Решение № 5208 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15740/2011 г.

Решение № 5208 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15740/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния и от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 107 от 12.10.2011 г. постановено по адм. дело № 112/2011 г. по описа на Административен съд Търговище. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения по същество на спора. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Силвия Славомирова Наскова, чрез пълномощника си адв. Ангел Моренов, дава становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба изпълнителния директор е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да се прекрати при следните съображения: В случая оспорваният административен акт е издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗ - РА, който съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 от АПК е страната по делото. Именно той е бил конституиран като ответник по жалбата на Силвия Наскова и по отношение на него е постановен съдебният акт. А право да обжалват решението на първоинстанционния съд имат само страните по делото, за които то е неблагоприятно - чл. 210, ал. 1 от АПК или заинтересованите лица, съгласно чл. 210, ал. 2 от АПК, но изпълнителният директор не попада в нито една от двете групи лица. Правото си да издава актове за установяване на публични държавни вземания той е предоставил на зам. изпълнителния директор на РА, видно от доказателствата по делото. Касационната жалба на зам. изпълнителния директор на ДФЗ - РА е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по жалба на Силвия Славомирова Наскова, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24441 от 13.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 2755.24 лв. във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 25/240709/40627. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4, чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП; чл. 162, ал. 1, т. 8 и чл. 166 от ДОПК; чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ. Приел е още, че е нарушено изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в акта липсват фактическите и правни основания за издаването му, което прави невъзможно изследването му за несъответствие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Установил е също, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до отмяна на оспорвания акт: 1. жалбоподателката не е била уведомена за започване на административното производство, което е довело до нарушаване на процесуалните й права - да се запознае с фактите; да представи доказателства; да присъства на извършените проверки; да прави възражения и т. н.; 2. нарушени са принципите на достъпност, публичност и прозрачност; 3. налице е нарушение на чл. 8, 12, 26, 28, 34, 35 и чл. 36 от АПК. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на бенефициента, което го освобождава от санкция съгласно основните положения, посочени в т. 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. При проверката съдът е установил и несъответствие на акта с целта на закона. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Процесният административен акт е немотивиран съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като от него не става ясно как за период повече от една година МЗХ е променило констатациите си, на какво основание, кои точно от заявените площи са квалифицирани като "негодни за подпомагане", както и по каква методика са изчислени сумите за възстановяване. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства, вкл. и експертизи. Освен това липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в конкретния случай не са изложени и в тази връзка изводите на съда са обосновани и почиват на събраните доказателства по делото. Следва да се отбележи, че съдът е преценил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и е направил верни правни изводи. Доказателствата по делото сочат, че след извършване на кръстосани проверки е установено, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане. Тези данни са били предадени на МЗХ и ДФ "Земеделие" и сумата платена. Извършена е била последваща проверка, при която е установено, че годната за подпомагане площ е намалена. Въз основа на това ново становище е издаден оспорения АУПДВ. В него е посочено, че въз основа на ново получена официална информация в ИСАК, годната за подпомагане земеделска площ е намалена и сумата от 2 755.24 лв. се явява недължимо изплатена. Актът противоречи и на нормата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., според която ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител, недължимо платените суми не следва да се възстановяват. Именно и поради това административният орган е следвало да изложи съображения относно причината по която приема, че е извършено недължимо плащане и съответно възможността на земеделския производител да установи това, което не е сторено, както правилно е приел първоинстанционния съд. С оглед на установеното по делото следва да се приеме, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получила лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение решението на съда е законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК