Решение № 14669 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8475/2009 г.

Решение № 14669 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8475/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Митница Кюстендил, срещу решение № 147/07.05.2009 г., постановено по адм. д. № 22/09 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил (АС), с което е изменено решение № 54/04.10.2007 г., издадено от началника на Митница Кюстендил, потвърдено с решение № РМ 4405-0126/27.12.2007 г. на директора на РМД-София, относно определена на "Шарлот" ЕООД митническа стойност в размер на 8 960 лв., като е намален размера на 6 890 лв., както и размера на дължимите митни сборове: В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че митническата стойност е неправилно определена, като не е взел предвид изготвената в хода на проверката експертна оценка. Моли да бъде отменено обжалваното решение, включително в частта на разноските, тъй като по силата на чл. 143 от АПК органът не дължи разноски при изменение на обжалвания акт. Ответникът по жалбата "Шарлот" ЕООД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред АС е повторно и във връзка с указания дадени в решение ВАС № 14555/29.12.2008 г. по адм. д. № 11187/2008 г. по описа на съда, с което е отменено решение № 170/08.07.2008 г. по адм. д. № 70/2008 г. по описа на КАС и делото е върнато за ново разглеждане по същество от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото от КАС не са събрани нови доказателства по спора. Предмет на обжалване пред АС е било решение № 54/04.10.2007 г. на началник Митница Кюстендил, потвърдено с решение № РМ 4405-0126/27.12.2007 г. на директора на РМД - София, с което на основание чл. 37, ал. 1 от ЗМ и чл. 201/1А/от МК е определена нова митническа стойност на автомобил марка "Субару в размер на 8 960 лв., като "Шарлот" ЕООД е задължено да заплати допълнителни митни сборове в размер на 896.00 лв. мито и 1 971.20 лв. ДДС. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че на 29.08.2007 г. в Митница Кюстендил е регистриран ЕАД № 07ВG5500Н0038800 за оформяне на режим "внос" от САЩ на пътнически автомобил (употребяван) марка "Субару" с декларирана стойност по фактура 1 650 щатски долара. От констативен акт за резултатите от извършен физически контрол на стока, съдът е приел за установено, че лекият автомобил, предмет на вноса е в изправност, без следи от претърпени произшествия. Въз основа на допълнителна проверката на 24.09.2007 г. от началникът на Митница Кюстендил е изпратено писмо до жалбоподателя, като са изискани документи за начина на плащане на стоката по ЕАД-суифт, платежно нареждане или други платежни документи. Поради липса на изисканите документи в хода на митническото производство е назначена автотехническа експертиза. Вещото лице Митков след оглед и оценка на автомобила и при използван ценоразпис по каталога Шваке 08/06, Методика за определяне на действителната цена на употребявани МПС и такива, претърпели ПТП и Наредба № 24/08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор е определило цена на процесния автомобила в размер на 8 260 лв. От приетото по адм. д. № 70/2008 г. заключение на автотехническата експертиза, съдът е приел, че справедлива пазарна стойност на процесния автомобил е около 6 190лв., като вещото лице като е използвало констатациите на вещо лице Митков за състоянието на автомобила, Наредба 24/08.03.2006 г., немския бюлетин "Шваке" и пазарния метод Оценката е извършена по немския каталог, а не по цените на пазара в САЩ, тъй като вещото лице се е съобразило с ограничението по чл. 37, ал. 2, т. 3 от ЗМ, забраняващо определянето на митническата стойност на стоката да се извършва по цената й на вътрешния пазар на страната на износа, т. е. на пазара в САЩ. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган и при спазване на съдопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон относно размера на определената митническа стойност на процесния автомобил. Досежно правилата за определяне на митническата стойност на внасяни стоки съдът се е позовал на приложимите разпоредби от ЗМ и чл. 29 - 31 от Регламент (ЕИО) № 2913/1992 г. на Съвета на ЕО от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на ЕО. Основният метод за оценка по чл. 35, ал. 1 от ЗМ е методът на "договорната стойност", която съдът е приел, че не е доказана от вносителя посредством представяне на съответните документи, които са поискани в хода на последващия контрол. Не са представени банков документ за превод на сумата по фактурата, сключен договор за продажба и др., а фактурата сама по себе си не е документ за реалност на посочената в нея цена, поради което правилно митническите органи в процедурата по чл. 102 от ППЗМ са поискали представяне на други платежни документи за цената. Законосъобразно според съдът АО е пристъпил към назначаване на експертиза, която да определи стойността на внесения автомобил по реда на чл. 27 от ЗМ, тъй като не е имал данни за наличие на идентични или сходни стоки като внесената такава с ЕАД за да определи митническата стойност чрез методите по чл. 36, ал. 2, т. 1 или 2 от ЗМ. Жалбоподателят също не е представил данни за такива стоки, въпреки, че като вносител е длъжен да оказва пълно съдействие и е пряко заинтересован да извърши това с цел определяне на действителната митническа стойност на лекия автомобил. Като не е представил такива данни и при липса на служебни данни за приложимост на методите в чл. 36 от ЗМ, органите на Митница Кюстендил са пристъпили към определяне на митническата стойност на внесената стока по реда на чл. 37 от ЗМ, респ. чл. 31 от Регламент 2913/1992 г. Тъй като не е установена действителна стойност, съгласно т. 2а и т. 2б от чл. VII на Общото споразумение за митата и търговията, то стойността на автомобила следва да се основава на най-близкия определим еквивалент на такава стойност по см. на т. 2в от чл. VII от Общото споразумение. За такъв най-близък еквивалент съдът е приел, че следва да се използва немския бюлетин "Шваке", определящ стойността на автомобилите от вида на внесения в развитите европейски страни, коригиран с коефициент за пазарно търсене, представляващ отношението на цените от автоборси, официални вносители, оферти от Интернет за България към стойностите от цитирания бюлетин. Именно по този метод е изготвено приетото в хода на съдебното обжалване заключение на вещото лице инж. Велков, като е използван пазарния метод и е определена справедлива пазарна цена на внесения автомобил. Съдът е кредитирал заключението, тъй като не е оспорено от страните и е отчетено пазарното търсене на процесния автомобил. Последното обстоятелство не е взето предвид в заключението на вещо лице Митков при изготвяне на оценката му в хода на последващия митнически контрол. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Установено е, че въз основа на допълнителна проверката по регистриран ЕАД № 07ВG5500Н0038800 за оформяне на режим "внос" от САЩ на пътнически автомобил (употребяван) марка "Субару" от началник Митница Кюстендил е изпратено писмо до "Шарлот" ЕООД, като са изискани документи за начина на плащане на стоката по ЕАД-суифт, платежно нареждане или други платежни документи. Поради липса на изисканите документи в хода на митническото производство е назначена автотехническа експертиза, въз основа на която и на основание чл. 31 от Регламент (ЕИО) № 2913/1992 г. на Съвета на ЕО от 12.10.1992 г.относно създаване на Митнически кодекс на ЕО е определена нова митническа стойност на процесния автомобил в размер на 8 260 лв. Спорният момент очертан от касационната жалба е законосъобразността на обжалваното решение, в частта в която е приета митническа стойност на процесния автомобил в размер на 6 190лв, съгласно приетото по делото заключение на СТЕ. Съгласно член 31 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета на ЕО 1. Когато митническата облагаема стойност при внос не може да се определи по силата членове 29 или 30, въз основа на наличните данни за Общността и в рамките на разумните мерки, се прилагат следните общи принципи и разпоредби:- Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията;- член VII от Общото споразумение за митата и търговията. Законосъобразно съдът е приел, че следва да се приложи тази разпоредба, тъй като митническия орган не е имал данни за да определи митническата стойност чрез методите по 29 или 30 от Регламента. При първият метод митническата стойност на стоките е равна на стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с лицата, от които те купуват тези стоки. Този метод се използва, когато внасяните стоки се продават в страната, като се преценява кой е на-големият брой единици за една цена от стоките, респективно от идентичните или сходни стоки и тази цена служи за база за изчисление, като от нея се приспадат дължимите държавни вземания при вноса и разходите, извършени в страната, с цел да се достигне до стойността на стоките до граница (преди да се внесат). Методът на изчислената стойност е сумата от разходите, посочени в чл. 30, ал. 2, б. "г" от Регламент 2913/1992 г., като целта на този метод е от стойността на суровината да се достигне до пазарната стойност на продукта. За определяне на приложимостта на всеки от тези два метода вносителят има право на избор в зависимост от данните, с които разполага. Вносителят "Шарлот" ЕООД не е представил данни за такива стоки въпреки, че е длъжен да оказва пълно съдействие и е пряко заинтересован с цел определяне на действителната митническа стойност на лекия автомобил. Разпоредбите на чл. VII от Общото споразумение са свързани с оценяване за митнически цели, като това оценяване следва да се основава на т. 2а "действителната стойност" на стоката, върху която се определя митото, или на подобна стока, и не трябва да се основава на стойността на стока от национален произход или на произволни или фиктивни стойности. Тази действителна стойност съгласно т. 2б би трябвало да е цената, на която, по време и място, определени от законодателството на страната вносител, такава или подобна стока се продава или предлага за продажба в обичайния ход на търговията при условия на пълна конкуренция. Тъй като такава стойност не е установена, правилно съдът е приел, че стойността на автомобила следва да се основава на най-близкия определим еквивалент на такава стойност съгласно т. 2в от чл. VII на Споразумението. При така приетото досежно метода на определяне на митническата стойност правилно съдът е кредитирал заключението на СТЕ, тъй като същото не е оспорено от ответника и е изготвено компетентно от вещото лице в съответствие със специалните му знания. Вещото лице е използвало немския бюлетин "Шваке", определящ стойността на автомобилите от вида на внесения в развитите европейски страни, коригиран с коефициент за пазарно търсене, представляващ отношението на цените от автоборси, официални вносители, оферти от Интернет за България към стойностите от цитирания бюлетин и е определило справедлива пазарна цена на внесения автомобил. Съдът е изложил доводи относно разликата в размера на митническата стойност съгласно заключението изготвено в хода на последващия митнически контрол и приетото в хода на съдебното обжалване и законосъобразно е приел, че същата се дължи на факта, че вещото лице Митков не е отчело коефициента на пазарното търсене на процесния автомобил. Основателна е жалбата срещу решението в частта на присъдените на "Шарлот" ЕООД разноски. Довода в жалбата, че по силата на чл. 143 от АПК разноски не се държат при изменение на обжалвания акт е неоснователен, но съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК се дължат разноски при отмяна на акта. В настоящият случай обжалвания акт е отменен частично, а с решението в тази част АС е присъдил на жалбоподателя изцяло направените разноски. С оглед на изложеното, решението следва да бъде именно в частта на разноските, като с оглед частта, в която е отменен обжалвания акт, на жалбоподателя се присъди частта от направените разноски в размер на 50 лева. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение