Решение № 15796 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2186/2013 г.

Решение № 15796 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2186/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Настоящото производство е образувано по жалба, подадена от Иван Николов Несторов от гр. София, против решение № Ж-14/7.01.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което е прекратена преписката, образувана по негови жалби вх. № В-04-00-412 от 8.08.2012 г., 23.08.2012 г., 17.09.2012 г., 8.10.2012 г. и 16.10.2012 г. срещу "Софийска вода" АД. Наведени са твърдения за незаконосъобразността на оспорения акт, като издаден в противоречие с приложимата нормативна уредба и се претендира отмяната му и постановяване на решение, с което да бъде задължен административният орган - ДКЕВР да възобнови производството по преписката, както даде задължителни указания към оператора на В и К услуги "Софийска вода" АД да коригира размера на задължението на жалбоподателя. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява се от юрк. Надежда Иванова. Представено е писмено становище и по съществото на спора моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Заинтересована страна - "Софийска вода" АД, редовно призована, не се представлява. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С решение № Ж-14/7.01.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено производството по преписка, образувана по жалби с вх. № В-04-00-412 от 8.08.2012 г., 23.08.2012 г., 17.09.2012 г., 8.10.2012 г. и 16.10.2012 г. на Иван Николов Несторов срещу "Софийска вода" АД - София, с които са оспорени задълженията, формирани по партида кл. № 5090140 за двата тримесечни отчетни периода 9.03.2012 г. до 11.06.2012 г. и 11.06.2012 г. до 12.09.2012 г. Между страните липсва спор и от приложените по делото документи се установява, че жалбоподателят има открита партида с посочения кл. № 3009279 относно недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. "Тунджа" № 53, ап. 9. По повод горепосочените жалби, подадени от потребителя, е образувана преписка и е извършена проверка, в хода на която от ДКЕВР е изискано становище от ВиК оператор "Софийска вода"АД. От приложената по делото административна преписка е видно, че е изпратено писмо изх. № В-04-00-412 от 15.08.2012 г. и 10.09.2012 г. до "Софийска вода" АД, с което се иска от дружеството да извърши проверка относно начина на формиране на задълженията на адреса на жалбоподателя и да представи писмено становище по случая. В отговор изпълнителнитя директор на "Софийска вода" АД е изпратил писма до ДКЕВР с № О/Ж - 1542 от 11.09.2012 г. и от 10.10.2012 г., с копия до Иван Николов Несторов, в което се обяснява, че е изяснен начинът на формиране на задълженията по партида с кл. № 5090140. Описани са извършените действия от В и К оператора с които е установено, че имотът на адрес гр. София, ул. "Тунджа" № 53, представлява сграда в режим на етажна собственост, като задълженията на потребителите в етажната собственост са формирани по показанията на общ водомер, с фабричен № 07239483, по партида с клиентски № 5084125 и по показанията на индивидуалните измервателни уреди. В подкрепа на това обстоятелство е представен приемно-предавателен протокол № 1000003337 от 2.11.2010 г. удостоверяващ монтирането на общ водомер № 07239483. Заинтересованата страна "Софийска вода" АД е представила справка за отчетения разход на вода по общия водомер на разпределение на количествата "общо потребление" за процесните тримесечни отчетни периода, съответно 9 % и от 14 % от отчетения разход по общия водомер. В подкрепа на изложените от оператора действия е приложено копие от справка баланс на отчетения разход по общи водомер и начислените количества вода по индивидуалните партиди. В приложеното копие от писмо с изх. № О/Ж - 1542 от 10.10.2012 г. адресирано до жалбоподател Несторов, подробно са описани резултатите от извършените проверки и установените изразходвани количества питейна вода за периода от 9.03.2012 г. до 11.06.2012 г. и от 11.06.2012 г. до 12.09.2012 г., като са посочени отчетените количества по общите водомери, по индивидуалните водомери, имоти на база, както и отчетените количества за разпределение по "общо потребление" на консумираната питейна вода. Във връзка с това и събраните по преписката доказателства, на закрито заседание, проведено на 7.01.2013 г., за което по делото е приложено извлечение от протокол № 1, ДКЕВР е направила извод, че няма нарушение на разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/ и подзаконовите нормативни актове от страна на "Софийска вода" АД и приела решение за прекратяване на преписката. Постановено е процесното решение № Ж-14 от 7.01.2013 г., копие от което е изпратено на подателя на жалбата и "Софийска вода" АД с писмо изх. № В-04-00-412 от 16.01.2013 г. При извършената служебна проверка съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на правомощията му, в предвидената в закона писмена форма, с оглед на което не са налице основанията за отмяна, визирани в чл. 146, т. 1 и 2 от АПК. С обжалваното решение № Ж-14 от 7.01.2013 г. ДКЕВР е прекратила преписката, образувана по жалба вх. № В-04-00-412 от 8.08.2012 г., 23.08.2012 г., 17.09.2012 г., 8.10.2012 г. и 16.10.2012 г. на Иван Николов Несторов срещу "Софийска вода" АД. За да достигне до този резултат специализираният регулаторен орган се е позовал на нормите на чл. 102, ал. 1 от НЛДЕ, във вр. с чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ е приел "От представените документи и извършения анализ по преписката", че случаят е изяснен и предприетите действия от В и К оператора са в изпълнение на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите условия. В съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) ДКЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, а съгласно ал. 7 редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се регламентират в наредбата по чл. 60, а именно Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ), обн. ДВ, бр. 53/2004 г., отм., бр. 38 от 23.04.2013 г./ приложима към датата на издаване на административния акт/ Глава седма Уреждане на спорове по чл. 22 от ЗЕ. С оглед установените фактически обстоятелства и приложимите материалноправни норми се обуславя извода, че обжалваното решение на ДКЕВР е издадено от компетентен орган по чл. 22 ЗЕ и чл. 5, ал. 1 от ЗРВКУ, при спазване на изискуемата от закона форма. Процесното решение обаче е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правната регламентация на произнасянето от ДКЕВР по жалби на потребители се съдържа в нормите на чл. 22, от ЗЕ, чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ и чл. 25б и чл. 37 от Устройствения правилник на ДКЕВР. Разпоредбите на чл. 80 от ЗЕ, чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ и чл. 37 от УП на ДКЕВР регламентират нормативно уредена процедура, която следва да се изпълни по силата на горепосочените норми, а именно: да бъде назначена работна група, тя събира всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая; при приключването на проверката работната група следва да състави протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства. Протокола се подписва от лицата извършили проверката и проверяваното лице, като по направените обяснения и възражения работната група съставя заключение, което е неразделна част от протокола. Работната група предава събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад за резултатите от проверката на председателя на комисията. От приложената по делото документи се установява, че визираната процедура не е изпълнена. Във връзка с подадената жалба до регулаторния орган единствено е изискано становище на проверяваното водоснабдително дружество и само при съобразяването на това становище главния директор на Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" в ДКЕВР е изготвил доклад, с който предлага прекратяване на преписката. При това положение решаващият съдебен състав счита, че по жалбата не е извършена проверка от ДКЕВР, а изискуемата проверка е прехвърлена на снабдителното предприятие, което в изпратеното становище е потвърдило фактите по обжалваното писмо. Задължението за представяне на становище възниква по силата на чл. 98, ал. 3 от НЛДЕ, според който текст дружеството е длъжно да изпрати в Комисията жалбата на потребителя, заедно със становището си по нея, т. е. обсъждането на становището на оператора е извън рамките на проверката, която е трябвало да осъществи ДКЕВР. В становището, на което се е позовал директора на Дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" в ДКЕВР, изцяло се потвърждава становището на оператора, дадено с писмото, с което е даден отговор по жалбата. Извършената проверка на Комисията се е свела само до това да се изиска становище от оператора - как са били разпределени общите количества "общо потребление" на отчетения разход на вода на общия водомер. В случая жалбата е по отношение на нарушения във връзка с режима на присъединяване на абонат към водопроводната инсталация и включването му в канализационната система. Този режим е в обхвата на регулация, осъществяван от ДКЕВР, поради което по повдигнатия въпрос именно този регулатор следва да извърши проверка и да се произнесе по твърдяното нарушение. На практика в процесния случай, ДКЕВР не е действала като независим специализиран държавен орган по чл. 10, ал. 2 от ЗЕ и не е извършила изискуемата проверка, за която е бил задължен по силата чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ, /приложима към процесния случай/ и чл. 37 от УП на ДКЕВР. Поради описаните нарушения в конкретния случай съдът е лишен от възможността да се произнесе по съответствието на оспореното решение с материалния закон и да прецени доколко то е съобразено с действителното фактическо и правно положение и с отношенията между страните по преписката. За произнасяне по повдигнатите с жалбата въпроси следва да се назначи проверка, която да установи дали е налице неправомерно разпределение на разход на вода "общо потребление", което е поради нерегламентирано присъединяване на абонат. По изложените съображения съдът счита, че при постановяване на атакуваното решение на ДКЕВР са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, налагащи отмяна на административния акт на това основание. Водим от гореизложеното и на чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,