на ЗУТ. Правният извод на съда е законосъобразен и обоснован и се основава на съдебната експертиза, която не е оспорена от страните. В заключението на вещото лице е отразено, че "в УПИ I, кв. 78 по действащия регулационен план на гр. Радомир от 2001 г. попадат части от бивши имоти с № 1726, 1727, 1206, като и в УПИ II попадат също части от имоти с № 1727 и 1206, които са отредени за строителство на болница, за търговия, обществено хранене и битови услуги, като части от имотите (около 810 кв. м) попадат в улици и в новообразувани парцели за индивидуално жилищно застрояване, като това мероприятие е изпълнено". Буквално в заключението е отразено, че "съществува незастроена част от завзетите имоти, описани в акт за държавна собственост АДС № 591 от 10.02.1975 г., но конкретна свободна площ може да се посочи допълнително, евентуално сред промяна на ПУП". От доказателствата по делото съдът обосновано и законосъобразно е определил размера на отнетите от наследодателя на заявителите земи, които дори в заявленията за обезщетяване по реда на ЗОСОИ са описани само с номера - съответно с пл. № 1727, 1726 и 1206 в кв. 78 по плана на гр. Радомир, и в АДС № 591 от 1975 г. "целият имот с пл. № 1727 и 1726 в кв. 78 по плана на гр. Радомир е описан в размер на 4650 кв. м". Съдът е изложил подробни и убедителни мотиви, с които е обосновал правния си извод за размера на отнетите имоти, макар че заявителите следва да установят и индивидуализират имотите, за които са направили искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,